Бандити на прикритие

-  Агенти, привлечени на базата на компромат - ние ще си затворим очите, но ти ще ни помогнеш с информация.

Както ще стане ясно по-нататък, Алексей Петров вероятно е събирателен образ на трите вида агенти.

И в ДС, и в сегашните специални служби съществуват инструкции как действа агентът. Той дава писмени сведения на оперативния работник. Или разказва информацията си, а този, който го води, я оформя като рапорт или докладна записка до съответния началник. Докладът се анализира и на секретния сътрудник се дават нови задачи по случая, както и линия на поведение. Например да установи нов контакт, да събере още данни, необходими за разследването, и т.н.

Едно от основните правила при вербовката е, че оперативният работник трябва да се сприятели с доносника си, за да му има той пълно доверие. "Приятелят" на Алексей Петров в този смисъл според източници на "Капитал" първоначално е бил подп. Николай Начев - шеф на икономическото направление на Национална служба сигурност (НСС) по времето на ген. Атанас Атанасов. (Сега Начев е в борда на директорите на дружеството в "Лев инвест", част от "Лев инс", където собственик е приятелката на Алекей Петров Ива. Николай Начев беше между разпитваните в операция "Октопод".)

Има обаче съществена разлика между нещатните служители и секретните сътрудници. За последните знаят само оперативният работник и неговият началник, а нещатните служители дори имат карта, с която се легитимират. Това е  наследство от т.нар. доброволчески отряди на трудещите се (ДОТ).

Секретният сътрудник трябва да пази тайна, дори семейството му не бива да знае, че е съпричастен към службите. Докато нещатните служители не получават заплата. (В някои случаи беше възможно символично възнаграждение.)

"Под" и "На"

До 1997 г. има разлика и между агентите "под" прикритие и тези "на" прикритие. Първите не са на служба, а вторите са държавни служители.  "Под прикритие" са внедрените, които нямат право да се разкриват на никого. По смисъла на 324 постановление на Министерския съвет на правителството на Жан Виденов тези "на прикритие" са държавни служители, умишлено внедрени в държавни фирми от значение за националната сигурност. По това време - 94-та и 95-а г. в държавните фирми са назначени около 90 човека със задача да следят отвътре за нарушения и  кражби. За тях са знаели уж само ръководителите на ведомствата, като често измисляли някаква синекурна длъжност за легенда на присъствието. Но много често агентът на прикритие заедно с ръководителя на фирмата започвали да вършат "далавери", твърдят бивши служители на НСС, които са попадали на подобни случаи.

По думите на ген. Атанас Атанасов след идването на правителството на СДС практиката да бъдат внедрявани служители на прикритие в държавните компании е преустановена. Към този момент обаче понятията "под" и "на" прикритие са вече доста размити .

"По мое време нямаше особена разлика между нещатни служители и агенти под прикритие", спомня си вътрешният министър от втория кабинет на Иван Костов - Емануил Йорданов. През 2000 г. на него му е бил предаден списък с 28 нещатни сътрудници на СДВР, 27 от които са били с криминални досиета. В такива случаи полицейската карта е служела за чадър на бандитите. В ъндърграунд средите усилено се разказваше, че застреляният през 2002 г. на остров Аруба наркотрафикант Поли Пантев е имал карта за нещатен сътрудник на МВР. За убития четири години по-рано Иво Карамански също се говореше, че е съпричастен към службите. Дали наистина е било така, не може да бъде категорично установено с журналистически средства, защото въпросната информация е класифицирана. Различни източници от НСС и от НСБОП (някогашната национална служба за борба с организираната престъпност) дават противоречиви сведения за Пантев и Карамански.

Бивш директор на НСБОП твърди, че е имало случаи, в които антимафиоти са попадали на агенти под прикритие на НСС в престъпни схеми, които уж са разследвали. В самия БОП до 2005 г. не е имало агенти под прикритие, но това не означава, че не са ползвали "информатори" от криминалния контингент срещу "дребни услуги". И така се работи в целия свят. Това не е проблем, когато оперативният работник е получил санкцията на висшия си началник и писмено е докладвал контактите и обвързванията. Проблемът идва, когато полицаят започва да дължи услуга на престъпника и влиза в нерагламентирани отношения с него. Някъде в този лабиринт се намира и случаят "Куйович", когато на наркотрафиканта е издаден фалшива лична карта заради "оперативна комбинация" и за добиване на информация за негов конкурент. Както е известно, сърбинът беше осъден за трафик на хероин - 37 кг. Масова практика е ченгетата да се договорят с някои бандити, ако те натопят съперниците си.

Чак през 2005 г. при поправките на Наказателно-процесуалния кодекс се създава фигурата на "офицера под прикритие". В член 24, ал. 11 като основание за прекратяване на наказателно производство срещу такива е посочено, че лицето е действало в рамките на своите правомощия като служител под прикритие. А едва през 2007 г. е приета наредба за организацията на дейността по използване на тези служители под прикритие в МВР.

В по ново време съмненията, че уличени в престъпления са привличани масово като служители (щатни или не) на службите остават. "Капитал" има информация за поне няколко съпричастни към  ДАНС от времето на Станишев, за които преди това е имало сигнали за измами или корупция. Но сигналите не са разследвани, а хората са се озовавали "от страната на властта". 

Агент Алексей Петров

Миналата седмица арестуваният Алексей Петров заяви на всеслушание, че всичко, което е вършил, е било в ползата на държавата като офицер на/под прикритие. Включително престоят му като съветник по сигурността.в металургичния комбинат "Кремиковци". (Между другото, след като отпада възможността за внедряване на офицери под прикритие в държавните фирми, те се легализират като "съветници по сигурността". Това става факт през 2002 година, когато е приет Закона за защита на класифицираната информация ) Вероятно това ще е и основна теза на защитата на Петров. От официалните институции обаче засега няма уточнение бил ли е пращан той някога със "задача" в комбината. До момента не е изяснено и в кой момент става щатен сътрудник на НСС. "Алексей Петров беше само агент под прикритие, нещатен", твърди ексшефът на НСС Атанас Атанасов, по чието време бившият командос е бил привлечен като информатор. Някогашният вътрешен министър от същото време Емануил Йорданов също е категоричен, че той не е подписвал заповед за назначаването на Петров като щатен служител. Това вероятно е станало или при проф. Георги Петканов, или при Румен Петков. (За сведение синът на Петканов Петър работи в "Голд лизинг", която е индиректно свързана с "Лев корпорация" момента).

В седмиците, последвали ареста на Петров, различни бивши шефове на служби и министри си прехвърляха топката по  въпроса.  По делото, което се води срещу бившия министър Румен Петков за това, че огласи Алексей Петров като таен сътрудник на службите, няма приложени документи с негови агентурни сведения. Източници от Съдебната палата твърдят, че на това дело са представени само заповеди за преназначаването на бившата барета като щатен служител на контраразузнаването. Проблемът е, че той е бил назначен на секретния щат на министерството, който естествено е класифицирана информация.

Тоест и да е бил агент, Петров или не е вършил работа, или тя не е била документирана. И в двата случая държавата е тази, която е виновна, защото е плащала заплата на един безполезен доносник на службите и с оглед на обвиненията срещу него сега е работил като "престъпник, прикрит във властта". Което и да е вярно, единственият твърд факт е, че след осветяването му от Петков той беше официално назначен за щатен съветник в НСС, а после в ДАНС, уж за да получи защита. Държавата сама е вкарала вълка в кошарата.

Че ДАНС досега е била агенция със спорна полезност, вече се видя - обвиняем сега е основният съветник на бившия й началник. Но ако сегашната власт твърди, че лошите практики са изкоренени и границите между престъпниците и ченгетата е прокарана, би следвало да се случат още няколко неща. Да бъде направен одит за полезността на тайните агенти - щатни или не. Както и колко от тях са с криминални досиета. Да се прецизират правилата за привличане на подобни сътрудници за работа към службите. И най-вече какви са допустимите "сделки" с тях. И ако всичко това поради магическото съображение "национална сигурност" не може да бъде сведено до знанието на широката публика, поне да бъде докладвано на съответната комисия в парламента.

По темата работи и Росен Босев