Има ли игра с Москва

Когато някой те съди за много пари, обикновено не се опитваш да правиш бизнес с него. Или да му осигуряваш предимства, за да може опонентът ти да разшири бизнеса си. Има само две възможности това да се случи - или печалбата от новото начинание би била значително по-голяма от възможната съдебна загуба, или предложението може да доведе до отстъпки от противната страна. 

Засега това не изглежда да се случва в политиката на София към Москва. Както се и очакваше, Националната електрическа компания ще загуби арбитражното дело срещу руската "Атомстройекспорт" (АСЕ). Това беше ясно от момента на прекратяване на проекта за АЕЦ "Белене", въпросът беше каква ще бъде загубата - около 250-300 млн. евро (изрично поръчаното от руската компания оборудване и фактурирани услуги) или цялата сума по допълненията към рамковото споразумение за изграждане на ядрената централа от 2006 г., заедно с допълнителните разходи, направени от АСЕ, общо близо 1 млрд. евро. На руската компания ще бъдат присъдени до 650 млн. евро, което е по-малко от нейния иск, но повече от очакванията в София.

В същото време София напряга всячески усилия да осигури по някакъв начин достъп до европейска земя на спрения проект за газопровода "Южен поток". Говори се за химерични печалби от по 1 милиард лева от преноса на газ (не само руски), които за да бъдат постигнати, България трябва да стане толкова важна за производителите на газ, колкото е Украйна за Русия.

Ако в това няма някаква игра - усилия за "Южен поток" срещу сделка за АЕЦ "Белене", то тогава цялото упражнение е странно. Освен ако някой просто не иска на всяка цена да строи я газопровод, я ядрена централа.