Мнения Daily - Еврокомисията заздрави зависимостите в правосъдието ни

Точно обратното – зависимостите се заздравиха, Висшият съдебен съвет абдикира все по-откровено от задължението си да брани независимостта на правосъдието и преследва чрез инспектората си неудобните, които надигат глас. Благодарение на този "вътрешен механизъм", на който в бъдеще Брюксел ще разчита, изпълнителите на поръчките на реално управляващата шайка зад завесата остават ненаказани. За това помогна и фактът, че механичното повтаряне в евродокладите, че има напредък, напълно легитимира тази порочна реалност.

Е, сега вече няма да има доклади. Практически продължаването на мониторинга в досегашния му вид е не просто безсмислено, то е вредно. Ако искаше да внесе смисъл и резултат, Европейската комисия щеше да промени механизма на наблюдението, да го направи ефективно, като го обвърже с финансовите потоци, в които са се вкопчили управляващите у нас.

От казаното от Юнкер във вторник не личи Брюксел да е имал такива намерения, въпреки че упорито се говори за бъдещо всеобщо наблюдение на всички държави в ЕС по показател върховенство на правото. Чак не е за вярване, че е възможен нов механизъм през 2020 г., обвързан със спиране на евросредства при нарушения, които в България са постоянна практика.

И как изобщо да има доверие в еврокомисията, след като в продължение на 11 години ролята на мониторинга й се изчерпваше да наблюдава обикалянето на "вълка" около кошарата на правосъдието и да залива ефира с увъртени до словесен абсурд умозаключения по повод т.нар. борба с корупцията по високите етажи, която още никой не е усетил да съществува. Сега вече "вълкът" дори няма да е наблюдаван – той официално е вкаран в кошарата, за да "бди" над агнетата. А помним какво беше казал сегашният премиер, когато беше в опозиция: Достатъчно е да държиш съдебната власт и да имаш медийна империя, за да управляваш, дори да си трета политическа сила.

------

Контрареформи

Прокуратурата в България все така е от "постъветски тип"

От коментар на Полина Паунова за "Свободна Европа"

След почти 13 години наблюдение на правосъдната система у нас Европейската комисия обяви, че препоръчва отпадането на мониторинговия механизъм. През целия период, в нито един свой доклад Брюксел не отбеляза, че в София се наблюдава необратима воля за борба с корупцията по високите етажи на властта. Нямаше и еднозначно твърдение, че са изпълнени препоръките за постигане на независимост на съда и за установяване на механизми за контрол на главния прокурор.

Фотограф : Анелия Николова

Въпреки това отпадането на мониторинговия механизъм беше очаквано, тъй като настоящият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща на своя "приятел Бойко", че до края на месец октомври 2019 г. наблюдението ще бъде премахнато. Може би именно на това обещание се дължат и последните думи на премиера Бойко Борисов по тази тема: "Оптимист съм, защото абсолютно всичко, което искаха, ние с решения на Министерски съвет, с нарочни писма до Европейската комисия, с поети ангажименти за Венецианската комисия, сме го направили", каза той.

Дали обаче България е изпълнила всичко? Фактите сочат обратното: политическото влияние във ВСС е непроменено, а съветът от своя страна намира за несъществено да провери дали депутатът от ДПС Делян Пеевски има влияние в съдебната системи, дори когато това са твърдения на действащи магистрати. Прокуратурата в България все така е от "постъветски тип", а разследванията за корупция и търговия с влияние (ако бъдат образувани) не стигат до съд.

България се свързва с често с "корупция по високите етажи на властта" и "търговия с влияние". Наред с медийните публикации по темата, тези изрази присъстваха неизменно в докладите на Брюксел за София. На този етап обаче шумните скандали остават не просто неразплетени, а някои от тях дори не са разследвани, докато други са изцяло провалени.

-------------

Брюксел не вярва на сълзи

Завърши периодът на наивния еврооптимизъм у нас

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Малко преди края на петгодишния си мандат Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер съобщи, че предлага Европейският съюз да прекрати наблюдението над правосъдието и вътрешните работи на България и да продължи за неопределено време това над Румъния. Досегашният мониторинг над балканските съседки продължи над 12 години.

Фотограф : Надежда Чипева

С днешна дата знаем, че обявеното днес решение не е окончателно. По него предстои да се произнесат държавите членки (Съветът на ЕС) и Европейският парламент и Комисията да го вземе окончателно, като се съобразят с техните становища. Срок за това няма. Ако остане в сила досегашната практика, Съветът ще изрази становището си със заключения по докладите на Комисията, а парламентът – с незаконодателна резолюция. И двете изискват обикновени мнозинства, следователно най-вероятно изглежда изразеното днес намерение на Комисията да стане окончателно решение. Тя описа прекратяването на досегашния механизъм за България като "преход" към мониторинг за върховенството на закона, който тепърва ще се създава, ще важи за всички членки на ЕС и ще обхваща повече области от сега наблюдаваните в България и Румъния.

Ако сумираме досегашните резултати в Механизма за сътрудничество и проверка, Румъния изпреварва България, но тя пропиля актива си, защото управлявалите доскоро социалдемократи обезсилиха приетото преди тях антикорупционно законодателство и подложиха на натиск Антикорупционната дирекция (ДНА), уволнявайки нейната ръководителка Лаура Кодруца Кьовеши, за да се завърне тя, въпреки съпротивата на официален Букурещ, като първия европейски главен прокурор. От друга страна, цитираният източник, отчитайки, че България е изпълнила всички 17 препоръки по механизма, посочи, че "докладът не казва, че целта е постигната и работата е свършенаТой не е знак, че всичко е перфектно".

Въпреки това разликите в досегашните резултати на двете страни са повече от очевидни. Днешните доклади са доказателство, че Брюксел не винаги вижда живота с очите на европейските граждани. Питайте когото си искате дали смята корупцията в България за победена на фона на "Апартаментгейт", "къщите за тъщи" или сериала "КТБ". Питайте и дали някой смята съдебната реформа за завършена при състезанието с един кон за определяне на следващия главен прокурор.

Положително в края на механизма е поне формалното признание, че България може най-сетне да стане пълноценна и равноправна членка на съюза, свободна от външен надзор. Дали нейните граждани се чувстват такива, си е техен проблем. Допълнително утешение е, че ЕС в лицето на новата си Комисия и на част от европейските партии искат да въведат мониторинг за върховенството на закона във всичките си държави членки. Но да почакаме първо това да стане и да видим какъв ще бъде той. Не бива да се възлагат прекалени надежди и на европейската прокуратура. Нейните правомощия ще се простират дотам, докъдето стигат финансовите интереси на ЕС.

Можем да бъдем доволни и че с края на мониторинга би трябвало да завърши периодът на наивния еврооптимизъм у нас, на вярата, че Европа ще идва като deus ex machina навсякъде, където българските институции или гражданско общество се провалят. Европа може много да помага, но нито може, нито е длъжна да свърши работата на българите за тяхната собствена държава.