Как Данаил Кирилов отмени жребий, защото не му харесва

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) бе излъчена като организация, представител на работодателите. А в категорията организация със сериозна експертиза в областта на съдебната реформа е избрана фондация Български институт за правни инициативи (БИПИ). Фондацията повече от 10 години наблюдава назначенията на ръководни позиции в съдебната система, както и изборите на ръководствата на контролни и регулаторни органи, които извършва парламентът. Изпълнявайки този ангажимент, БИПИ се превърна в естествен опонент на управляващите заради критиките му към конкретни политики и методи. Същевременно тя се свързва с името на бившия правосъден министър Христо Иванов, който беше програмен директор на фондацията до август 2014 г., преди влизането му в политиката.

Няколко часа след провеждането на жребия министерството пусна съобщение, че Данаил Кирилов "не приема" проведената процедура за избор на неправителствени организации и насрочва нова. Заповедта на министъра (ако изобщо съществува) не е публикувана, нещо повече - тя се пази в тайна. С нея не разполага дори БИПИ, която настоява да я получи, за да може да я обжалва. "Капитал" също поиска да се запознае с нея, но безуспешно.

Единствената налична информация до момента е краткото и доста неясно съобщение на пресцентъра, от което всъщност не може да се направи дори категорична преценка дали министърът отменя само избора на БИПИ или и на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според прессъобщението министърът е недоволен, че в жребия са участвали само двама кандидати, което всъщност е валидно и за двата проведени жребия - БИПИ се състезаваше със сдружение "Асоциация Форум", а в категорията работодателски организации освен БТПП участваше само Сдружение за стопанска инициатива. Изводът, че е отменен само изборът на БИПИ, косвено може да се изведе от анонса, че се дава нов 60-дневен срок за кандидатстване на "всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност".

В тази абсурдна ситуация БИПИ изпрати писма до европарламента, Европейския съвет, ЕК, ГРЕКО, Венецианската комисия и дипломатическите мисии в България, с които ги информира за юридическия тупик на процедурата по новия вътрешен механизъм. БТПП на свой ред публикува позиция, в която определя поведението на министъра като илюстрация на нетърпимост и се прогнозира, че жребий ще се провежда, докато не се спечели от "удобна организация".

Случилото е демонстративен административен и властови произвол. Очевидно е, че Кирилов не е научил чак на 2 юни, че и в двете категории кандидатстват само по две организации, но и така да е, това не е основание да отменя една законно проведена процедура по случаен избор, защото не му харесва резултатът. Това, което в прессъобщението на министерството не се споменава, е, че по същото време за член на Гражданския съвет е определена Асоциация "Прозрачност без граници", без да се тегли жребий, защото в категорията "НПО с опит в борбата срещу корупцията" се е явила само една организация. Подобно разминаване не може да има обяснение.

Смокиновият лист на вътрешния мониторинг, който Брюксел ни препоръча

Същинският парадокс обаче е, че този министерски произвол се случва в контекста на създаването на национален механизъм за мониторинг на върховенството на закона.

През октомври м.г. под благосклонния поглед на предишния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер управляващите в България успяха да спазарят едно обещание - да бъде премахнат мониторингът на Брюксел върху съдебната реформа и борбата с корупцията у нас. Последният (засега) мониторингов доклад на ЕК от октомври м. г. обяви, че макар пред страната ни да има още предизвикателства, препоръчително е наблюдението да падне, като се подмени с вътрешен мониторинг. Месец по-рано, през септември м.г., българското правителство много досетливо прие постановление за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона, както и на Съвета за координация и сътрудничество, който ще осъществява този мониторинг. Неофициално участници в процеса споделяха, че идеята за създаване на този орган за вътрешен мониторинг, е подсказана от "приятели" в Брюксел, за да може да се използва в евродоклада като аргумент, с който ЕК да си измие ръцете.

Управляващите, които ще наблюдават собствените си реформи и ще се оценяват

Според ПМС №240/2019 г. новият Съвет за координация и сътрудничество ще осъществява мониторинг на родна почва чрез координация в сферата на изпълнителната власт, сътрудничество и диалог с други държавни органи и с неправителствените организации и чрез цялостното проследяване и единно докладване за постигнатия напредък.

Съветът се състои от двама съпредседатели - вицепремиерът с ресор правосъдие (в момента това е Екатерина Захариева) и представляващият Висшия съдебен съвет (Боян Магдалинчев), както и един заместник-председател - министърът на правосъдието (Данаил Кирилов). Членове на съвета са: председателите на върховните съдилища, главният прокурор, главният инспектор в Инспектората към ВСС, председателят на антикорупционната комисия КПКОНПИ, министрите на вътрешните работи и на финансите. В този състав Съветът ще "проследява" върховенство на закона, съдебна реформа, борба с корупция по високите етажи и с организираната престъпност, но интересното е, че това проследяване ще става на база на подадена информация от ресорните институции. А еманацията на неговата дейност е изготвянето на регулярни доклади върху тази информация. И понеже членовете на съвета, който трябва да наблюдава съдебната реформа, върховенството на закона и борбата с корупцията, са именно ръководителите на основните звена, които трябва да осъществяват тези дейности и реформи, се получава една гениална и непробиваема формула: тези, които трябва дасвършат работата,подават информация за свършеното на самите себе си, а след това сами се оценяват. Най-забавното в цялата тази схема е, че от докладите на съвета не следва нищо. Те се публикуват на страниците на институциите и толкова.

Персонализирано нещата звучат така: Екатерина Захариева, Боян Магдалинчев, Лозан Панов, Георги Чолаков, Иван Гешев, Теодора Точкова, Сотир Цацаров, Младен Маринов и Владислав Горанов гласуват изготвен от секретариата на съвета доклад за оценка на съдебната реформа и върховенството на закона и борбата с корупцията в България. От всички тях единствено Лозан Панов не е част от статуквото, което всъщност извоюва тази перверзна замяна на мониторинга на ЕК с вътрешен мониторинг. Но мандатът на Панов приключва след година и половина, а при следващия избор статуквото няма да допусне такава грешка.

Камъчето в обувката

Единственото камъче в обувката при тази грижливо изготвена бутафорна схема, одобрена от Брюксел, е условието към Съвета за координация и сътрудничество да се създаде Граждански съвет от неправителствени организации, които участват като наблюдатели. Идеята за Граждански съвет от представители на НПО сектора, разбира се, не е дошла от Данаил Кирилов или колегите му в кабинета. Брюксел обаче държи на гражданското участие и контрол, защото това са стандарти на управлението при демокрацията.

Сегашният сюжет ще има развитие, което предстои. Според ПМС 240/2019г. провеждането на жребия трябва да бъде последвано от издаване на съвместна заповед от двамата съпредседатели (Екатерина Захариева и Боян Магдалинчев), с която да се определят поименния състав на участниците в Гражданския съвет. Рано или късно те ще трябвада предприемат някакви действия, които също подлежат на съдебен контрол.

Цялата история, обаче, е ясна индикация, че управляващите в България не желаят независим граждански контрол. Още повече, че тя се случва на фона на цялостната офанзива към независимите организации в гражданския сектор, паралелно и с атаката и срещу избора на членове на Съвета за развитие на гражданското общество към МС. И за пореден път доказва, че независимото гражданско общество, паралелно с независимите медии и съд, остават основната спирачка пред произволна власт.

Биляна Гяурова-Вегертседер: Това е политическо късогледство

И до момента, повече от седмица след провеждането на жребия, няма яснота какво е положението чисто юридически. Изборът беше проведен чрез жребий, т.е. на случаен принцип, а както е известно - министърът се заяви като радетел на случайния принцип. И буквално часове след това това излезе прессъобщение на МП, в което се казва, че министърът не приема избора - една странна формулировка, чието значение не ми е известно (в крайна сметка може много хора да не приемат министъра, но това не го прави по-малко министър). Точно затова писмено поисках от министъра документа, с който той отменя изцяло или частично тази процедура с посочване на основанието, както и въз основа на което назначава нова процедура. Още нямам отговор, но за мен на практика процедурата не е приключила.

Това е лош стратегически ход, политическо късогледство, което създава допълнителна репутационна щета на министерството, а и на държавата като цяло. В момента се работи по изготвянето на първия доклад по новия механизъм на ЕК за проследяване на върховенството на закона във всички държави членки и това означава, че от Брюксел наблюдават какво се случва в отделните държави членки.