По-добре ли е танковете да дойдат?

Тежко въоръжени командоси арестуваха тази седмица шефката на басейнова дирекция в Пловдив - държавен служител от средно ниво, който е назначение на ВМРО. Министърът на екологията Емил Димитров публично се възпротиви на показността и възкликна, че следващия път ще изпрати специалните сили с танковете. Главният прокурор му отговори веднага, че те едва ли работят. Между тези шеги, закачки и федербал има нещо, което е важно.

При разследването на едно престъпление се проявява адекватна репресия. Ако се налага. Извън политическия контекст на този арест, защото има и такъв, става дума за зачестилите акции на прокуратурата и тяхната експонация в медиите. Защото към този случай ще трябва да добавим и блокадата на една махала при специална полицейска операция, чийто резултат е откриването на незаконните 7 кубика дърва без печат, 4 литра ракия (това насериозно) и 7 кутии цигари без бандерол в борба с битовата престъпност и още други подобни акции. И не, това не са просто полицейски действия, защото те са наредени от прокуратурата. Има и още подобни примери с големи инвестиции на ресурс, за да се покаже твърдата ръка на новия главен прокурор.

На първо четене това изглежда смешно, но на второ е опасно. Скоро хората ще свикнат с акциите на прокуратурата, ще престанат да им обръщат внимание и много бързо ще започнат да ги приемаме като нещо нормално - няма да ги забелязват. Като жабата в топлата вода. Все пак мандатът на главния прокурор е 7 години.

Проблемът е, че постепенно обвиненията на прокуратурата се превръщат в присъди. Независимо дали това е по дизайн - обвинението да заеме мястото на съда, или това става случайно, резултатът е налице. Това не е хубаво. Прокуратурата сама не може да върне цялото усещане за справедливост на хората, или поне не за дълго. Пропагандата с показните акции - между другото с активната помощ на медиите, може да доведе само до временна имитация на правосъдие.