Режимът на Борисов засенчва дори Унгария и Полша

В цяла Източна Европа хората са разочаровани, че Брюксел и Берлин си затварят очите за системата, която ги потиска

Брюксел и Берлин не забелязват недоволството на хората
Брюксел и Берлин не забелязват недоволството на хората
Брюксел и Берлин не забелязват недоволството на хората    ©  Reuters
Брюксел и Берлин не забелязват недоволството на хората    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Кено Ферзек, "Дойче веле"

От едно десетилетие в Европа обикаля призракът на популизма. Особено в източната и югоизточната част на ЕС се наблюдава подем на сили, смятани за откровено популистки. А още по-прецизно би било да се каже следното: в този регион - от Полша до България и страните-кандидатки за еврочленство от Западните Балкани - почти без изключение на власт дойдоха политици, които ако не управляват авторитарно, то най-малкото гледат на демокрацията и нейните институции с презрение и насмешка. И пропагандират националистическа, отчасти етническа политика на идентичност и суверенитет, като под това идеологическо прикритие си изграждат свои системи на корупция и клиентелизъм.

Това развитие стана възможно най-вече заради многото поредни кризи, които ЕС преживя през последното десетилетие и половина. Възходът на управници като унгарския премиер Виктор Орбан предизвика голяма загриженост сред привържениците на демокрацията и правовия ред, но и силно разколебаване. Много европейски интелектуалци пряко или косвено поставят под въпрос либералната демокрация, проекта за европейско единение и дори универсалния характер на човешките и гражданските права. Говори се даже за ново разделение между Изтока и Запада, за нова Желязна завеса, деляща уж различните манталитети и традиции.

Но всеки, който внимателно наблюдава развитията в Източна Европа, няма как да не забележи, че техните твърдения са неточни, повърхностни и дори погрешни. Защото 30 години след краха на комунистическите диктатури страните от Източна Европа сякаш се намират на прага на нови промени - през последните две-три години почти всяка държава в региона бе разтърсена от значими граждански протести срещу авторитарни и корумпирани управници. Във всеки случай Източна Европа е в момента онази част от Стария континент, в която хората по най-настойчив начин се ангажират в името на демокрацията и върховенството на правото.

Протестите за демокрация и законност заслужават подкрепата на цяла Европа.

Поводите за протести са многообразни - конкретни случаи на злоупотреба с власт или просто дълго наслоявано недоволство. Всички обаче имат общ знаменател - хората искат свобода, равни шансове и законност. Искат да могат да изказват свободно мнението си, без да се страхуват от неприятности. Настояват за равноправно третиране в сфери като здравеопазването и образованието и се противопоставят срещу привилегиите за отделни избраници. Искат право и закони, които да важат еднакво за всички, а не проядено от корупция правосъдие и безнаказаност за силните на деня, които се обогатяват за сметка на обществото.

В България вече повече от два месеца хиляди протестират срещу управлението на премиера Бойко Борисов. В чужбина Борисов има имиджа на проевропейски политик. В действителност обаче в България той изгради режим, който засенчва дори антидемократичното и антиевропейско развитие в Унгария и Полша. И сега българите настояват за коренна промяна - към повече демокрация и законност.

Не само в България, но и в цяла Източна Европа хората са дълбоко разочаровани от факта, че европейски политици редовно си затварят очите за действията на властимащите в региона. Разочаровани са, че Брюксел и Берлин не забелязват недоволството им от един живот в система, която ги потиска и унижава, отнемайки им правото на свободно и достойно развитие. Да, в много части на Централна и Югоизточна Европа днес отново се иска смелост, за да изразиш мнението си, за да излезеш на протест, дори за да гласуваш свободно и независимо. Затова нека по достойнство оценим борбата им за промяна в своите страни. Те са пример за подражание. И са заслужили вниманието и подкрепата на цяла Европа.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev
    • + 3

    От първи Януари 2007 г. България става член на Европейския съюз. Оттогава до момента, българската държава не е ратифицирала Протокол № 12 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно с текста му в чл.1, ал.2 следва; че всеки европейски гражданин би могъл да бъде дискриминиран, от който и да е орган на властта на каквото и да е основание. При това положение съвсем законно без санкции от страна на ЕС!

    Нередност?
  • 3
    srx1422179444388858 avatar :-|
    Димитър Димитров
    • + 2

    Претенцията на Европа че е съюз на ценности е смешна защото прилага двойни стандарти. Въпросната източноевропейски страни бяха приети по милост и най-вече икономически и геостратегически съображения. Просто пазарът се разшири не само за стоките,но и за капиталите и в Европа се изля евтина работна ръка. Демографската криза и кризата изобщо на западна Европа утихна. Кой спечели от това? Спечели източноевропейската олигархия защото никой не ги попита откъде са парите, спечели и бизнесът в старата Европа. Загубиха хората на наемния труд особено на запад защото конкуренцията на пазара на труда нарасна рязко. Германия спечели конкурентноспособност и заради това. Ами вижте сагата с волвото. Корпорациите избират къде да инвестират и могат да налагат своите правила,да изнудват работната сила и държавите. Затова лихвените проценти са отрицателни и дълговете на много страни растат както и неравенството и недоволството.
    ако Европейския съюз не се обедини до федерална държава при това достатъчно социална със защитени доходи на наемния труд ще има разпад. Друг пример е историята с шофьорите. Тази Европа в насипно състояние не е жизнеспособна!

    Нередност?
Нов коментар