Том Джунс: Системата на еврофондовете в България доведе до създаването на клиентелистка мрежа

Голямата разлика е, че Орбан в Унгария и PiS в Полша са много гласовити. Орбан е много по-циничен, но и двете държави обичат да демонизират ЕС и да си търсят конфликти с блока за вътрешнополитически ползи. Унгария и Полша имат и много по-голямо самочувствие и са по-големи икономики от България - Полша е шестата най-голяма икономика в ЕС. При двете държави се говори и за свличане назад на демокрациите им, след като бяха смятани за отличниците на демократичния преход и на присъединителния процес. България никога не е била отличник и затова и процесите в нея не привличат толкова внимание. В същото време проблемите на страната не се подчертават в Брюксел, тъй като е и по-малка държава и икономика.

Институционален фактор защо България се промъква между капките е, че основните партии - ГЕРБ, БСП, ДПС - се ползват с подкрепата на европейските си семейства ЕНП, ПЕС и АЛДЕ (вече Renew Europe). Видяхме го наскоро и с реакцията на АЛДЕ в подкрепа на Ахмед Доган. Полската PiS например не е член на една от тези три групи и поради тази причина партията на Качински е много силно критикува в Брюксел. Доналд Туск, чиято бивша партия е в опозиция в Полша и движи критиките срещу PiS в Брюксел, никога не би действал толкова агресивно срещу Орбан, с когото и двамата са в ЕНП. Това е част от игрите на влияние в Брюксел.

България не е и икономически проблем - страната има едно най-ниските съотношения на дълг към БВП в ЕС, което също се приписва на Борисов през последните 10 години . Българската форма на "austerity" е просто да не се харчи вместо да се налагат ограничения в дадени политики. От гледната точка на немското финансово министерство и на Брюксел, ниският дълг е достатъчна причина България да не е проблем като Гърция или Италия.

България не антагонизира ЕС. Борисов се разбира с всички, въпреки че не говори английски. От завръщането му на власт след Орешарски и особено от 2017 г. насам, когато след десетилетие България най-сетне избра правителство с работещо мнозинство (вместо да разчита на мълчалива подкрепа от националисти, те директно станаха част от управляващата квота), България продава на ЕС идеята за "стабилност".

За да обобщим, България е малка и периферна и проблемите й с корупцията остават незабелязани, нарочно или не, защото не създава проблеми за Брюксел?

Точно така, но бих отишъл и по-далеч. Имам чувството, че България и Борисов са се превърнали в идеален модел за ЕС за вземане-даване с Източна Европа, която и без това се възприема като проблематична и до известна степен второстепенна за Брюксел. Моделът се изразява в стабилността, която Борисов продава. Държите дълга си нисък, имате държава, която може да предостави евтина работна ръка, както видяхме дори по време на пандемията, когато на български и румънски работници бяха разрешени пътуванията, за да берат плодове в западни държави. Докато Източна Европа не създава проблеми, Брюксел няма нищо против управлението на политици с твърда ръка, които да поддържат реда. Ще прозвучи цинично, но бих казал, че ако Брюксел очаква да си има проблеми с Източна Европа, тогава България в техните очи не е проблем, а вид решение.

Ако погледнете проблемите на Унгария и на Полша - популизъм, връщане назад на демокрацията, то България ги претърпя много по-рано. Първо бившият ви цар беше избран за премиер. След това партийната система в страната се поляризира рязко под управлението на Тройната коалиция. Видяхте възхода и на крайното дясно във Волен Сидеров, който стигна до балотаж срещу Първанов за президентството.

И изведнъж дойде ГЕРБ, която стабилизира цялата политическа система, поне от външна гледна точка. В политическите науки има термин, който често се използва във връзка с Балканите. Измислен е от учен от Черна гора - стабилитокрация. Мисля, че България под управлението на Борисов перфектно се вписва в този образ.

А какво трябва да се промени, за да се промени отношението от страна на Брюксел към България? Засега се мълчи дори за настоящата криза.

ЕС трябва да започне да взима обявените си ценности насериозно. Ако погледнем последните преговори за фонда за възстановяване и европейския бюджет обаче, изглежда, че върховенството на закона в края на краищата остана като страничен интерес. Холандците бяха по-разтревожени колко пари ще харчи Италия отколкото за върховенството на закона в Унгария и Полша или в България например. Ветото за това дали една държава ще получи грантове или не всъщност е по-строго от каквото и да е вето, обвързано с върховенството на закона. Полша и Унгария изглежда изиграха картите си много добре през последните няколко дни.

Сегашното споразумение е много симптоматично за факта, че в ЕС икономическите интереси продължават да са много по-важни от каквито и да е политически, камо ли морални, ценности. Орбан например е силно подкрепен от германската автомобилна индустрия, така че не бива да забравяме важните интереси, които направиха сегашната ситуация възможна.

Ами ръчната спирачка в споразумението, обвързана с реформи и Зелената сделка?

Все още има известни неясноти около тази клауза, поне в моя прочит. Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел би казал, че върховенството на закона присъства в тази клауза. Много е разводнено обаче. Ще разберем доколко този механизъм работи при първия истински конфликт. Засега оставам скептичен. През това време всички държави ще оцветят сегашната среща на върха като успех. Видяхме, че и Борисов прави същото и се хвали с това колко пари е спечелил за България.

Никой обаче не знаеше какви точно са преговорните позиции на Борисов, което му дава лукса да твърди, че е спечелил без начални цели, с които да можем да сравняваме резултатите.

Този ход е много показателен за политиката на Борисов в Брюксел. Как ще го атакуват у дома? Ако сравним България с Италия, ние знаем за какво се бореше Италия в тези преговори и държавата получи повече от първоначалните си заявки. Това е ясна победа. В случая на България просто няма как да знаем.

През последните 10 години в България непрекъснато вървят корупционни скандали, свързани с усвояването на еврофондове. Защо Брюксел не е публично по-стриктен и критичен към управлението на Борисов на базата на отрицателните практики по усвояването на парите на европейските данъкоплатци?

Защото България просто не е единственият играч, който прави това и определено не е най-големият играч, който злоупотребява с еврофондове. Еврофондовете са огромен проблем и в Унгария, но нека се върнем към "стария ЕС" - Италия и особено организираната престъпност в Южна Италия играят тази игра от много по-дълго и в много по-големи количества отколкото България. Бих казал, че е въпрос на мащаб. Също така съм цинично убеден, че докато националните правителства имат глас в това как се разпределят еврофондовете, ще има такъв тип корупция.

Съгласен съм, че европейското структурно финансиране определено не е подобрило ситуацията с корупцията в България. Корупционният проблем от присъединяването на страната към ЕС не си е отишъл. Интересен паралел е, че по време на евромайдан протестите в Украйна, много от хората на улицата бяха убедени, че присъединяването към ЕС би им помогнало да се справят със собствения си проблем с корупцията. По онова време също следях протестите в България и обяснявах на мои познати украинци да не се надяват прекалено много именно заради примера с България. Тогава страната Ви вече беше член на ЕС от 6-7 години и проблемът не беше разрешен. Системата на еврофондовете в България доведе до създаването на клиентелистка мрежа, в която проблемите с подкупите и корупцията постоянно се стимулират.