Да си поиграем на самолети

На теория преоборудването на армията с натовско въоръжение е стратегически приоритет за всяко българско правителство през последния четвърт век. Реалното изпълнение на военната модернизация обаче е отлагано с години, като може би най-сериозен принос в тази посока доскоро имаше настоящият министър-председател Бойко Борисов, който редовно използваше инвестиционния бюджет на отбранителното министерство като дълбоко скрит финансов резерв в края на всяка година.

Политическата зима в кариерата на премиера обаче явно прави чудеса и трансформира пацифиста в милитарист. В края на третия си мандат Борисов е принуден да се бори със зъби и нокти за задгранична подкрепа и извършва сложни геостратегически лупинги, за да спечели симпатиите на ключовите играчи на международната сцена. Тази седмица стана ясно, че правителството обмисля поръчката на още осем изтребителя F-16. За много хора отстрани изглежда, че лидерът на ГЕРБ припозна инвестициите в отбрана като начин да получи подкрепата на САЩ - практичната дипломация би си затворила очите за проблемите, които един политик създава вътре в държавата си, стига той да задоволява интересите ѝ.

Дали това е така може да се спори, но в тази история има друг проблем. Модернизацията на армията по принцип е сложен въпрос. Разходите за отбрана са и без това високи, а със стара техника и оборудване те са на практика безсмислени. Ако ще имаме армия, по-добре тя да е с модерно въоръжение, но това трябва да се случва с ясен план и без задни цели, иначе може да се превърне в заплаха за националната сигурност. С желанието на Борисов да форсира закупуването на втора партида F-16 той излага на риск модернизационните проекти за другите видове въоръжени сили, които по принцип уж подкрепя, но на практика е изпратил в девета глуха. По този начин след няколко години министерство на отбраната реално може да се окаже министерство на самолетите, а пехотата и флотът ще имитират дейност с ръждясала техника, "сделана в СССР".