Премиерът тества нагласите за купуване на още F-16

Не е ясно обаче как настоящото приоритизиране на покупката на още F-16 ще се отрази на останалите проекти за модернизацията на армията, особено в контекста провокираната от коронавируса икономическа криза. В момента министерство на отбраната е във финалния етап от преговорите за строеж на два модулни патрулни кораба за бойния флот с германската фирма "Люрсен", като стойността на програмата е близо 1 млрд. лв. Също така военното ведомство преговаря с два консорциума за доставка на 150 бронирани бойни машини за Сухопътни войски в проект на стойност почти 1.5 млрд. лв. Ако обаче икономическата ситуация в страната и съответно бюджетните постъпления се влошат, не е ясно как отбранителното министерство ще може да обслужва паралелно плащания по толкова много модернизационни мегапроекти.

Отделно от това дори първият етап от придобиването на изтребителите F-16 върви ръка за ръка с немалко скрити разходи - например бойните машини идват в комплект с изключително оскъдно въоръжение, особено що се отнася до мисиите "въздух-повърхност". Също така правителството бе принудено да отпусне още 300 млн. лв. за модернизация на инфраструктурата на авиобаза "Граф Игнатиево", които ще бъдат дадени в рамките на три години. На последващ етап нещо подобно ще трябва да се случи и с авиобазата за предно разполагане "Безмер", която освен всичко друго е и част от българо-американските съвместни съоръжения и съответно е логично да може да приема, обслужва и презарежда щатските изтребители.

Днес стана ясно също така, че освен за още F-16, правителството ще преговаря с Lockheed Martin за евентуалното закупуване на нови трикоординатни радари, за поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет и за придобиване на "друго високотехнолоично оборудване". Споменаването на радарите е важно, тъй като най-вероятно това ще е следващият модернизационен проект за армията, който ще получи приоритетно финансиране от правителството. Подмяната на локационното оборудване на въоръжените сили върви ръка за ръка и е най-важна логична надстройка на проекта за преминаване към натовски изтребители. Особено с оглед на българските амбиции да извършваме ер полисинга над съседна Македония - район, където в момента страната ни няма радарно покритие (както и над Югозападна България според неофициалните твърдения на източници от военното ведомство).

По странно стечение на обстоятелствата своя оферта за нови радари представи точно днес и израелската оръжейна компания ELTA Systems, която е част от държавния авиационен конгломерат Israel Aerospace Industries (IAI). Фирмата е получила искане за информация по темата от българското военно министерство в началото на тази година и очаква търгът да стартира в периода ноември 2020 - февруари 2021. Става дума за придобиване на 7 радара (5 с далечен обсег и 2 - със среден) като ориентировъчния бюджет за целта е около 150-200 млн. евро. Интеграция на системата трябва да стане в рамките на 2 години, които според представителите на ELTA е "доста кратък срок, но може да го направим".

Големият въпрос в случая е дали днешният анонс на премиера Борисов до голяма степен не предрешава изхода и от тази надпревара. По принцип IAI беше един от потенциалните продавачи на F-16 за нуждите на българската армия, като офертата беше за модернизирани изтребители до стандарта Barak 2020. След включването на Lockheed Martin в наддаването обаче израелската фирма реши да се изтегли и въобще не внесе свое предложение. По време на аналогичен търг в Хърватска пък IAI бяха буквално извадени от играта с удар под пояса, след като САЩ им постави условие, че не могат да продават своите F-16 на страната, преди да демонтират всички свои подобрения по машините.