Модернизирането на ВВС може да зацикли

Също така в случая има един тънък момент - "предаване на българската страна" не значи моментално приемане на въоръжение, камо ли пък преминаване към пълни оперативни способности. Преди това да се случи, изтребителите F-16 трябва да преминат от няколко седмици до няколко месеца тестове в реални условия в САЩ и облитане от страна на българските пилоти, които в момента се обучават за използването им в академията на американските ВВС.

Евентуални политически последствия

Евентуалното забавяне в производствените срокове на българските F-16 може да повлече след себе си и още политически последствия на българска земя. Причината е, че служебното правителство вече задвижи процедурата по евентуалното закупуване на втората партида от осем изтребителя, които страната ни по принцип се е ангажирала да придобие. В края на лятото служебният военен министър Георги Панайотов изпрати до Вашингтон т.нар. Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) - писмо-заявка за подготовка на проектодоговор, в което има "прецизна разбивка на стойностите по компоненти, системи, услуги и т.н.". По информация на "Капитал" отговорът от американската страна се чака някъде в края на февруари или началото на март.

Важно е да се отбележи, че параметрите на въпросната щатска обвързваща оферта ще важат само за определен срок от порядъка на 3-4 месеца, в които правителството и българският парламент ще трябва да преценят дали да сключат нов междудържавен договор със САЩ или не. В края на управлението на Борисов от Lockheed Martin обявиха, че ако страната ни бързо поръча и втората осмица F-16, евентуално ще ги получи накуп с първата поръчка. Но ако офанзивата за нов договор за поръчка на още изтребители съвпадне с признания от американска страна, че има затруднения с навременната доставка на първата партида, този факт вероятно ще даде повече и по-убедителни аргументи на противниците на последващата сделката. Още повече прокарването на каквито и да е мащабни военни проекти в условията на предизвиканата от пандемията икономическа и социална криза ще е изключително сложно и политически "трудно продаваемо" на българските данъкоплатци. Особено когато страната ни е предплатила 2.2 млрд. лв. за изтребители, които не е сигурно точно кога ще получи.

И още спънки

Постигането на пълната оперативна способност на новите F-16 ще е проблематично и заради забавянията около ремонта и модернизацията на инфраструктурата в авиобаза "Граф Игнатиево". Според разкрития на служебния военен министър Панайотов предишното правителство е раздало и предплатило огромни суми на "свои любими фирми" (от порядъка на поне 184 млн. лв.), които обаче протакат или дори не изпълняват ангажиментите си. По негови думи това в най-добрия случай ще забави приключването на проекта и сертифицирането на авиобазата с 6-8 месеца, което от своя страна може да попречи новите натовски изтребители да бъдат навреме приети от българските ВВС.

Превъоръжаването с F-16 най-вероятно също ще повлече след себе си и реформа в зенитно-ракетните войски. За нещо подобно намекна по време на политическите консултации за новото правителство Велизар Шаламанов - бивш служебен министър на отбраната и настоящ експерт по национална сигурност на "Демократична България". "Нужна е незабавна смяна на зенитните комплекси, защото няма как F-16 да лети в българското въздушно пространство, ако работи с комплекси от типа, които имаме. През 1999 г. НАТО ни помоли да ги изключим всички, за да прелитат техните F-16", каза той по време на разговорите.

По принцип военното министерство е разработило технически спецификации за евентуална поръчка на нова противовъздушна отбрана, но подобен проект нито е обсъждан в парламента, нито е вкарван в групата на най-приоритетните за финансиране модернизационни програми на армията. Закупуването на нови зенитно-ракетни комплекси би струвало между няколкостотин милиона и няколко милиарда в зависимост от типа системи, техния радиус на действие и количествата, които сме готови да придобием. Възможно е страната ни първоначално да се ориентира към по-лоукост вариант, като използва системи за наземно изстрелване на далекобойните противовъздушни ракети AMRAAM, които по принцип и без това сме поръчали за въоръжаването на новите F-16. Подобни системи обаче ще са само базово решение, тъй като са предназначени само за близки и средни дистанции, т.е. имат по-скоро оперативно-тактическо, отколкото стратегическо значение за отбрана на източния фланг на НАТО.