Държава с придружаващи заболявания

А можеше и да е по-различно. Както не всички хора прекарват коронавирусната инфекция еднакво, така и различните държави преболедуват епидемията по свой начин. Ефективните и умни страни го изкарват на крак - взимат работещи мерки и запазват живота + здравето на хората там. През зимата в Южното полукълбо вирусът премина унищожително през Латинска Америка, но една държава - Уругвай, успя да се запази. Болните там от март досега са колкото в България за един ден през тази седмица - около 2500. Държавите, които имат придружаващи заболявания обаче, изкарват епидемията по-тежко. Политическото разделение и социалното неравенство в САЩ например ги направиха една от най-засегнатите страни в света.

България влезе силно в корона кризата през март и допреди два месеца изглеждаше, че се справя изключително добре. За много хора това беше много приятна изненада. Държава с огромно ниво на корупция, неефективни институции и лошо организирана здравна система, предполагаше тежко изкарване на болестта. През пролетта България се справи отлично, но сега хроничните ѝ болести я изправят пред една от най-сериозните кризи на последните десетилетия.

И без това лошата здравна система се крепи само на личния героизъм на лекарите. Държавните институции трудно могат да формулират адекватна политика, която едновременно да запази здравето на хората и да омекоти ударите върху засегнатите бизнеси. Правителството от няколко седмици насам повтаря, че няма да има ново затваряне, но то става все по-неизбежно. Сега изглежда, че властта няма план какво да прави. Предвиждат ли се например нови компенсации за засегнатите фирми? За кои, колко и как? Комбинацията от всичко това прави прогнозата за идващите месеци не особено благоприятна. Опасността е България да изкара втората вълна от епидемията в добрия случай между тежко и средно тежко (вижте всичко по темата тук).

Идеята как държавата да се справи с коронавируса може и да не е ясна, но за сметка на това замисълът зад проекта за следващия бюджет се вижда кристално. Той, накратко, е всичко, което бюджетите през последните над 20 години не са - рязък скок на разходите, прекалено оптимистично планиране на приходите и увеличаване на дълга с 67% до края на 2023 г., като две трети от тези пари ще бъдат изхарчени през тази и следващата година. Ако има нещо, което това управление да обича да прави, това е да харчи пари. Досега това имаше някакви граници, но COVID-кризата дава идеално оправдание сега да се захвърлят всякакви задръжки. Това съвпада идеално с друг рисков за бюджета момент - изборите следващата година. Комбинацията от двете води до планирана вакханалия от харчене. Рязко се увеличават разходите за пенсии и държавни заплати, остава увеличението на детските надбавки. По принцип увеличените държавни разходи в този момент са правилна антикризисна мярка, а България в сравнение с други европейски страни не се е разпуснала прекалено много. Предвид обаче досегашния опит на това правителство рязкото увеличение на разходите и увеличението на дълга без някаква по-далечна стратегия и без реформи означава, че парите просто ще потънат. И понеже няма да стигат, може да се наложи увеличение на данъците и като цяло смяна на сравнително успешна десетилетна политика. Ако това упражнение обаче бъде направено, без да се излекуват придружаващите заболявания на държавата, едва ли ще доведе до добър резултат (всичко по тази тема - тук).