Бюджет като за последно

"Един от основните приоритети (в бюджета - бел. ред.) е предприемането на мерки през 2021 г. в отговор на разпространението на COVID-19. В него са заложени над 3 млрд. лв., което представлява 2.5% от БВП, за мерки срещу разпространението", казва финансовият министър Кирил Ананиев тази седмица в отговор на критиките по проектобюджета.

Преглед на оригинала

Разходната част се повишава със 7.8% спрямо актуализирания бюджет за 2020 г. донякъде вследствие на "анти-COVID" мерките. Повечето са еднократни за 2021 г. и затова бюджетният дефицит през следващите две години е "едва" по 2.5 млрд. лв., но някои носят висока политическа цена, ако бъдат премахнати, честта за което ще се падне на следващото правителство. "Разширеният обхват на детските помощи, добавката от 50 лв. върху пенсиите, по-ниската ставка по ДДС за ресторантите - това са политики, които много трудно ще бъдат премахнати. Подозирам, че голяма част, ако не и всичките, ще останат в сила и след това", счита икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Само тези три политики ще костват на бюджета догодина около 1 млрд. лв. в сегашния му вид. Освен това на фиска тежат увеличението с 10% на възнагражденията в бюджетната сфера през 2021 г. и по-високата минимална работна заплата (658 млн. лв.), последният рунд ръст на заплатите на учители и педагози (360 млн. лв.).

Преглед на оригинала

Параметрите се движат по ръба на фискалните правила, чиято идея е да гарантират, че страната ще има фискално пространство и може да си позволи разходите, които трупа. Тази година разноските достигат 40.9% от БВП, а догодина - 42.2% при ограничение от 40%. Дефицитът превишава лимита за прекомерни дисбаланси от 3% и през двете години. Не че правилата не могат да бъдат заобиколени - ЕК тази година ще си затвори очите за разходите за преодоляване на последствията от пандемията, а у нас още преди месец финансовото ведомство предложи разхлабване на националните правила с промени в Закона за публичните финанси, което вероятно ще мине през парламента.

Под въпрос е и доколко част от политиките могат да бъдат аргументирани с пандемията или кризата. "Ако приемем, че всички мерки, описани от правителството в проектобюджета, са действително срещу коронавируса, можем да кажем, че бюджетът е на границата по отношение на фискалните правила. Но голяма част от тях няма как дори косвено да бъдат прикачени към борбата с COVID-19", счита бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов.

Криза, COVID-19 и избори

Според Фискалният съвет част от заложените извънредни мерки не могат да се различат от общата програма на правителството. Увеличението на минималната пенсия до 300 лв. например, което струва 474 млн. лв. и сега е включено в графата с антикризисни мерки, беше част от предизборната програма на малкия коалиционен партньор Обединени патриоти. Пенсионерите обаче са сред малкото групи, които със сигурност не са загубили доход в последните месеци. Повишението на разходите за детски помощи също трудно се причислява към мерките за борба с COVID-19 най-малкото защото (вече) нито таргетира най-уязвимите семейства в страната, нито конкретно пострадалите от последствията на пандемията.

Може да се каже, че тези социални разходи отиват за стимулиране на потреблението в страната в кризисна година (макар че според прогнозата кризата вече е приключила през 2021 г.), но тогава въпросът е дали това е най-оптималният начин. "В много случаи по-скоро се насърчава вносът и влошава дефицитът по текущата сметка", казва доц. Даниела Бобева. "А и имаме сигнали за нарастване на спестяванията и въздържане от разходи на хората. Лично аз не очаквам това да стимулира икономическия растеж", допълва тя.

Догодина финансовото министерство очаква брутният вътрешен продукт на България да нарасне с 4% номинално спрямо 2019 г., докато за същия период социалните плащания нарастват с 28%. Дори и при ръст на икономиката подобно увеличение изглежда неразумно. Според Любомир Дацов, ако целта е да се стимулира потреблението, може да се говори за понижение или отлагане на плащанията по някои данъци вместо за увеличение на разходите за пенсии.

И докато съмнителни социални разходи представляват 54% от пакета мерки за преодоляване на последствията на пандемията, подкрепата за бизнеса е едва 18%, или 576 млн. лв. Според БСК тя може да е дори по-малка, защото 300 млн. са предвидени за мярката "60/40", по която процедурите приключват до декември тази година. Публичният сектор, натоварен с овладяване на пандемията, получава допълнителни 750 млн. лв. догодина, но и тук прави впечатление, че здравеопазването навлиза във втора вълна на разпространение на COVID-19 също толкова неподготвено, колкото в началото на кризата, а значително преструктуриране не се предвижда нито през тази, нито през следващата година.

Същевременно фискалната рамка залага на рекордно високи постъпления от 47.6 млрд. лв. догодина, които аргументира с повече данъци и осигуровки след подобрението на икономическа среда и постъпления от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Това е възможно, ако се приеме безропотно базата за тези очаквания - макроикономическата прогноза на финансовото ведомство. Тя залага на спад от едва 3% на БВП тази година и ръст от 2.5% догодина, което е най-оптимистичната нагласа сред всички публикувани досега от международни и национални институции. За справка - БНБ залага на спад от 5.5% тази година, и то без втората вълна на разпространение на COVID-19 в България и Европа, която вече е факт.

Преглед на оригинала

Въпреки опитите на представители на кабинета да обяснят двойния стандарт, премиерът Борисов вероятно ще направи това, от което се оплакваше, когато пое управлението - завещава на следващото правителство обещания за милиарди, които ще трябва да се финансират с дълг.

Как се запълва дупка

Според средносрочната рамка, заложена от правителството, България ще натрупа бюджетни дефицити за над 15 млрд. лв. до 2023, а през 2022 г. падежира и емисия за около 2.5 млрд. лв. Добра новина може да е и завръщането на задължението 5% от бюджетите на ведомствата да се задържат за непредвидени обстоятелства. Според Ганев това е единственият механизъм, който пази разходната част на бюджета от евентуален негативен сценарий. Въпреки това изтеглените тази година 5 млрд. лв. външен дълг няма да са достатъчни да финансират планираните разходи.

Преглед на оригинала

Засега планът е дългът да нараства от 24.2 млрд. лв. към края на 2019 г., което беше третото най-ниско ниво в ЕС, до 40.5 млрд. към 2023 г., или 29.4% от очаквания тогава БВП. Управляващите планират дълговото финансиране на бюджета да бъде между 4.5 и 6.8 млрд. лв. годишно, като за таван догодина е заложена долната граница.

Поемането на нов дълг не е непременно лоша стратегия за икономическото развитие на дадена държава, ако средствата се използват за повишаване на конкурентоспособността и потенциала на българската икономика в дългосрочен план чрез структурни реформи в ключови сектори. Страната няма и да е единствената в ЕС с растяща задлъжнялост, но пък е в по-добра позиция, защото е в топ 3 на държавите с най-нисък дълг в съюза заедно с Естония и Люксембург.

Според Бобева обаче има причина да сме там. "Еврозоната, Франция или Германия може да имат дълг от 80 - 90% от БВП, но това не означава, че България може да си позволи подобни нива. Ние сме малка и отворена икономика във валутен борд с БВП на човек от населението 49% под средното за ЕС", казва тя. "Дългът отразява по-скоро капацитета на една държава да изплаща", допълва икономистът.

Според Любомир Дацов дългът е бреме, което понижава възможностите на бюджета за маневреност, ако не се поема в името на повишение на капацитета на икономиката. Проблемът е, че визията за фиска и държавата до голяма степен приключва през 2021 г. без план как да се възстанови бързо балансираното бюджетно салдо. Това означава, че в някакъв момент може да се наложи по-бързо увеличение на приходната част на бюджета и по-конкретно - преките данъци, които ежегодно са повод за дебати в парламента. "Не мисля, че ще видим повишение на данъци през 2021 г. Но при промяна на бюджетната траектория и разширяване на дефицита тежестта винаги се прехвърля върху дълга и върху разговори за промяна на данъчните ставки", коментира Ганев.