Винаги е късно за промяна, никога за кражби

Публичният живот в България през последните години изглежда като поредица от gif-ове. На пръв поглед изглежда, че нещо се сменя, но ако се загледаш по-внимателно, виждаш един и същ кратък сюжет, който, като стигне до края, почва пак от начало.

Един от примерите е промяната на начина, по който се гласува. От Гочоолу и Дочоолу насам изборите протичат посредством пускането на хартиена бюлетина в някаква кутия. От Освобождението досега светът се е променил доста, но гласуването в България си е същото. На няколко пъти през последното десетилетие се повдига въпросът дали то да не се промени - като например се въведе възможност и за електронен вот или пък по пощата. Това ще позволи много хора да се включат по-активно в изборите. Представителството в парламента ще бъде по-добро. Демокрацията ще спечели.

Обаче - не. Всеки път се оказва, че няма достатъчно време да се промени гласуването. Когато има време, този въпрос не се обсъжда, а когато се обсъжда, е вече късно.

Фотограф : Юлия Лазарова

Истината е, че големите в момента партии някак си са овладели сегашния начин на гласуване. И не искат никаква промяна, която може да им обърка сметките. Гласуване по пощата или онлайн може да засили по-малките партии, да увеличи избирателната активност и така да намали мандатите на първите три политически сили. И затова вместо истинска промяна получаваме gif-че, че винаги е късно за нея (вижте още в текста Машини за гласуване, машини за милиони).