Кой се страхува от дистанционно гласуване

Страхът от гласуване по пощата

И докато аргументът срещу въвеждането на онлайн гласуването, свързан с притесненията за сигурността на вота, има някакви основания поне да бъде обсъждан, то практиката за гласуване по пощата съществува в в 16 европейски държави. Подобно на електронното дистанционно гласуване, въпросът за въвеждането на такъв начин на вот също е поставян през годините. От извънпарламентарно обединение "Демократична България" дори предложиха на парламента свой законопроект преди две години, но управляващите не само че не допуснаха предложенията за обсъждане, но отказаха да разгледат тази опция за гласуване при приемането на промените в Изборния кодекс през септември миналата година, когато беше ясно, че се задава втора вълна на пандемията. Отказват да го разгледат и сега с мотива, че няма технологично време за това. Даването на такава възможност за дистанционно гласуване щеше да облекчи най-вече вота на нашите сънародници зад граница не само сега в условията на пандемията, но и изобщо доколкото в различните държави има различен режим на провеждането на изборите - в едни може да се гласува само в дипломатическите и консулските служби, в други разкриването на секции извън посолствата става със специално разрешение от съответната държава, а в трети този режим е само уведомителен. На последните парламентарни избори в чужбина гласуваха малко под 118 хил.души и всички си спомняме огромните опашки с желаещи да гласуват пред избирателните секции, особено във Великобритания. Сега сънародниците ни там ще са двойно ощетени, защото след напускането на ЕС ще трябва да се спази изискването на Изборния кодекс, според което в страните извън евросъюза мога да се разкриват до 35 избирателни секции. На последните избори нашите сънародници във Великобритания гласуваха в 58 секции. Пред bTV министърът на външните работи Екатерина Захариева призна в сряда, че не е изключено в някои държави заради пандемията, да няма възможност за разкриване на секции.

"В много страни този начин на гласуване по пощата се използва от години. В България е очевидно твърдото нежелание на управляващите, а и не само на тях, да се стигне до там, че да има такова гласуване. Предполагам по различни конюнктурни съображения. За тази обстановка това беше единствения начин да се гарантира конституционното право на българите, живеещи в чужбина, и на хората под карантина в България", казва Цветозар Томов. Една от причините за отказа на основните политически сили да приемат възможността за гласуване по пощата е, че едно от условията за въвеждането му е преди това да се създаде регистър на избирателите. "Вече 30 г. в България се изготвят фалшиви избирателни списъци и по тази причина тези, които са на власт не си мърдат пръста, за да създадат такъв регистър. Знаем, че фалшивите избирателни списъци са един потенциален инструмент за далавери с вота и затова са толкова скъпи на тези, които са на власт", смята Цветозар Томов. А Димитър Димитров, който е член на ЦИК, добавя, че при приемането на Изборния кодекс през 2014 г. той е предлагал в него да влезе изискването на създаване на регистър на избирателите, но от управляващите тогава партии БСП и ДПС е получил отговор, че това е политическо решение, съгласие за което няма. Именно този аргумент за опасността по пощата да гласуват "мъртви души", ако този начин на гласуване се приеме сега, изтъкна лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на консултациите при президента за датата на провеждането на вота за нежеланието на БСП да подкрепи тази промяна. От ГЕРБ пък нарекоха идеята "екзотична". ДПС също не подкрепя този начин на гласуване с мотива, че вотът по пощата е създал съмнение в чесността на проведените неотдавна избори за президент в САЩ.

Цветозар Томов посочва и още един парадокс, който ще бъде отстранен, ако има регистър на избирателите. "Абсурдно е да правим избирателни списъци по постоянен адрес след като над един милион хора не живеят на постоянните си адреси и след като съществува национална база данни и за настоящ адрес. Защото много често хората не си променят постоянния адрес, защото, ако го направят ще трябва да си сменят и личната карта. Не е удобно всеки път, когато си сменяш адреса, да си сменяш и документа за самоличност", казва той. Така, за да гласуват по настоящ адрес, избирателите трябва да заявят това в определен срок преди изборите в съответната община и много често по тази се отказват от правото си на глас.

Освен изчистване на избирателните списъци от т.нар. "мъртви души" евентуалното въвеждане на гласуване по пощата може да има и още един ефект - да увеличи избирателната активност. И това е другата причина, поради която големите партии с твърд електорат като ГЕРБ и БСП и такива с дисциплинирани избиратели като ДПС не желаят дистанционно гласуване. "Увеличаването на избирателната активност ще намали относителните дялове, които големите партии печелят", казва Томов.

И не на последно място - гласуването по пощата не изисква чак толкова голям финансов ресурс, какъвто например сега беше осигурен за закупуването на 9600 машини за гласуване - близо 40 млн.лв без ДДС.

Може ли да има гласуване по пощата за този вот

Въпреки оправданието на управляващите, че не трябва Изборният кодекс да се променя в 12 без 5, особено с въвеждането на неща, които са нови, Цветозар Томов смята, че все още не е късно, ако има добро желание, да се приеме гласуване по пощата поне за избирателите извън България. "Промените в Изборния кодекс са малки и те се свеждат до приемането на една две норми - едната да предвижда създаването на изборен регистър, а другата - да описва въвеждането на възможността за гласуване по пощата. Ако тя е достатъчно обща, всичко останало може да свърши ЦИК с решения. Безсмислено е един закон да влиза в технологията на изборния процес", смята той. Според члена на ЦИК Димитър Димитров обаче организацията на този процес изисква време и няма как това да стане за тези избори. Димитров дава пример с Румъния, където подготовката за гласуването по пощата е започнало още през 2012-2014 г. именно със създаването на регистър на избирателите.