Изборните промени, които няма да се случат

Повечето от тези промени са концептуални и се предлагат от години, както потвърди и вицепремиерът Томислав Дончев на срещата с президента във вторник. След като управляващите дълго време умишлено бавиха промени в ИК, свързани с COVID-19, макар че бяха многократно призовавани за това, пред държавния глава те заявиха, че нямат намерение да променят Изборния кодекс, мотивирайки се с позицията, че това е лоша парламентарна практика непосредствено преди изборите, изразена от Дончев и председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова. Те уточниха, че коалиционните им партньори от "Обединени патриоти" са отказали за участват в консултациите на президента.

ГЕРБ разполага с готов проект за промяна в закона за извънредното положение, в който се предвижда всички карантинирани да гласуват с подвижни секции, а в болниците - в урни, предоставени от медицинския екип. Отделно в закона ще се запише, че ЦИК е институцията, която трябва да предприеме мерките във всяка секция, с които да се гарантира здравна сигурност на останалите участници в изборния процес. "Това е нашето намерение за законодателна промяна", каза Дариткова, като допълни, че "нямаме намерение да въвеждаме допълнителни промени в Изборния кодекс, които да следват част от споделените тук относително екзотични предложения".

На репликата й президентът Радев каза, че "екзотика е да се напише конституция за един ден и да се внесе в парламента", визирайки провалилата се идея на ГЕРБ за нова конституция. Твърдият отказ на управляващите да променят изборните правила на практика поставя избирателите в чужбина пред много трудности и евентуален отказ от упражняване на правото им на глас и е с потенциал да въздейства възпиращо и на нагласите за гласуване и в България.

С мобилна секция

Теоретично възможността болните и карантинираните от COVID-19 да гласуват в подвижни избирателни секции е напълно постижима, сочи анализът на екипа на сайта "Отворен парламент", който в средата на миналата седмица беше представен и на президента. Според този анализ, ако към датата на изборите се запазят настоящите нива на заболеваемост, за цялата страна ще са нужни 1813 мобилни секции, за да може всички болни и карантинирани да гласуват (повече по темата вижте тук).

Чисто практическите проблеми, които могат да възникнат обаче, са няколко. На първо място, при положение че всяка изборна секция трябва да има поне петима членове (според сегашния закон), силно е съмнително, че ще се намерят над 9000 души за тази задача, още повече че в условията на пандемия трудно се намират и членове на обикновените секционни комисии. Членове на ЦИК споделят, че дори в нормални условия трудно се намират хора да попълнят състава на 100 - 200 мобилни секции, а отделно - тези хора трябва да бъдат и обучени. На второ място, разкарването на близо 2000 мобилни секции (или дори по-малко) по домовете на карантинирани лица в условията на пандемия едва ли е най-добрата мярка за ограничаване на заразата, точно обратното. Самият Томислав Дончев днес заяви, че изпълнима задача е създаването на 200 - 300 мобилни екипа, чиито членове задължително трябва да са ваксинирани. Много от болните и карантинираните въобще няма да заявят желание за гласуване с мобилна кутия, смятат експерти.

Още по-сериозен практически проблем ще бъде въвеждането на изискване всички членове на секционните комисии да бъдат ваксинирани, което е логично, но тази тема никой към момента не повдига. Причината е не само чисто практическата невъзможност това да се направи както по отношение на членовете на комисиите, но и към застъпниците и наблюдателите. Проблемът идва оттам, че очевидно всички партии и институции се опасяват, че заради антиваксърски и други опасения много хора ще се откажат да участват, ако им се постави условие да се ваксинират.

Това отваря въпроса за здравния протокол за изборите, който президентът неколкократно подчерта, че би следвало вече да е налице, за да може да се съобрази от участниците, включително и от него, при определяне на датата на изборите. В този контекст бе поставен и въпросът за наличните помещения на секционните комисии, които някъде са съвсем тесни и това може да създаде проблем за физическото присъствие на наблюдатели и застъпници.

Гласуване по пощата

В дискусията си с президента в понеделник представители на българите в чужбина се обединиха зад мнението, че за тях най-добрият вариант е да се въведе гласуване по пощата. В противен случай голяма част от тях няма да могат да гласуват заради ограниченията покрай пандемията в съответните държави, включително на възможността за пътуване и придвижване в изборния ден, като съществува вероятност дори в дипломатическите представителства да не може да се открият изборни секции в някои държави. За избирателите в чужбина парламентът така и не пожела да въведе възможност за дистанционно електронно гласуване.

От ГЕРБ отказват да въведат гласуване по пощата с мотив, че няма време и това ще наруши доверието изборния процес. Председателката на парламента Цвета Караянчева даже призова да се види какво се случи в САЩ заради недоверието в изборите. От БСП пък поставят гласуването по пощата под условие - само след като преди това е извършена активна регистрация за изчистване на мъртвите души, за което няма техническо време. Същото заявяват и от ДПС.

Експерти от левицата споделиха пред "Капитал" и други съображения - бюлетините ще почнат да се печатат през март, тъй като дотогава се изготвят листите, едва след това ще трябва да се изпратят до избирателите в чужбина, които трябва предварително да са заявили желание да гласуват по пощата, тези избиратели трябва да попълнят документите и да ги пуснат по пощата, за да пристигнат преди изборни ден. Чисто технологично няма време за това, администрацията няма капацитет за подобна операция, а това залага сериозни оспорвания в една силно нажежена политическа обстановка, коментират опонентите на този процес.

В основата на сегашния проблем стои забавянето на електронното дистанционно гласуване, а извън това причината е и в липсата на напреднала електронна идентификация - било чрез лични карти с т.нар. чип, с въвеждането на електронен подпис за всички граждани и др. Въпросът би могло да бъде решен и с въвеждането на публичен регистър на избирателя, през който изборната администрация да комуникира електронно с всеки избирател.

Отказът да се въведе многомандатен район за гласуващите в чужбина също е част от проблема, доколкото комуникацията с избирателя за изпращане на документи по пощата би следвало да се направи от секционна комисия. Многомандатният район обаче е въпрос на нерешим пазарлък - откъде да се вземат мандати.

Демократична България с готов законопроект за пощенско гласуване

На съвсем други позиции е обединението "Демократична България", които във вторник депозираха в парламента детайлен проект за промени в Изборния кодекс, с които да се въведе гласуване по пощата - равностойно на гласуването с хартиена бюлетина в секция. От тази възможност биха могли да се ползват всички избиратели, не само тези в чужбина или карантинираните. Уточнява се, че гласуването по пощата не трябва да важи за местните избори.

"Това е вторият път, в който формацията дава конкретно законодателно предложение, свързано с гласуване по пощата. През 2018 г. в Народното събрание бяха внесени законопроекти за въвеждане на пощенско и на електронно гласуване, но тогава нито един народен представител не припозна идеите. С внесения сега актуализиран проект се предлага на практика всеки да има възможност за гласуване по пощата - технология, която ще е от голямо удобство в условията на пандемия, и е предвидена и ролята на дипломатическите представителства в процеса", се казва в съобщението на "Демократична България".

Проектът предвижда гласуването по пощата да се задейства със заявление до ЦИК, за да бъдат изпратени бюлетини на съответния гражданин, като заявленията могат да се правят и онлайн на сайта на ЦИК, а на един адрес да не могат да се получават повече от 3 бюлетини. Пощенското гласуване се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от ЦИК, и приключва 5 дни преди изборния ден. След края на изборния ден гласувалите по пощата да могат да проверяват на сайта на ЦИК дали гласът им е приет и преброен, като използват уникалния номер на бюлетината си. Отварянето на изпратените по пощата пликове с бюлетини да започва 2 дни преди изборния ден, като те се обработват от комисия, назначена в съответните дипломатически и консулски представителства за гласувалите в чужбина, и в ЦИК - за гласувалите на територията на страната.

"Не по-късно от 24 часа преди началото на изборния ден Централната избирателна комисия подготвя списък с избирателите, които са използвали пощенско гласуване, и го изпраща до районните избирателни комисии", предвижда още проектът.

Онлайн заснемане на броенето на бюлетините

Особено парадоксални са аргументите, с които ГЕРБ отхвърля искането на видеозаснемане и предаване онлайн на отварянето на урните, броенето на бюлетините и изготвянето на протокола. Според Караянчева това не може да се запише в закона, защото не навсякъде има интернет, като даде пример с кърджалийските села в своя район и селата в изборния район на Дариткова. Според Томислав Дончев пък нямало нужда да се записва в закона, защото "което не е забранено, значи е разрешено", т.е., който си иска от ангажираните с изборите, може да заснема и предава. Въпросът е да не се ангажира държавата с това, защото няма капацитет.

Тази теза на Дончев беше оборена от шефката на правния съвет на Радев проф. Емилия Друмева, която обясни, че дейностите по провеждане на изборите са в сферата на публичното право, където не важи правилото, че "което не е забранено, е разрешено". Така например на президента не е забранено да внася закони, но той не го прави, защото не му влиза в правомощията, даде пример Друмева. По думите й, за да има заснемане на броенето и финализирането на протокола, трябва да има позитивна уредба в ИК.

Много от мерките, които сега се представят като кризисни във връзка с пандемията, се обсъждат като крайно належащи от години, сред тях и различните форми на дистанционно гласуване, прочистването на избирателните списъци, активната регистрация и др.

На обсъжданията днес ГЕРБ призова президента да посочи датата на изборите колкото се може по-скоро, а Радев се ангажира да стори това преди крайния срок - 28 януари.