Европа и пандемията: един от трима българи се чувства "свободен"

В Унгария 65% отбелязват, че вирусът се е отразил на личния им живот, в сравнение със 72% от датчаните, които твърдят, че пандемията не ги е засегнала "изобщо". Близо 60 на сто от българите споделят, че вирусът се е отразил негативно върху тяхното здраве или финансовото им състояние.

Проучването показва и разминаване във възприятията за лична свобода, като само 22% от европейците в момента се чувстват "свободни" в сравнение с 64% преди две години. Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват "свободни" или "частично свободни".

Проучването показва и тревожен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години (57%) съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца.

Съществува разделение между европейците, които приемат налаганите от правителствата ограничения за логично обосновани, и тези, които ги определят като "оправдание за налагане на обществен контрол". Недоверието към управляващите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не вярват в добронамереността на наложените мерки. Във Франция, където много граждани отбелязват, че не са били лично засегнати от ковид кризата, 44% са скептични към правителството и стратегията за справяне с пандемията. Над половината от запитаните българи (54%) вярват на аргументите на правителството си за налагането на ограничителни мерки.

Данните, изложени в доклада "Невидимите разделения в Европа: Как COVID-19 поляризира европейската политика" показват, че новите разделителни линии на континента може да имат тежки последствия за някои от най-големите европейски проекти като свободното движение на хора и Плана за възстановяване, както и да повлияят върху отношенията на Европа с останалия свят, които понастоящем включват ваксинационна дипломация и чуждестранна помощ.

Основни заключения от социологическото проучване:

• Повечето европейци не са били засегнати лично от пандемията; 54% от запитаните казват, че през последните 18 месеца не са преживели сериозно заболяване, тежки загуби и икономически трудности. Тази гледна точка е най-разпространена в Дания (72%), Германия (65%), Франция (64%) и Нидерландия (63%).
• Въпреки това отговорите на запитаните от Южна и Източна Европа се различават. В Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%), България (59%) и Италия (51%) повечето респонденти отбелязват, че пандемията е повлияла върху личния им живот.
• Само 1 от всеки 5 европейци (22%) се чувства "свободен" да води живот спрямо собствените си нужди. Това е спад от 64%, които са се чувствали "свободни" две години преди кризата. Делът на чувстващите се "несвободни" е по-голям (37%) сред тези, които казват, че пандемията им е причинила икономически трудности, но не и здравословни такива, както и в сравнение с тези, които или са страдали здравословно от пандемията (26%), или не са били засегнати от COVID-19 изобщо (25%).
• Близо половината от запитаните смятат, че хората, които не спазват правилата, завръщащите се от пътувания и чуждестранните граждани са най-отговорни за последиците от коронавируса в страната им. Вярващите, че заплахите идват от други хора, са предимно в Нидерландия (63%), Португалия (57%), Австрия (56%), Швеция (54%), Дания (54%) и Германия (53%).
• 43% от европейците смятат, че пандемията и разпространението й се дължат на правителствата, в т.ч. националните, на чужди правителства като китайското, както и на чуждестранни институции. В Полша (58%), Испания (57%) и Франция (52%) мнозинството подкрепя тази теза. В Италия - страна, която получи китайска помощ по време на първата вълна, 47% винят правителствата и институциите за избухването и разпространението на пандемията. В България 45% вярват, че отговорността е на правителството.
• Съществува голямо разминаване между поколенията в Европа. 64% от запитаните над 60 години казват, че ковид кризата не ги е засегнала в личен план. Този показател пада до 43% сред младите под 30 години. Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните в тази възрастова група твърдят, че кризата не ги е засегнала, докато изключение сред над 60-годишните се наблюдава в Испания, Португалия, Унгария и Полша, където повечето възрастни се чувстват засегнати.
• Младите са по-склонни да се съмняват в ограниченията, налагани от правителствата. 43% от запитаните под 30-годишна възраст вярват, че правителствата налагат локдауни като "оправдание за обществен контрол" (20%) или за създаване на усещане, че "контролират ситуацията" (23%). 71% от респондентите над 60-годишна възраст гледат на локдауните като начин за ограничаване на вируса.
• И все пак от паневропейска гледна точка повечето граждани вярват на правителствените стратегии за овладяване на вируса. Почти две трети (64%) от запитаните твърдят, че локдауните целят ограничаване разпространението на ковид. Малко над половината от българите (54%) се доверяват на аргументите на правителството за налагане на мерки.

Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че разказът за две пандемии е разказ за две Европи. Разликите, напомнящи за разединението между кредитори и длъжници, се коренят в опита на държавите, приемащи бежанци, и отказващите да го направят.

В ранните си фази пандемията обедини европейците. Правителствата купуваха ваксини колективно и предприеха смелата стъпка за създаване на възстановителен фонд. Различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии. Докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите.

Марк Ленард: Тези тенденции не помагат на Европа

По време на ранните фази на пандемията европейците бяха обединени от общ проблем и съвместна реакция. Оттогава насам обаче се откроиха силни разделения, които биха могли да имат сериозни последици, сравними с тези, породени от финансовата и бежанската кризи.

Заради пандемията днес Европа е разделена между преживелите и избегналите лична травма европейци; между подкрепящите дългосрочни ограничения и тези, които смятат, че нашите граждански свободи трябва да бъдат напълно възстановени. И на последно място и може би най-притеснителното разделение е между гражданите, които имат доверие в действията на националните си правителства, и тези, които не вярват в мотивите на политиците си.

Тези тенденции не помагат на Европа. Те биха могли да възпрепятстват правителствата и ЕС в действията им по възстановяване на личните свободи и задействане на механизмите за възстановяване от пандемията.

Иван Кръстев: Най-драматичен е поколенческият разлом

ЕС е белязан от кризи от създаването му. Все още е рано да се разбере какъв ще бъде всеобхватният ефект на COVID-19 върху европейския обществен живот. Чрез постепенното си проявяване обаче разделителните линии биха могли да създадат нова политическа ера в Европа. Разликите са видими не само между държавите. Социалното напрежение също започва да се усеща.

Засега най-очевидният и може би най-драматичният резултат от тези тенденции е поколенческият разлом. Правителствата в Европа бяха съсредоточени върху спасяването на животите на възрастните - и с право. Това действие обаче има цена. Представители от цяло едно поколение имат усещането, че животът им беше пожертван в името на техните родители и възрастни близки. Наред с продължаващите си действия по възстановяването на континента политиците трябва да обърнат внимание и на проблемите на младите.

Пандемията доведе до голяма промяна в политическото говорене за свобода - много партии от статуквото прегърнаха отново идеята за повече правителствени действия, докато много популистки партии ставаха все по-либертариански, добавя Иван Кръстев.

Докладът и препоръките към него са част от проект на ЕСВП, който цели да изследва какво искат европейците от гледна точка на външната политика.