Един епичен законотворчески "Труд"

"С всяко прекратило дейността си печатно издание заглъхва една трибуна" и "с всеки фалирал вестник или списание фалира част от българската култура". Тези патетични фрази са част от мотивите на шестима депутати от ГЕРБ да внесат законова поправка, която предвижда държавата да може да отдава на издатели на печатни медии свои имоти под наем без търг.

Действието видимо е вдъхновено от конкретните неволи на вестник "Труд", което вносителите не крият. За пропусналите сагата - накратко: Редакцията обитава имот, нает от друга компания на издателя си от Министерството на културата; служебният министър Велислав Минеков опитва да прекрати договора заради просрочени задължения; според вестника това е саморазправа и репресия, целяща "Труд" да изчезне. Не става ясно с какво предложението ще спомогне за решаването на проблемите на печата в България. Според текста му наемната цена трябва да е пазарна, а единственият "бонус" да е липсата на търг. Така не се създавало задължение за държавата, а само възможност "да опита по този скромен начин да подкрепи медиите". Рискът опцията да се ползва селективно за разбрани вестникари е пропуснат.

Извън лобисткия привкус и помпозните езикови орнаменти като "ординерен бизнес" и "ригорозно разбиране" как обаче да смелим оценката за плачевното състояние на медийния пейзаж в страната от водещи лица (сред тях вицепремиер и трима министри) в управлявалата почти без прекъсване в последните 12 години ГЕРБ?

Точно под благосклонния поглед и директната помощ на Бойко Борисов вестникарският пазар беше монополизиран и смазан. Държавните фирми финансираха КТБ, която финансираше Пеевски, докато той изкупи повечето заглавия, дистрибуторски фирми и печатници.