Консерваторите без качества
"Курцизмът" е изцяло свързан със стил и тактика, а не с нови политически идеи или с устойчив съюз на обществени сили
Ян-Вернер Мюлер
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Сатирикът Карл Краус казва за родната си Австрия през 1899 г.: "Когато конституцията е нарушавана, хората просто се прозяват". Не е ясно колко разстроени са били австрийците миналата седмица, когато канцлерът Себастиан Курц беше обвинен в корупция. Но обвиненията бяха достатъчно сериозни, за да доведат до свалянето му.
Широко се смята, че падането на Курц от власт ще има последици и извън Австрия: неговият стил беше рекламиран като модел за дясноцентристките партии в цяла Европа, особено в Германия, където християндемократите сега са в безпорядък след драматичната изборна загуба миналия месец. Но курцизмът е изцяло свързан със стил и тактика, а не с нови политически идеи или с устойчив съюз на обществени сили. По-лошото е, че моделът на Курц е направо опасен за демокрацията.
"Курцизмът" е изцяло свързан със стил и тактика, а не с нови политически идеи или с устойчив съюз на обществени сили.
Само на 35 години той вече два пъти е бил бивш канцлер. Винаги е бил най-младият - външен министър на 27 и канцлер на 31 години, и най-бързият - когато става въпрос за смяна на политически позиции: първоначално либерален, той се превръща в хардлайнер по отношение на имиграцията и бежанците, като всъщност копира крайнодясната Партия на свободата, с която през 2017 г. се коалира. Когато подобно правителство беше сформирано в Австрия през 2000 г., то задейства аларми в цяла Европа. Този път - тъй като Унгария и Полша поведоха в автократизацията в ЕС - коалицията на Курц предизвика само прозявки.
Включването на крайната десница е обща тенденция в цяла Европа отчасти поради факта, че дясноцентристките партии са лишени от идеи. Те вече не настояват за европейска интеграция и не предлагат отличителен модел в съответствие с католическата социална доктрина за посредничество в конфликти между труд и капитал.
Дори след падането на Берлинската стена те разчитаха на стратегията от студената война да са умерен център, който служи като крепост срещу комунизма. Както германският Християндемократически съюз откри преди няколко седмици, предупрежденията за червена заплаха са толкова неправдоподобни, че се възприемат като знак за отчаяние и интелектуален фалит.
Курц не реши проблема с консерватизма без качества. Но той беше майстор на връзките с обществеността: ребрандирането на Австрийската народна партия (АНП) като "движение" предполагаше младежки динамизъм и участие от долу нагоре. Реалността обаче беше обратната: това, което Курц продаде като "нов стил", беше АНП да приеме пълното му господство. Партийните старейшини се съгласиха единствено той да взима решение за кандидатите и за програмната посока на това, което беше наречено "Списък на Себастиан Курц". Това не е народна партия, преоткрита за нова ера; това е партия на един човек.
Много хора както вътре, така и извън АНП вероятно са харесали ръководството на Курц след 2017 г. В крайна сметка то контрастираше с раздорите в големите коалиции, които доминираха в следвоенната австрийска политика. И докато Австрийската народна партия беше разделена от съперничества между старите барони, контролиращи отделните федерални провинции, екипът на Курц беше дисциплиниран, разчиташе на посланията и отлично се справяше с доминирането над коалиционни партньори отляво или отдясно. Ако обвиненията на антикорупционните власти са верни, били са добри и в манипулирането на пресата и разпалването на политически конфликт, стига да обслужва амбициите на техния човек.
Теоретици на правото и демокрацията са прави, че вътрешно автократична партия неизбежно ще прояви такива тенденции и в управлението. Всъщност Курц заимства от наръчника на унгарския премиер Виктор Орбан за честите си атаки срещу независими медии и съдебната система, представяйки се за жертва на гнусна лява конспирация.
ЕС е възприел типично технократски подход: да създава нови "инструменти" или "механизми" за справяне с недемократични режими. Но проблемът никога не е бил липсата на инструменти; това беше липса на политическа воля и по-конкретно, фактическата защита на дясноцентристките европейски и християндемократическите партии, предоставена на Орбан. Днес обаче ЕС може би най-накрая е готов да съкрати средства за Унгария, не на последно място, защото най-накрая изглежда е признал, че е субсидирал ефективно системата на Орбан - и по този начин собствените си врагове.
Курц не успя както Орбан, но би било преждевременно да се заключи, че на Запад от бившата желязна завеса центърът винаги ще удържа. Той току-що бе избран за лидер на парламентарната група на своята партия с 98,7% подкрепа при тайно гласуване - точно това, което може да се очаква при убита вътрешнопартийна демокрация.
След края на Студената война демокрациите се поддадоха на илюзия: че само те са в състояние да се учат. Предположението беше, че демокрациите правят грешки през цялото време, но са способни да се самопоправят, а авторитарните режими, напротив, нямат този капацитет и затова винаги ще завършат като Съветския съюз. Това се оказа много погрешно. Всъщност авторитарните също могат да се учат. Това едва ли ги прави непобедими, но се страхувам, че все още сме склонни да ги подценяваме.
1 коментар
Първо: изключително непрофесионално е да се цитира статия, но с променено заглавие.
Линк към оригинала:
https://www.project-syndicate.org/commentary/austria-kurz-downfall-lesson-for-europe-conservatives-by-jan-werner-mueller-2021-10
В нормалните медии - както и в PS - заглавието казва всичко. В грантовите - притъпява комплекси. Затова е използвано и мн.ч.
Второ: това е плод на шизофренното в БГ разбирането за дясно и ляво. С неолибералните ценности: мултикулкурализма, гейството, агностицизма, джендърството, соросоидството в БГ се олицетворява дясното и лично водъчът Ицо Иванов. Но на запад от Калотино с това се харакреризира лявото (оглавявано от Станишев). Дясното там е консервативно, национално, християнско.
В този смисъл е доста шизофренно БГдесният К. да клакира либералния прочит на Ян-Вернер за антидесния преврат в Австрия.
Но ако антидесният преврат в Австрия се впише в неолибералния Брюкселски демарш срещу десните управляващи партии в Полша, Унгария, Словакия, Словения, то просто доподрежда пъзела за усилията на самовъзпроизвеждащото се еврочиновничество за устанвяване на имперски контрол върху Европа. С помощта на левите неолиберални партии. И германските Зелени, които де факто са клон на US Демократическа партия, в която в момента крайно левите троцкисти управляват.
Трето: разбира се, това в К. няма кой да го напише.
Не като възможност - като способност.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.