Мартин Вечев от новия AI институт: Ще задържим талантите тук. И ще променим страната

"Капитал" разговаря с проф. Вечев преди откриването на INSAIT.

Защо решихте да развиете този проект в България?

Защото съм българин, обичам България и защото без такъв център България няма шанс да се нареди до технологичните лидери в света в една от най-стратегическите сфери, тъй като няма да има механизъм, с който да задържи най-талантливите си ученици и студенти или пък да привлече топ изследователи и учени, които да изградят следващото поколение. Занимавам се с този проект, защото искам нашите деца да имат място на световно ниво в България, където могат да се реализират и да станат успешни учени и/или предприемачи.

Как очаквате INSAIT да промени научната и технологична среда?

По същия начин, по който топ институциите в света като MIT, ETH Zurich, Technion въздействат на статута и икономиките на САЩ, Швейцария и Израел. Тези институции не са просто част от екосистемата, те са ядрото на тази екосистема.

Тоест тези институции са основополагащи за изграждането на съвсем друго ниво на икономика, иновации, знания и наука в обществото. В тях се събират и хората, които умеят да създават и измислят нови идеи, които пленяват въображението на хората, променят света и дърпат обществото напред, било чрез академични статии на най-високо ниво, чрез създаване на високотехнологични стартъпи или пък, прилагайки тези знания в технологични компании след това.

INSAIT трябва да въведе най-модерните практики от различните топ университети в България. В това отношение INSAIT прилича на снегоход, който минава и утъпква пътя, правейки го по-лесен за минаване на тези след него.

Защо проект като INSAIT никога не е правен в Източна Европа?

Има няколко причини. За да се създаде нещо по подобие на най-силните институти в света като MIT, Stanford, ETH Zurich, Technion в Израел, трябва да се занимава човек, който е работил на тези места и знаe как те оперират в най-малки детайли, а не тепърва да се учи. Например как се привличат топ студенти, на какво се обучават, какви са курсовете, как се правят стартъпи, как се раждат идеите, как се развива науката като цяло. Има стотици детайли и връзки между тях - точно като един швейцарски часовник, и ако изпуснеш една настройка, часовникът вече не работи.

А това как работят тези места е най-ценната информация и нея я няма написана никъде - тя е много сложна, динамична и разнородна и България няма достъп до нея. Тоест тук трябва човек, който наистина има тези познания. Обикновено обаче такъв човек няма да прекара години да гради нещо подобно в най-бедната държава в Европа. Тоест трябва някой, който хем да има голямо желание да изгради подобен институт и да обедини много хора зад тази кауза, хем да има нужните познания. Такъв е може би случаят при мен, защото аз работя в такъв тип институти вече 20 години като професор и технологичен предприемач, а същевременно обичам България, никога не съм губил връзка с нея и просто искам това да се случи.

И тук не става дума само за административни програми или пари, защото каквито и пари да се предлагат, например от европейски програми, този проект е обречен на провал, ако липсва правилният човек, който има амбицията и вярата и знае в детайли какво трябва да се прави. Процедурно-административно европейският модел е трудно приложим на световно ниво. Това е и причината според мен подобна инициатива все още да не е реализирана, тъй като на ниво Европейска комисия все още няма такива програми, а и липсват хората, които биха се занимавали с това толкова време. Единствената инициатива, която съществува до момента, е програмата за ЕНИС (ERC) грантовете - тя е тази, която наистина дърпа Европа напред. Тези награди обаче се печелят от учени от държави извън Източна Европа, а също са и индивидуални и не обхващат мащаба на цял институт.

Така че ако INSAIT е успешен, той всъщност ще покаже пътя, по който трябва да развием региони по света, които имат голям потенциал, но нямат know-how. А това може да мотивира нови програми в ЕС. В този смисъл INSAIT е пилотен проект не само за България, но и за цяла Европа.

Вие лично откога работите по този проект?

Аз имам идеята за проекта още от много млад - от 2003 г., когато подавах документи за стипендии в Cambridge. Тогава трябваше да напиша какво бих направил след 30 години и аз написах точно това - да създам център на световно ниво в България по примера на Cambridge. И вече от 3 години се занимавам много активно с проекта. INSAIT показва нa ЕС и на всяка държава, която има желание за подобен център, как реално може да се реализира. Това е и много важно за нас - България за първи път има шанс да е сред лидерите в може би най-стратегическата сфера в момента - изкуственият интелект и компютърните науки, което е изключително ценно.

Може ли България да се превърне в пример за ЕС и INSAIT да стане център, подобен на MIT?

Да, дългосрочната цел е да се превърне в институт, който се сравнява с MIT, ETH Zurich, Cambridge и Technion. Затова и изискванията са много високи - хората, които идват, независимо дали става въпрос за учени или студенти, трябва да имат нужният потенциал и амбиция да променят света.

Как успяхте да убедите вашите колеги и университети да се включат?

Партньорството с двата швейцарски университета в Цюрих и Лозана отне около година и половина. Този период беше нужен, за да се съгласят, тъй като те нямат активен интерес към България нито от гледна точка на пари, нито за търсене на таланти, защото те нямат липса на кандидати. Отне много време. Разбира се, и моята група в ETH има легитимност и статут заради резултатите, които сме постигнали през годините, и това помогна много. Но смятам, че и ETH и EPFL оцениха, че този проект може да окаже огромно въздействие върху обществото. А желанието да помогнеш и да имаш положителен ефект върху обществото е нещо, което е присъщо на хората, работещи в тези образователни институции.

Освен с работата ви в академичната сфера сте се занимавали и със създаване на бизнеси. Колко различни са двете неща?

Академичната дейност на това ниво, ако си професор, реално те поставя в позицията на изпълнителен директор на твоята група. Ти трябва да измисляш нови идеи, да извършваш научна дейност, да доказваш, че тя е на световно ниво, като публикуваш изследванията си, да намираш финансиране. Тя е изключително разнородна и възпитава предприемаческото мислене още от началото - как да измисляш нови сфери в науката, които стимулират въображението на хората. За нас работата по стартъпите, и по-точно дълбоко технологичните такива, е много подобна на академичната ни дейност. И там също трябва да се отговори на въпроса "какъв е продуктът", какво ще го продава. Тоест за хората, които идват от тези топ институции, е много по лесно да работят в стартъп средите от други, защото вече са запознати с много от стъпките, нужни за създаването на успешна компания.

Като цяло идеята, която се възпитава на тези места, е да имаш въздействие върху обществото, да изграждаш топ хора, които имат същото мислене, да създаваш наука и знания, да създаваш стартъпи и т.н. Тоест институтът INSAIT е просто част от този тип мислене, той не е отделна единица.

Освен преподавателите и университетите в случая имаме и държавата. Как протекоха разговорите ви с българското правителство?

Споделих тази идея още преди три години с тогавашното правителство и имаше доста дискусии и разговори за това как работят тези екосистеми и институти, защото те не са ексклузивно академични, а динамични и т.н. Трябваше да се обясни, че това нещо е стратегически важно за държавата по същия начин, по който са стратегически важни ETH Zurich за Швейцария или MIT за САЩ. Но това е нормално и се очаква да отнеме време.

Българският технологичен сектор сам ли се включи към проекта?

Смятам, че институти като INSAIT те карат да мечтаеш, защото те носят статут. Този тип учени и хора, които институтът би привлякъл, биха допринесли за резултати, които в момента е трудно да си представим. В тази връзка много хора виждат INSAIT като институцията, която може да издигне статута на България драстично и да задържи нашите деца в България.

Процесът на привличане на съмишленици беше следният: първо държавата, после университетите (Софийският университет, ETH Zurich, EPFL), после големите технологични компании, после и местната индустрия и предприемачите. Технологичният сектор е важен за България и той има желанието България да се развие подобно на Израел и да станем една високотехнологична държава. За да се постигне това, е необходим подобен институт и хората го искат - нуждата в обществото е назряла.

Кога очаквате да се видят първите резултати от работата на института?

INSAIT е дългосрочен проект, но очаквам да започнат да излизат резултати под формата на топ статии на световно ниво до една-две години. Тези топ конференции се следят от всички - в това число водещи университети, стартъпи, високотехнологични компании и техните изследователски отдели. INSAIT определя посоката, надявам се и скоростта да е бърза.

Защо точно работа в сферата на изкуствения интелект?

Институтът не е само за AI, а обхваща всички елементи на информатиката и компютърните науки, като например информационна сигурност, роботика, формални методи, програмни езици, теория. Причината да не е само изкуствен интелект е, че самата му дефиниция е разтегливо понятие и вече навлиза в много различни области. Връзката между различните сфери на науката, например информационната сигурност и AI, става много силна. Затова са ни нужни всичките сфери заедно, защото те са дълбоко свързани една с друга. Разбира се, машинното самообучение, обработката на образи и естествен език и други са изключително важна част за INSAIT.

Google, Facebook и този тип компании произлизат от подобни институти и университети...

Да, Google е създаден от докторанти в Станфорд, Facebook се ражда в Harvard, но принципът е същият, а именно, че тези места са магнит за таланти и като се съберат на едно място тези хора, може да се очакват невероятни неща. Много от дълбоко технологичните стартъпи произлизат от този тип институти или пък хората, които ги завършват ги създават. Важното е да се отбележи, че целта на тези институти не са стартъпите, мисията е да се съберат себеподобни, които имат за цел да променят света. А стартъпите са един от многото странични ефекти.

Какво ще означава INSAIT за българската научна общност?

INSAIT трябва да бъде пример за това как да се развива науката в България. Ако искаме реформи във висшето образование в България, ние трябва да направим така, че INSAIT да може да работи максимално бързо и ефективно. След това ще пренесем модела му на работа в различни сфери на науката и обществото. Институтът трябва да дърпа науката и да показва пътя, по който тя трябва да се развива. Ще дам пример отново с футбола. Преди години имаше един топ футболист Ромарио, който играеше за националния отбор на Бразилия. Преди един мач журналист пита треньора защо Ромарио не играе. Треньорът отговаря, че Ромарио не влиза в схемата му, а журналистът отговаря, че ако това е така, то е нужна промяна в схемата. Принципът е същият - ако институт като INSAIT не може да работи в България, то проблемът най-вероятно не е в него, а в цялата система, която ще трябва да се реформира. INSAIT трябва да зададе пътя какво точно трябва да се промени, за да работи на световно ниво, и ако това стане, ще имаме модел, който да следваме и в други сфери.

Споменахте думата мечта няколко пъти. Да кажем, че създаването на INSAIT е първата част. Каква е следващата ви мечта за института?

Моята мечта е нашите деца да имат възможност да отидат да учат в най-елитните университети в света, но да изберат да останат в INSAIT, както става в Израел. Тоест да покажем на тези деца, че тяхното развитие няма да е различно от това навън. Така че мечтата е свързана най-вече с хората. Другата ми мечта, разбира се, е името на института да се превърне в световна марка, както са футболните отбори. Когато чуете "Милан", "Барселона" или "Аякс", вие очаквате световна класа - същото е и с INSAIT. Целта не е само Източна Европа - INSAIT трябва да стане световноизвестен институт, който е лицето на България.

За да продължим аналогията с футбола, идва ли Шампионската лига в България?

Да, ние се опитваме да направим отбор, който да е на това ниво и да може да работи на тази честота. За да постигнем това обаче, INSAIT трябва да привлече силни учени и студенти, които да работят там. Без тях няма как да стане.

Интервюто взе Константин Николов