Какво се случва на бойното поле в Украйна и колко дълго може да продължи

Стратегическа грешка в планирането

Това, което наблюдаваме до момента в хода на бойните действия от страна на Русия в Украйна, е плод на стратегическа грешка в планирането на операцията. Ако те бяха планирали класическа настъпателна армейска операция с привличането на масови сили на ударната авиация, картината би била друга. Какъвто и смисъл да влагат в т.нар. специална военна операция, тя по никакъв начин не се побира в общите канони на военната наука и изкуство и от самото начало беше обречена на провал.

При планирането на операцията не бяха отчетени такива фактори като волята за съпротива на украинския народ и на украинската армия. Още до началото на военния конфликт в различни закрити обсъждания ми допадна позицията на британски аналитичен център - че в сухопътната част на една военна операция Украйна има значителни шансове.

Въпреки всичките спорове и дискусии, че Украйна се нуждае от МиГ-29 и Су-25, шансът на украинската армия е именно да устои "на земята" чрез асиметрични способи за водене на военните действия, чрез устройването на засади, чрез неконтактни бойни действия, като изтощава и унищожава руската армия.

На 24-ия ден от началото на войната виждаме еднозначно, че общият план за отбрана на украинската армия е бил грамотно разработен, тактически напълно реалистичен и дава своите резултати. Руското нахлуване се състои от две части - по северното и по южното направление. Вече можем да твърдим категорично, че на северното направление руската армия е принудена да премине към отбрана. Там тя понася съществени загуби и в близко време може да бъде окончателно подавена и ликвидирана.

Южната групировка загуби в общи линии перспективите за по-крупни настъпателни действия в оперативен мащаб. Ако не настъпят някакви радикални промени, нея също я чака разгром. Особеното в сравнение със северната е, че на юг Русия разполага със значително по-добри условия за логистично осигуряване. Чрез жп транспорт и по шосе те могат да "захранват" силите си от територията на Крим с боеприпаси, гориво и др.

За успеха на Украйна по северното направление огромна заслуга имат силите на териториалната отбрана и силите за специални операции, които нарушиха изцяло руската схема за тилово осигуряване. Те устроиха "война на комуникациите" чрез ефективни засади, разгромяваха колоните с техника на тиловото осигуряване. Това не означава, че Путин се е отказал да унищожи Украйна. Но възможностите му с политически и икономически средства да осъществи тази цел вече са крайно ограничени.

Русия вече не е същата

Русия вече не е същата, каквато беше, започвайки войната на 24 февруари. Срещу нея се нанасят мощни икономически удари и всеки ден тя отслабва. Каква ще бъде Русия след месец или два за мен като военен експерт е трудно да преценя, защото санкциите, които бяха наложени, нямат аналог в света. На този въпрос всички се затрудняват да отговорят. Но еднозначно след месец Руската федерация няма да бъде това, което ние познавахме преди войната. Тоест най-вероятно ще продължат опитите за мобилизиране на страната, опитите да се прилагат нови активни действия по други направления, но без мощен икономически потенциал това в крайна сметка ще доведе до катастрофа,тъй като разходите за военни нужди по време на война нарастват 10 пъти. Това икономиката на Руската федерация не може да издържи.

Запасът от стратегически оръжия е ограничен

Важен в случая е не само общият икономически и военен потенциал в момента, а преди всичко потенциалът на високоточните оръжия, които тя използва. Запасите от такова оръжие на Русия са ограничени. Това беше ясно и преди войната. Разбира се, обикновените въоръжения, с които те нанасят бомбени и ракетни удари по украинските градове, в РФ са просто "море". А същевременно запасите от високоточни оръжия се стопяват.

Те вече използват своите стратегически ударни средства - ракети с въздушно базиране, които се използват от стратегическата авиация. Те обаче по принцип са предназначени преди всичко за нанасяне на ядрени удари - това е стратегически резерв, който може да бъде използван само в крайни случаи.Но сега използват тези средства с обикновени бойни глави. Инструментите им за нанасяне на прецизни удари са все по-малко и по-малко. Крилатите ракети с въздушно базиране са най-скъпите оръжейни системи - те са много сложни. Това всъщност е един безпилотен самолет, но значително превъзхождащ мащабите на обикновените дронове.

Икономиката не е на военни релси

Войната, от друга страна, интензивно експлоатира всички ресурси. Така например ресурсът на едно танково оръдие е 500 изстрела. В Русия не мобилизираха икономиката на военни релси. За да водиш пълноценна война, е необходима такава мобилизация, защото в мирновременни условия армията използва годишно, да речем, 10 000 снаряда. Във военно време числата вече надхвърлят милиони.В този смисъл боеприпасите за тежките артилерийски системи ще им бъдат достатъчни за още около месец. Но освен това трябва също да бъдат заменени двигателите на танковете, които са изчерпали своя ресурс, стволовете на танковите оръдия, на артилерийските системи. И тук възниква проблем.

Сега на Русия й се налага рязко да увеличи производството на високоточни крилати ракети. Това е изделие, което се произвежда за продължителен период от време. Възникват проблеми и с комплектуващите елементи.

Стратегическите грешки, допуснати при планирането на тази операция, няма да позволят с тактически действия да се подобри положението на руската армия. Те в общи линии вече закъсняха. Ако сега въвеждат трисменна работа в своите отбранителни заводи, реалният резултат ще се прояви след седмици. За някои системи - след месец. А през това време може да се окаже, че в Украйна няма да има повече руски войници.

Прехвърляне на ресурси от други страни

Без обявяването на всеобща мобилизация, без пролетния за тази година набор за попълване на загубите в личния състав Русия ще се опитва да извлече всички свободни ресурси от базите в чужбина, но те не могат да променят нищо във войната в Украйна.

Или ще трябва да обявят всеобща мобилизация, или чрез масирани обстрели на градове ще се опитват да отложат активни действия от украинска страна и да постигнат все пак някакви условия за воденето на преговори за примирие. И сега Русия предприема практически действия в това отношение.

Планира се и вече започна извеждането на свободни ресурси от 102-ра база на руските войски в Армения. В Абхазия и Южна Осетия, като призовават и доброволци от местното население. От Нагорни Карабах засега не се наблюдава изтеглянето на руските "миротворчески" сили. Извеждат сили и от Таджикистан. Максималното, което те могат да "изстържат" от своите бази в чужбина, е не повече от 30 000 - 40 000 души. Допълнително могат да привлекат и сили от своята групировка в Сирия, но това би било твърде рисковано за Русия. Има твърде много приказки за сирийските доброволци и "сирийските джихадисти". Тяхното въвеждане обаче в бойни действия, където воюват редовни армии, изглежда напълно несъстоятелно.

По отношение на броя на силите, които могат да бъдат допълнително привлечени, следва да се има предвид, че част от тях трябва да попълнят обекти и формирования на територията на самата Русия, откъдето щатните сили бяха прехвърлени в Украйна. Въпреки многократно заявеното, че в Украйна няма да се изпращат срочно служещи, мнозинството от личния състав на силите на РФ в Украйна са именно такива.

Ограниченията пред украинската армия

За украинската армия сегашните й възможности да нанася удари в дълбочина се ограничават от възможностите на тактическия ракетен комплекс Точка У - 120 км. За руската армия този потенциал започва от оперативните ракети "Искандер" - 500 км, и завършва с крилатите ракети с морско и въздушно базиране. Крилати ракети руснаците използваха срещу Украйна и от акваторията на Каспийско море, което е голямо разстояние. Затова руската армия е по-мощна по всички показатели по отношение на украинската. Единственият нюанс е в качеството на военнослужещите.

Украинската армия е съставена преди всичко от военнослужещи по договор и тези професионални войници в огромната си маса притежават боен опит, тъй като многократно бяха привличани след 2014 г. в операциите срещу т.нар. народни републики на територията на Украйна, където всъщност воюваха с руската армия. Такъв военнослужещ е много ценен.

Сега е ясно, че в предвоенния период не е била проведена необходимата работа както с населението в Русия, така и в руската армия. Всеки руски войник и всеки офицер трябва да си отговори на въпроса защо е тази война, което обяснява случаите на дезертьорство и също, че отделни подразделения отказват да воюват. Това превръща цялата тази операция във военна авантюра, която е била планирана и се осъществява въпреки всички военни канони. И въобще не е била отчетена мотивацията на военнослужещите, а това определя бойния дух на войските.

Важно влияние върху бойния потенциал на руската армия оказва загубата във въоръжение и бойна техника. Човешките ресурси по някакъв начин все пак могат да бъдат компенсирани за сравнително кратки срокове, но за кратък срок да бъдат подведени към районите на бойните действия 500 - 800 танка, 400 - 800 артилерийски системи е просто невъзможно. Невъзможно е и те да бъдат окомплектовани с подготвен личен състав.

Именно заради колосалните загуби във въоръжение и бойна техника украинската армия постепенно овладява инициативата. Важно значение за ограничаване на бойните възможности на Русия оказаха и крупните загуби в авиация. Предоставената на Украйна помощ в средства за противовъздушната отбрана ограничи възможностите на Русия да използва собствената си авиация. А ако сухопътните части не се поддържат активно от авиация, техните възможности за решителни действия съществено се ограничават. Нито една от страните не постигна пълно господство във въздуха.

Действително украинските военновъздушни сили загубиха боеспособност и действат в единични случаи, но и руската авиация е значително обезкръвена. Авиацията е такъв вид въоръжени сили, която не подлежи на бързо възстановяване. Насищането на украинската армия с преносими зенитно-ракетни комплекси "Стингер", с горна зона на поразяване от 6000 метра, много силно ограничава ефективността на руската авиация.

Бордовото оборудване на повечето от руските щурмови и изтребително-бомбардировъчни самолети не позволява нанасянето на точни въздушни удари от височина повече от 3000 метра. Много важно е да се отбележи, че преди седмица руската авиация беше в състояние да провежда по 200 бойни самолетоизлитания на ден, а през последните дни са само около 40 - 45. Затова фигуративно можем да кажем, че с доставката на "Стингер" НАТО ефективно закрива частично въздушното пространство на Украйна.

Кое може да спре Русия

Единственият реален инструмент, с който Западът може да наложи Русия да участва в ефективни преговори за прекратяване на огъня обаче, е въвеждането на пълно нефтено и газово ембарго. Всички останали наложени ограничения подкопават възможностите на руския военно-промишлен комплекс само с 10-20%, и то в перспектива на близките 3 - 5 месеца.

За да бъде лишена Русия от всякакви възможности за продължаване на войната, трябва да бъде въведено пълно ембарго върху руските енергоресурси. Русия не е малка държава, за нейното пълно отслабване ще бъдат необходими месеци, ако не години. Ситуацията в момента е критична. Това е своеобразна световна война в локален мащаб. Преобладаващите обществени настроения в момента в Русия и отказът на ръководството на страната от трезва оценка на досегашните резултати от бойните действия не влияят в близка перспектива Русия да приеме реални и безалтернативни преговори за примирие. Това създава твърде критична ситуация за света, защото, от една страна, военните средства са с изчерпана ефективност, а от друга, дипломатическо-политическите средства остават блокирани.

Мнозина във военните среди по света не допускаха, че Русия ще нападне Украйна - с недостатъчно сили в контекста на масова класическа война, без използването на съвременни способи и средства за воденето й. Русия живее в собствена координатна система и за нанасянето на ограничен тактически ядрен удар с малка мощност по територията на Украйна или по обекти на НАТО извън Украйна съществува вероятност около 50%. Никой не може да поеме отговорността да гарантира, че това е невъзможно в условията на пълна безизходност и провал на всички останали средства, с които Русия се стреми да постигне своите цели.

Не ми е известно какви планове разработва НАТО при такъв вариант на развитие. Но ако Русия използва балистични ракети, изградената вече от НАТО противоракетна система в Европа би могла да окаже противодействие. Ако подобен удар обаче бъде нанесен с оперативните ракетни комплекси "Искандер" или с високоточни ракети с въздушно базиране, НАТО не разполага с инструменти за противодействие по отношение на територията на Украйна. Не е известно какви биха могли да бъдат ответните действия на НАТО при подобен сценарий. Но за правителствата на Франция и Германия може с убеденост да се каже, че няма да застанат зад "ответен" военен удар, а ще се опитат да пренесат по-нататъшното развитие на войната върху плоскостта на преговорите, тласкайки Украйна да приеме капитулация.

Дали НАТО и САЩ ще се решат да наложат пълно нефтено и газово ембарго на Русия сега е невъзможно да се прогнозира. Без продажбата на енергоресурси РФ ще рухне за седмици, най-много месеци. Русия е такава по мащаб и характер на общественото устройство държава, която в течение на месеци не може да бъде победена военно. За да бъде изолирана от останалата част на света, са необходими от 6 месеца до 1 година.

Украинците са пред тежък избор

Най-опасните направления за Украйна в момента са Донбас и южното направление. В момента съществува опасност съпротивата на украинската страна в района на Мариупол да бъде окончателно сломена. Там местността е степна и ако украинците хвърлят няколко бригади за деблокиране на Мариупол, ще бъдат разстреляни от въздуха, а през това време белоруската военна групировка ще нахълта от север. Затова именно сегашният момент е кулминацията на войната - "който се подхлъзне, той ще падне".

Украинците са пред тежък избор - или цяла Украйна, или Мариупол. Трябва да бъдем реалисти - Украйна вече загуби частично територии на изток и на югоизток. Ако дори успее да разгроми северната и южната руски сили, украинците няма да бъдат в състояние за кратки срокове да "изчистят" цялата своя територия.

Войната освен военен е и политически въпрос. Аз мога да прогнозирам единствено военната част на този процес на преход към политически и дипломатически стъпки за фиксиране на постигнатите военни резултати.

След 10 - 15 дни украинската армия ще може окончателно да обезвреди северните бойни части на Русия. Украинските сили могат да изчистят и териториите около Харков и Суми. А що се отнася до Мариупол и Донецка и Луганска област - за тях няма да им достигат нито време, нито сили и средства. Войната не е уличен бой, войските се сражават, на тях трябва да им бъде осигурена почивка и попълване, да се приведат в ред, да възстановят боеспособността си.

Вече посочих, че за същите 20 - 30 дни руската армия окончателно ще загуби своя настъпателен "инструмент". Да се предскаже какви територии ще бъдат завладени, предадени или изоставени е твърде рано, защото Украйна все пак запазва своите сили. Тя не се хвърля в атаки, в които може да загуби всичко. Защото освен всичко друго съществува и опасност от втора широкомащабна стратегическа настъпателна операция от страна на Русия, ако проведе всеобща мобилизация и напълно прехвърли икономиката на страната на военни релси.

Ако руското командване осъзнае, а политическото ръководство на Русия приеме, че над руските войски в северната част на Украйна е надвиснал разгром, а възможностите за активни действия в южната част са изчерпани, и ако Беларус не се намеси в този критичен момент с нахлуване по северното направление, има перспективи Русия да приеме компромис и да пристъпи към реални преговори за прекратяване на огъня и за потенциално примирие с последващо изтегляне. Тогава обаче на преден план ще излезе в какви мащаби ще бъде готова да приеме да се изтегли Русия: до границите преди началото на войната; до границите на признатите "народни републики", което включва цялата територия на Донбаска и Луганска област; или от цялата територия на Украйна без полуостров Крим. Всичко това зависи от положението на войските на двете страни. Но за реален мирен договор на този етап въобще не може да се мисли.

В тези условия съществува изкушението Украйна да приеме реално подобни преговори за осигуряване на стратегическа пауза. Но по-добрият вариант е Украйна да изчака неизбежните икономически и вътрешнополитически промени, които настъпват и ще настъпват в Русия в резултат на войната, и едва тогава да търси фиксирането на резултатите от войната със средствата на дипломацията.

Всичко това измества перспективата за окончателен край на войната в един много по-далечен план от предстоящите 1-2 месеца. Така или иначе, всички войни завършват с преговори и мирен договор. Незавършените по този начин войни водят до нови в близко бъдеще.