Военната помощ на ЕС за Украйна се бави

Липсва информация дали обещаните 500 млн. евро вече са достигнали до Киев, докато Брюксел се опитва да удвои подкрепата

За първи път ЕС ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е атакувана.

Моника Върбанова

За първи път ЕС ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е атакувана. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В ключов момент, когато руските удари по Лвов пораждат опасения от разпространението на войната в Украйна на запад, обещаната помощ от Европейския съюз (ЕС) чрез Европейския инструмент за мир е заложник на бюрократични спънки в държавите членки.

Добрите намерения на ЕС

В края на миналия месец Европейският съюз реши да предостави 500 млн. евро в оръжия и друга помощ на украинската армия, докато се бори с руската инвазия. Това беше ход, който блокът описа като "преломен момент" в своята история. За тази цел ЕС реши да използва извънбюджетни средства от т.нар. "Европейски инструмент за мир" с таван от 5 млрд. евро за военна подкрепа (за периода 2021 - 2027 г.).

"За първи път ЕС ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е атакувана", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пресконференция, заедно с върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. "Тази война изисква нашия ангажимент да подкрепим украинската армия", добави той.

Борел обясни, че ЕС се е съгласил "да предостави оръжия на украинската армия на стойност 450 млн. евро и още 50 млн. евро за други доставки - като гориво и защитни средства". По време на средата на върха във Версай този залог беше вдигнат с още 500 млн. евро или увеличаване на общата помощ за Украйна до 1 млрд. евро.

Още тогава германският канцлер Олаф Шолц и нидерландският премиер Марк Рюте заявиха, че увеличението не е било част от предварителните обсъждания. Хърватският премиер Андрей Пленкович потвърди, че "не е имало официално решение" за удвояване на първоначалната сума.

В момента Германия бави процеса за финално решение. Необходимо е одобрение от бюджетната комисия на Бундестага, което се очаква през настоящата седмица. Такава процедура тече и в други държави членки. Срещата на външните министри на ЕС днес може да даде повече яснота по темата. Проблемът е, че все още липсва достоверна информация дали поне първият договорен транш от 500 млн. евро вече е достигнал до Украйна. По последни данни някои европейски държави сами решават да изпратят военна помощ, за да подкрепят украинците в ключовите нападения през последната седмица.

"Бидейки близо до конфликта, военна помощ [от България] в този момент няма да бъде възможна и този тип помощ би следвало да се случва само ако мине през българския парламент." С тези думи премиерът Кирил Петков представи за пореден път позицията на правителството за това как и с какво помага България на украинската армия срещу руската инвазия. Това стана на пресконференцията на Петков и министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин след срещата им в Министерския съвет.

Помощта от САЩ

За сравнение, нещата зад океана се случват със съвсем различни темпове. Макар да се въздържат от затваряне на въздушното пространство над Украйна, Съединените щати ръководят усилията на страните от НАТО за увеличаване на потока от оръжия към Киев.

След обръщението на президента Зеленски към Конгреса Пентагонът ще изпрати още 800 противовъздушни системи Stinger. Системите могат да се използват за защита срещу хеликоптери и ниско летящи самолети с помощта на инфрачервени сензори за намиране на цел. Пакетът ще включва и хиляди противотанкови оръжия, включително 2000 противотанкови системи Javelin. САЩ също ще прехвърлят 100 тактически безпилотни въздушни системи или дронове, както и набор от по-леки оръжия - 100 гранатомета, 5000 пушки, 1000 пистолета, 400 картечници и 400 пушки - и допълнителни бронежилетки и амуниции, шлемове.

По-рано Вашингтон вече предостави на Украйна повече от 600 зенитни системи Stinger и около 2600 системи Javelin. Освен това Пентагонът даде на Украйна пет хеликоптера Ми-17, три патрулни катера, набор от по-малки оръжия и няколко радарни системи за проследяване на артилерийски и минохвъргачни обстрели, както и дронове.

Реакциите от Украйна

В силна реч пред германски политици в Берлин миналата седмица Зеленски обвини страната, че не е успяла да осигури мир в Европа, въпреки обещанията да го направи след холокоста. В типичния си стил да споменава чувствителни моменти от историята той каза, че се изгражда: "Не Берлинска стена, а стена в средата на Европа между свободата и липсата на такава. И тази стена става все по-висока с всяка бомба, която падне върху Украйна. С всяко решение, което не е взето за мир."

Той спомена "Северен поток" и добави: "Някои стъпки бяха предприети твърде късно. Санкциите може да не са били достатъчни, за да спрат войната."

И въпреки че сега решението се чака от Германия, политици и анализатори отбелязват големия обрат в нейната политика, която дълго забраняваше доставката на оръжие в зони на конфликт.