Краят на свободните медии е началото на войните

Журналистите в Централна и Източна Европа отразяват война, която се разпространява из целия район. Разказваме истории за загуби, които ще засегнат цели поколения, както и за болка, която не може да се излекува с времето. Обясняваме и даваме контекст на ужасяващи снимки, политически изявления и данни. Отделяме фактите от пропагандата 24 часа на ден.

Бяхме принудени да възприемем нови журналистически роли. Опровергаваме погрешната информация, разпръсквана от тролски фабрики, и следим дали военновременните мерки за ограничаване на руската пропаганда съответстват на закона.

Работим за това да се чуе гласът на стотици хиляди украински бежанци, потърсили човечност и солидарност в съседните страни, така че да могат да изградят достоен живот извън родината си.

Подкрепяме и колегите си в Украйна, които имат най-трудната задача и често рискуват живота си, за да достигнат новините до техните читатели. Девет журналисти бяха убити досега по време на работа в Украйна.

Демонстрираме солидарност с независимите журналисти, които са останали в Русия и поддържат журналистическите ценности във все по-враждебна среда, но мнозина от които са или арестувани, изселени, или медиите им биват затворени.

И въпреки това в нашия район има страни под силно руско влияние, в които пропагандата е издигната до ниво на държавна доктрина. Дори членството в ЕС не успява да отклони Унгария от този път. Последната изборна победа на Виктор Орбан и партията му "Фидес" още повече влоши и без това деформираната медийна среда, в която шепа медии се борят за оцеляване и защита на журналистиката такава, каквато тя е разбирана в демократичните общества.

Докато Орбан разпространява нелибералното си влияние в района, разбираме, че съдбата на независимата журналистика в Унгария е наша споделена европейска съдба.

Това е особено видимо в Полша, където от 2015 г. насам - когато на власт дойде партията "Право и справедливост" - независимите медии паднаха жертва на масивен съдебен, икономически и политически натиск чрез дела, много от които под формата на "стратегически дела срещу обществено участие" (SLAPP), срещу медии, заведени от политически фигури; реклами и обяви бяха оттеглени от свободни медии; държавната пропаганда атакува независими медии; контролирани от държавата компании купуват регионални и местни медии и прогонват от тях независими репортери и редактори.

В България, Чехия, а сега вече и в Словения авторитарни и нелиберално мислещи правителства бяха сменени. Но новото чешко правителство се бави в прокарването на обещаните медийни реформи, докато в България - макар новата управляваща коалиция да не оказва натиск върху медиите - превзетата част от медиите се превърна в инструмент за руска пропаганда и се употребява за сеене на раздор в общественото мнение относно войната в Украйна.

В Румъния журналистите редовно се сблъскват с тормоз само защото си вършат работата: разследващата журналистка Емилия Серкан стана неотдавна жертва на операция за компрометирането ѝ, започнала от документ, изтекъл от полицията, а миналата година разследващият екип на вестник "Либертатя" трябваше да се бори с над 30 дела, заведени от кмета на Букурещ.

Но журналистите не сме безсилни. Въпреки устните нападки, кампаниите за очерняне, политическия и икономическия натиск продължаваме да служим на читателите си в района. Разбираме, че всеки журналист, на когото е запушена устата, всяка политическа атака, случила се в която и да е страна, засяга цялата журналистическа общност.

Журналистиката ни учи да поддържаме дистанция и да оставим източниците, фактите, аргументите и историите да говорят чрез нашата работа. Но Световният ден за свобода на пресата е повод да заявим, че независимите журналисти са една от последните бариери, защитаващи демократичните общества от това да паднат жертва на автокрацията. Автократи без обществен контрол могат да прибягнат до война.