Делата-шамари в България - първи опит за обзор и анализ

"Създаването на напълно изчерпателна база данни на всички дела-шамари в български контекст е бъдеща задача, за която трябва да обединят усилия изследователи и организации, които работят по темата", се казва там.

Александър Кашъмов: Анализът на АКФ е една от трите добри новини по темата за тези година

Анализът на АКФ за SLAPP-делата е една от трите положителни новини по темата за тази година, заяви в изложението си адвокат Александър Кашъмов, който е защитник на журналисти и медии по много от обхванатите в обзора дела. Другите две положителни новини в неговата класация са опитът на ВКС за първи път да публикува на сайта си Регистър на делата срещу журналисти и медии, както и работата на Съвета за върховенство на правото към Министерството на правосъдието по изготвяне на Концепция за анти-SLAPP изменения в законодателството.

Кои са SLAPP делата

SLAPP делата (стратегически дела против публично участие, наричани още дела-шамари, от английски Strategic Lawsuits Against Public Participation - SLAPP) са световен феномен, който сериозно се засилва през последните десетилетия. Това са явно неоснователни или силно преувеличени съдебни производства, насочени срещу критични представители на обществеността, които само формално имат легитимна цел - за защита на накърнени права, но по същество целят налагане на цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.

Инициатори на производствата най-често са политици, бизнесмени, влиятелни личности, корпорации, държавни органи. Обекти на производствата са журналисти, граждански активисти, защитници на човешки права, представители на академичните среди, независими медии, неправителствени организации, които с публикациите и журналистическите си разследвания изобличават политици, бизнесмени, лица, заемащи публични длъжности и други публични фигури в различен вид злоупотреби или подлагат дейността им на критика и негативна оценка. Целта е чрез психологически тормоз и ангажиране на човешки и финансов ресурс, да се намали капацитетът на тези организации и лица да си вършат работата, да бъдат сплашени и накарани да замълчат. Такива дела продължават с години, ангажират хора и финансов ресурс - с много разноски по делата, претенции за значителни по размер обезщетения, както и предварително обезпечение чрез запор на активи, водят до репутационен риск, поне за известно време, а последиците от наказателната репресия и осъждане са сериозни и дългосрочни. Много са факторите, които влияят върху тези дeла, включително явната неравнопоставеност между страните в повечето случаи заради по-стабилното финансово и/или политическо положение на инициатора на процеса, голямата продължителност поради изчерпването обикновено на всички инстанции. Освен всичко друго, тези дела имат смразяващ ефект за журналистическата общност и цялото общество, водят до риск от цензура и автоцензура.

В анализа се дава пример с убитата малтийска журналистка, писателка и активистка Дафне Каруана Галиция, разследваща съмнения за корупция сред бизнес и политическите среди в страната. До 2017 г., когато в автомобила ѝ е поставена бомба, взривена близо до дома ѝ, срещу журналистката са заведени повече от 40 съдебни дела. Именно нейният случай засили дебата за SLAPP делата в европейски контекст.

SLAPP делата в България

Сред изследваните дела броят на гражданските дела за непозволено увреждане и на наказателните дела от частен характер за обида и клевета е приблизително равен (31:28), като тенденцията от последните години е, че гражданските дела преобладават за сметка на наказателните, което е добре, защото наказателната репресия има по-тежък психологически ефект, а наказателното осъждане - сериозни последици. От друга страна до момента вече има две граждански дела, заведени срещу медии с иск за рекордни обезщетения по 1 млн. лева - на "Еврохолд" срещу "Бивол" и на "Лев Инс срещу Медиапул".

Същевременно, анализът се разпростира и върху други видове производства, които също могат да се характеризират като SLAPP, когато се водят с нелегитимна цел - административни и административнонаказателни производства, дисциплинарни производства, наказателни производства от общ характер. Делата, заведени пред КЗЛД за твърдяно нарушение на лични данни са специфична форма на граждански SLAPP дела, доколкото лицето, което твърди да е засегнато, търси подкрепа на държавен орган с широки санкционни правомощия, чиито решения не винаги са мотивирани единствено от наличие на законови основания за налагане на санкции.

Понякога и производствата, инициирани от екологични и правозащитни организации за защита на обществено значима кауза, могат да съдържат SLAPP елемент, състоящ се в осъждане на гражданската организация да заплати прекомерни разноски по делото, а по един такъв случай вече има и осъдително решение на Съда в Страсбург по делото "Екогласност" срещу България". В анализа се сочат и други форми на натиск срещу журналисти и активисти, които допълват картината за общата среда на действие срещу гражданското участие - полицейско насилие срещу журналиста Димитър Кенаров, останало несанкционирано, заплахите за саморазправа срещу Николай Стайков, съосновател на АКФ, заради разследването му "Осемте джуджета", публични атаки срещу критични журналисти и активисти - агресията срещу журналистките Полина Паунова и Генка Шикерова през август 2020 г. от активисти на ГЕРБ, акцията на партия "Възраждане" срещу организации и личности, спонсорирани от "Америка за България", при които бяха публикувани огромен обем лични данни и идентификационни данни на неправителствени организации, изгонването на журналисти от пресконференции на "Възраждане", внасянето на законопроект за т. нар. "чуждестранни агенти", по модел на едноименния руски закон, пак от същата партия, атаката срещу журналистката Емилия Милчева от "Дойче веле" докато прави репортаж за подписката за референдума срещу еврото. Включено е и дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Тодорова, което в крайна сметка стана повод за осъдително решение на Съда по правата на човека в Страсбург от октомври 2021 г. по делото "Мирослава Тодорова срещу България", по което ЕСПЧ приема, че дисциплинарното преследване на съдийката не е било водено с предвидената в закона цел, а заради активните ѝ позиции във връзка с проблеми на правосъдието в България в качеството ѝ на председател на Съюза на съдиите в България.

Общо 15 от анализираните от АКФ производства са срещу "Икономедиа" и журналисти на "Капитал", което прави групата рекордьор по заведени дела (вижте в карето по-долу). Другите силно атакувани централни медии са "Биволъ", "Медиапул", "Сега". В списъка са включени знакови дела като "Моника Станишева срещу "Биволъ", "Валери Симеонов срещу "Сега" и Теодора Пеева", "Делян Добрев срещу Елена Йончева" и "Делян Добрев срещу Илиян Василев", "Веселин Марешки срещу Валя Ахчиева", "Владимир Каролев срещу Борислав Сандов" и др.

Повечето от представените в анализа съдебни производства - както граждански, така и наказателни - са завършили в полза на журналистите и гражданските активисти, срещу които са заведени.

От 31 граждански производства, съдът отхвърля или не допуска исковете по шестнайсет, две производства са прекратени поради оттеглени от ищците искове, по три от делата съдът уважава подадените искове и осъжда ответниците журналисти/ граждански активисти/медии. Също три са производствата, приключили със спогодба, а седем са все още в съдебна фаза и не са приключили. По две от трите анализирани производства пред КЗЛД изходът е благоприятен за журналиста и медията, срещу която са образувани, а едно все още висящо пред Върховния административен съд. Така, в 87,5% от случаите, в които съдът е сезиран от обект на медийна публикация или друг вид критичен материал за претърпени неимуществени вреди, делата приключват в полза на авторите на публикациите. Съответно в 12,5% от случаите съдебните състави приемат, че журналистите са прекрачили границата между свобода на словото и неправомерната намеса в нечий личен живот.

От общо 28 наказателни производства от частен характер (за обида и клевета), 24 завършват с оправдателни присъди или оттеглени от тъжителите частни тъжби. Четири са присъдите, с които подсъдимите са признати за виновни, което означава, че оправдателните присъди са 86%, срещу 14% - осъдителни.

Анализирани са пет административнонаказателни производства, заведени от медии срещу наложени от Комисията за финансов надзор (КФН) наказателни постановления на обща стойност 260 000 лв. И петте производства са гледани пред Софийски районен съд (СРС) като първа инстанция, като и в петте си решения, съдът отменя наложените от Комисията наказателни постановления. В три от случаите обаче, Административен съд София - град като втора инстанция отменя решенията на СРС и потвърждава наказателните постановления на КФН. Така се оказва, че от петте производства, съдът отсъдил два пъти в полза на общественото участие и три пъти, в полза на държавния орган, наложил санкции.

По анализираните шейсет и четири производства, общият период, в който български журналисти, медии и граждански активисти са били ангажирани, е 181 години, са казва в доклада. Средната продължителност на представените в анализа дела е 2.8 години, но има и дела, по които производството е продължило 6 години.

Изводът в анализа е, че макар в голямата си част делата да приключват в полза на журналистите и съдилищата да показват едно добро разбиране на стандартите в областта на свободата на словото и правата на човека, това все още не е достатъчно, за да бъде предотвратен целенасочения тормоз върху гражданските активисти и медиите. По тази причина, както обществото, така и юристите се нуждаят от ограмотяване по темата.