Путин няма да спечели тази информационна война

Гражданите печелят войните, в това вярваме всички. Гражданите, не военните. Какво се изисква от нас: правилни информирани избори, отпор на пропагандата, повече мислене, което в книгите наричат критично. Критично мислене, отличаване на престъпника от жертвата, активна солидарност. Да изискваме от демократичните институции ясен проевропейски и проатлантически курс на България - член на НАТО и ЕС - и да им осигурим подкрепа.

Каква е ролята на националните регулатори. Различна в зависимост от предмета им:

а)Телекомуникационният регулатор има роля по отношение на информационната инфраструктура. В ЕС мрежовата неутралност е принцип, но въпреки това има основания за преграждане на пътя на пропагандата и престъпленията. Има и известна съдебна практика, която фокусира вниманието върху обосноваността и справедливия баланс при намесата (блокиране, филтриране). Прецизност е нужна, за да не се премине от защита на ценности в цензура.

б)Медийните регулатори в ЕС получиха нови правомощия с третата ревизия на медийната директива. Тази ревизия има и национална транспозиция, която може да бъде приложена, без да се чака забраната, оповестена от ЕК.

Но все пак важно е да се види какво съдържание може да ограничи един медиен регулатор, което да има правно основание и да е съвместимо със свободното движение на информацията - "петата свобода" в ЕС.

Ако говорим за пропагандните потоци на Кремъл, има ги на различни нива, за противопоставянето на които има различни правни основания:

1.Телевизионните програми. Тук има и правно основание, та дори и практика - например на прибалтийските държави, и то не само отсега. Основен фактор в ограничаването е под чия юрисдикция е доставчикът - дали под юрисдикцията на трета държава или под юрисдикция на държава от ЕС - защото известно е, че има пропагандни телевизионни програми на Кремъл под юрисдикцията на държави от ЕС. Групата на регулаторите ERGA със сигурност ще помага на националните регулатори да приемат обосновани актове в съответствие с правото на ЕС. СЕМ е насрочил заседание за 1 март 2022 именно за обсъждане ограничаването на пропагандни телевизионни програми.

Вероятно е, въпреки че това не е отбелязано в дневния ред на заседанието на СЕМ днес, да стане дума и за нелинейните услуги.

2. Услуги на платформи. Тук също има правно основание за ограничаване на съдържание в платформите, прието също с последната ревизия на медийната директива. Платформите вече вземат решения в този смисъл, има съобщения за YouTube, Twitter, Facebook. Доколкото услугите на платформите са в обхвата на медийната директива, националните медийни регулатори следят за прилагането й. Това е съвсем ново правомощие, отново транспонирано в Закона за радиото и телевизията с изменителния закон от декември 2020. Важно е и да се изпълняват кодексите за поведение на платформите, една инициатива на ЕК.

3.Сайтове и друго онлайн съдържание извън 1 и 2. Аудио-визуалното съдържание на сайтове също може да бъде в обхвата на надзор на СЕМ, но само ако са изпълнени определени предпоставки. В общия случай онлайн съдържанието - незаконно или причиняващо вреда, макар не незаконно - е предмет на регулиране на национално ниво, в международната правна рамка, а скоро и на ниво ЕС в Законодателния акт за цифровите услуги (DSA, в процес на приемане). По мое мнение тук СЕМ има ограничена роля засега, но нещата ще се променят след приемането на DSA.

Прочетох мнения, че България вече заглушавала руски сайтове. Доколкото чета, хакерите на глобално ниво вършат такава работа, не българските власти.

Финално: говорим намеса в съдържанието за защита на обществен интерес, но намесата трябва да е обоснована; минималната необходима, за да се постигнат целите; пропорционална и след преценка за справедлив баланс - към това призовават съдилищата винаги при налагането на ограничения. Дори в условията на война не се преминава границата между конституционно допустимата намеса за защита на обществения интерес и цензурата.

Путин няма да спечели тази информационна война.