Нуриел Рубини: От Голямата умереност към Голямата стагфлация

Световната икономика е в процес на радикална смяна на режима: подновеният протекционизъм (отляво и отдясно) ограничи търговията и движението на капитали

Балканизацията на глобалната икономика е дълбоко стагфлационна и съвпада с демографското застаряване, посочва Рубини

Нуриел Рубини

Балканизацията на глобалната икономика е дълбоко стагфлационна и съвпада с демографското застаряване, посочва Рубини © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в Stern School of Business на Нюйоркския университет и главен икономист в Atlas Capital Team, в анализ за Project Syndicate

Световната икономика е в процес на радикална смяна на режима. Продължилата десетилетия Голяма умереност приключи.

След стагфлацията (висока инфлация и тежки рецесии) от 70-те и началото на 80-те години на ХХ век Голямата умереност се характеризира с ниска инфлация в развитите икономики; относително стабилен и силен икономически растеж, с кратки и плитки рецесии; ниска и намаляваща доходност на облигациите (и следователно положителна възвръщаемост), дължаща се на постоянния спад на инфлацията; и рязко покачващи се стойности на рискови активи като американски и световни акции.

Този продължителен период на ниска инфлация обикновено се обяснява с преминаването на централните банки към надеждни политики за таргетиране на инфлацията след разхлабената парична политика от 70-те години и придържането на правителствата към относително консервативни фискални политики (със значими стимули, идващи само по време на рецесии). Но по-важни от политиките от страна на търсенето бяха множеството положителни шокове в предлагането, които увеличиха потенциалния растеж и намалиха производствените разходи, като по този начин поддържаха инфлацията под контрол.

В ерата на хиперглобализация след студената война Китай, Русия и други нововъзникващи пазарни икономики станаха по-интегрирани в световната икономика, доставяйки й евтини стоки, услуги, енергия и суровини. Мащабната миграция от глобалния юг към севера ограничи заплатите в развитите икономики, технологичните иновации намалиха разходите за производство на много стоки и услуги, а относителната геополитическа стабилност позволи ефективно разпределение на производството към най-евтините места без притеснения за сигурността на инвестициите.

Но Голямата умереност започна да се пропуква по време на световната финансова криза от 2008 г. и след това по време на рецесията от COVID-19 през 2020 г. И в двата случая инфлацията първоначално остана ниска поради сътресения в търсенето, а разхлабената парична, фискална и кредитна политика попречи на настъпването на дефлацията. Но сега инфлацията се завърна, като рязко се повиши, особено през последната година, поради смесица от фактори, свързани и с търсенето, и с предлагането.

Предлагането

От страна на предлагането ответната реакция срещу хиперглобализацията набира скорост, създавайки възможности за политици, проповядващи популистки и протекционистични идеи. Общественият гняв от дълбокото неравенство в доходите и богатството също се натрупва, което води до повече политики в подкрепа на работниците и "изоставените". Колкото и да са добронамерени, тези политики сега допринасят за опасна спирала на инфлация на заплатите и цените.

Влошавайки нещата, подновеният протекционизъм (отляво и отдясно) ограничи търговията и движението на капитали. Политическото напрежение (както вътре в страните, така и между тях) води до процес на reshoring (връщане на изнесени бизнеси към страните на произхода им) и friend-shoring (преместването им в приятелски страни).

Политическата съпротива срещу имиграцията ограничи глобалното движение на хора, оказвайки допълнителен натиск за повишаване на заплатите. Националната сигурност и стратегическите съображения допълнително ограничиха потоците от технологии, данни и информация. А новите трудови и екологични стандарти, колкото и важни да са те, възпрепятстват както търговията, така и новото строителство.

Тази балканизация на глобалната икономика е дълбоко стагфлационна и съвпада с демографското застаряване не само в развитите страни, но и в големите нововъзникващи икономики като Китай. Тъй като младите хора са склонни да произвеждат и спестяват, докато по-възрастните изразходват спестяванията си, тази тенденция също е стагфлационна.

Същото важи и за днешните геополитически сътресения. Войната на Русия в Украйна и отговорът на Запада на нея нарушиха търговията с енергия, храни, торове, промишлени метали и други стоки. Отделянето на Запада от Китай се ускорява във всички измерения на търговията (стоки, услуги, капитал, труд, технологии, данни и информация). Други стратегически съперници на Запада може скоро да допринесат за хаоса. Ако Иран прекрачи прага на ядрените оръжия, вероятно ще провокира военни удари от Израел или дори от Съединените щати, предизвиквайки масивен петролен шок; а Северна Корея все така редовно дрънка с ядреното си оръжие.

След като щатският долар е в завършен вид като оръжие за постигане на стратегически цели и цели на националната сигурност, позицията му на основна глобална резервна валута може да започне да намалява и по-слабият долар, разбира се, ще увеличи инфлационния натиск. Една безпроблемна световна търговска система изисква безпроблемна финансова система. Но всеобхватните първични и вторични санкции хвърлиха пясък в тази добре смазана машина, увеличавайки значително транзакционните разходи на търговията.

На всичкото отгоре изменението на климата също е стагфлационно. Суши, горещи вълни, урагани и други бедствия все повече нарушават икономическата дейност и застрашават реколтите (като повишават и цените на храните). В същото време исканията за декарбонизация доведоха до недостатъчно инвестиране в капацитет за изкопаеми горива, преди инвестициите във възобновяеми източници да достигнат точката, в която могат да компенсират разликата. Следователно днешните големи скокове на цените на енергията бяха неизбежни.

И накрая, кибервойната остава недооценена заплаха за икономическата дейност и дори за обществената безопасност. Фирмите и правителствата или ще се сблъскат с повече стагфлационни смущения в производството, или ще трябва да похарчат цяло състояние за киберсигурност. Така или иначе разходите ще се увеличат.

Търсенето

От страна на търсенето разхлабената и нетрадиционна парична, фискална и кредитна политика се превърна не в грешка, а по-скоро в характеристика на новия режим. Между днешните нарастващи частни и публични дългове (като дял от БВП) и огромните нефинансирани пасиви на разходопокривните системи за социално осигуряване и здравеопазване, както частният, така и публичният сектор са изправени пред нарастващи финансови рискове. В резултат централните банки са заключени в "капан за дългове": всеки опит за нормализиране на паричната политика ще доведе до рязко нарастване на тежестта за обслужване на дълга, което ще доведе до масови фалити, каскадни финансови кризи и спад в реалната икономика.

Тъй като правителствата не са в състояние да намалят високите дългове и дефицити, като харчат по-малко или увеличават приходите си, тези, които могат да вземат заеми в собствената си валута, все повече ще прибягват до "инфлационния данък" - разчитайки на неочаквания ръст на цените да изтрие дългосрочните номинални задължения при фиксирани лихви.

По този начин, както през 70-те години на миналия век, постоянните и повтарящи се отрицателни шокове в предлагането ще се комбинират с разхлабена парична, фискална и кредитна политика, за да предизвикат стагфлация. Освен това високите коефициенти на дълг ще създадат условия за стагфлационни дългови кризи. По време на Голямата стагфлация и двата компонента на всеки традиционен портфейл от активи - дългосрочни облигации и американски и глобални акции, ще пострадат, потенциално понасяйки огромни загуби.