В мътните води на служебните кабинети

След практическата безконтролност на главния прокурор и дадената му възможност да се намесва на всяко ниво в публичния живот с правомощието да "упражнява надзор за законност" като тежък дефект на конституцията може да се окаже и въведеното чрез нея служебно правителство. В българския й вариант тази форма на временна власт все повече поражда въпроси за противоречива легитимност на решенията й. Повод за тези въпроси са и назначенията на посланици, които за пореден път се извършват от служебно правителство и които на практика отменят идеята за взаимния контрол и баланс на властите. Тя именно е залегнала в текста от закона, според който посланиците се назначават по предложение на Министерския съвет и с указ на президента. В този случай обаче президентът е назначил и правителството, също със свой указ.

По-проблематично е, че тази властова тавтология изключва възможността за контрол, включително когато се нарушават правилата. Такова би било очакваното назначение на сегашния консул в Дубай за посланик в Обединените арабски емирства. След два последователни мандата в чужбина преди третия се изисква той да се върне за определен период на работа във външното министерство, но очевидно много специални протекции са го направили "по-равен" от другите дипломати.

И този пример не би бил единственият. През 2013 г. Българското дипломатическо дружество изрази в декларация възмущението си от предложението на служебния кабинет с премиер Марин Райков до тогавашния президент Росен Плевнелиев, който назначи Райков за премиер, да преназначи посланика на България в Париж Марин Райков за посланик в Рим. Въпреки възмущението Плевнелиев подписа указа, а случаят остана като христоматиен пример за мътните води, в които плува управлението на служебните кабинети.