Кой подбра служебната власт

Разликите с предишната служебна власт

За разлика от предишните два служебни кабинета обаче, когато на различните позиции във властта основно се лансираха хора, свързани с т.нар. партии на промяната, които след това влязоха и в управлението на страната, в това служебно правителство кадровият размах изглежда още по-голям, а кръгът на властовите назначения - значително по-широк, като се започне от поставяне на високи постове на хора, свързани с бивши влиятелни фигури в БСП като пловдивския бизнесмен Георги Гергов и Кирил Добрев, които сега са ярка опозиция на лидера на социалистите Корнелия Нинова, премине се през управленски кадри на ГЕРБ и се стигне до хора, свързани с правителството на Пламен Орешарски и кръговете от БСП и ДПС, които тогава го подкрепяха.

Бързите рокади на различните нива в изпълнителната власт, с които се заменят кадри на редовното правителство, пък са знак, че назначенията са обмисляни доста преди да е ясно, че второ правителство няма да може да се състави в рамките на последния парламент. Според областни управители например техните назначения са се знаели три седмици преди разговорите между коалиционните партньори от четворната коалиция да се провалят.

Около жълтите павета в София е популярна хипотезата, че зад сериозна част от тези назначения стоят пак двамата президентски секретари - Копринков и Узунов. Разбира се, едва ли решенията кой да оглави служебните министерства, както и други ключови позиции в кабинета, са вземани еднолично от тях, без да са съгласувани с президента Румен Радев. Според бивши депутати обаче влиянието на двамата е значително при кадровото обезпечаване на по-ниските нива.

Заради масовите назначения на различни позиции в служебната власт на хора от Пловдив, откъдето са Узунов и Копринков, се заговори за "пловдивската група" в управлението. В опит да иронизира ролята на двамата секретари на президента и влиянието им върху кадровата политика на предходните два служебни кабинета бившият премиер Бойко Борисов използва словосъчетанието "пътя на копринката" (от Копринков).

Министри от служебния кабинет твърдят, че са нямали възможност да избират екипа си от зам.-министри или в някои случаи дори шефове на кабинети, а те са им били наложени от президентството. Подобен беше подходът и при предишните служебни правителства.

Намесата на Пламен Узунов в сегашната власт се вижда най-вече в МВР, където на ключовите постове във ведомството са върнати почти всички лица, които той лансира в предходните два служебни кабинета. За Копринков пък неофициално се твърди, че през него минават назначенията в останалите ключови министерства.

Възможно е и обяснението за влиянието на двамата да е в някаква степен градска легенда - опит да се търси логика и конспирация, каквато понякога няма. И Пламен Узунов, и Николай Копринков обаче са във властта отдавна, а влиянието им, дори и понякога да е надценено, със сигурност е голямо.

Кой е Копринков

"За Николай Копринков мога да говоря само със суперлативи - свястно момче, сериозен мъж и истински патриот. С каквото и да се захване, го върши като хората и се раздава нацяло. Познавам майка му и цялата му рода още от времето преди 12-13 години, когато имах фуражен завод в с. Труд, и спокойно мога да кажа, че Николай Копринков има много здрави семейни основи." Така бившият лидер на БСП в Пловдив Георги Гергов описа новоназначения съветник по вътрешна политика на президента Румен Радев в края на януари 2017 г. Тогава Копринков, на когото Радев повери връзката си с политическите партии, беше известен в Пловдивска област и в средите на БСП, но малко познат извън партийния актив на социалистите.

Николай Копринков беше неизменно зад президента в нощта след вота, когато Радев спечели втори мандат Фотограф : Цветелина Белутова

По тази причина и назначението му предизвика логичния въпрос как президентът го е избрал в екипа си. Отговорът, който най-често дават от БСП, е, че познанството им е от пловдивското с.Труд, откъдето е Копринков. Селото е до авиобазата в Граф Игнатиево, където Радев е бил командир, и според социалисти познанството им датира от този период. От БСП не изключват и вероятността идеята за назначението му на важния пост в президентската администрация да е дошла и от самия Георги Гергов. Към оня момент бизнесменът беше силният фактор в БСП в Пловдив и областта и все още близък до лидера Корнелия Нинова, преди тя да го изключи от партията в началото на миналата година.

Като такъв е и покровител на политическата кариера на Копринков. От 2011 до 2015 г. президентският секретар е кмет на родното си с. Труд. В политическата си биография има и един неуспешен опит да атакува кметското място в пловдивската община "Марица", която обхваща 19 населени места. За сметка на това обаче е бил два мандата общински съветник там. През 2012 г. Копринков е избран и за председател на БСП в община "Марица".

"Това е още един показател, че в БСП има млади и можещи лидери", казва тогава Георги Гергов в качеството си на областен председател на БСП в Пловдив по повод на избора на 33-годишния тогава Копринков.

Две години след като президентът го назначи за свой съветник по вътрешната политика през 2017 г., го издигна до секретар. За шестте години, откакто е в президентската администрация, Копринков нито веднъж е не е имал публична изява, а и около името му е нямало публични скандали. Като се изключи споменаването на сестра му в медиите в скандала със закупуването на евтини апартаменти от политици от ГЕРБ през 2019 г., известен като "Апартаментгейт".

Покрай разкритията тогава стана ясно, че сестрата на Копринков - Мария Грънчарова, също е закупила апартамент в столичния квартал "Изток" от строителната фирма "Артекс" на занижени цени. Тя е съдружничка с майка си Дияна във фирмата "Дийонима", където преди това съдружник е бил Копринков и чрез която семейството държи хотел в с. Труд. Тогава Копринков запази пълно мълчание по въпроса.

Скандалите около Узунов

За разлика от него обаче покрай името на другия президентски секретар, Пламен Узунов, през годините се шумеше много, но той излизаше от скандалите без никаква санкция от президента. Подобно на Копринков и Узунов е в администрацията на президента още от началото на първия му мандат като негов секретар по правни въпроси и антикорупция. Преди това беше служебен министър на МВР в първото служебно правителство на Радев с премиер Огнян Герджиков. И въпреки че не е член на БСП, също се счита за близък до пловдивския бизнесмен.

Първото напрежение около Узунов гръмна още през 2018 г., когато европейската служба за борба с измамите ОЛАФ съобщи, че е приключила разследване от 2018 г., което е установило "възможна злоупотреба с власт" в МВР при организирането на обществена поръчка за доставка на високопроходими автомобили. Става въпрос за поръчка, която е била започната по време на второто правителство на Борисов, но чиито параметри са променени, когато МВР се оглавяваше от Узунов, в полза на фирмата Great Wall, която я и печели.

Покрай разследването на прокуратурата за незаконен внос на отпадъци от чужбина на бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови прокуратурата разпространи чатове на Узунов с единия от тях - Пламен, от които се виждаше опит за кадруване на посланическо назначение в африканска държава, където бизнесмените имат интерес. Последва арест на Узунов по обвинение за търговия с влияние, който обаче по-късно беше обявен от съда за незаконен. Тогава атаката на главния прокурор Иван Гешев се считаше за част от войната на бившия премиер Бойко Борисов срещу президента Румен Радев и по тази причина Узунов изглеждаше като косвена жертва на тази битка.

Пламен Узунов заедно с Николай Крушков от времето, когато той беше служебен министър на МВР в първото правителство на Румен Радев, а Крушков беше началник на кабинета му Фотограф : Велко Ангелов

Назначенията в МВР на Узунов

От времето, когато Узунов беше служебен министър на МВР, имаше и още една история, която мина без последствия. След като той напусна поста си, прокуратурата започна разследване за даден неправомерно достъп на частна фирма до цялата информационна система на "Летище София". Тогава се оказа, че става въпрос за фирмата "Оувърсийз секюрити продакшън", която е била собственост на шефа на кабинета на Пламен Узунов - Николай Крушков. А предположенията бяха, че информацията е източена в полза на чуждестранна фирма с идеята да участва в конкурса за концесия на летището.

Преди да заеме поста, Крушков оглавяваше през 2013 г. звеното в МВР, през което минават цялата информация и документооборот на ведомството. Това беше по време на правителството на Пламен Орешарски, когато вътрешен министър беше Цветлин Йовчев. А Крушков се считаше за негов приближен. (Миналата седмица изненадващо в борда на директорите на най-голямото строително дружество - "Автомагистрали", беше назначена съпругата на брата на Крушков - Ивелина Крушкова. Дамата има стаж в редица важни институции по времето на ГЕРБ - националната компания "Индустриални зони", КЗК, ББР, КФН, а кариерата на съпруга й в икономическото министерство от края на мандата на Борисов по времето на предишните служебни кабинети стига до първи секретар по търговията на България с Молдова.)

Пловдивската група в МВР

С Цветлин Йовчев се свързва и полицейската кариера на Узунов. Именно по негово време той беше поставен начело на полицията в Пловдив. Както когато беше служебен министър, така и в последните три служебни кабинета хора от този кръг заемат ключовите позиции в МВР със съдействието на Узунов, като повечето от тях са и от Пловдив. В това няма задължително нещо лошо - нормално е всеки човек на висока позиция да назначава на нивата под себе си хора, на които има доверие. Въпросът е какво правят те на тези позиции.

Така например малко след като сегашният служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев (също пловдивчанин) зае поста, беше сменен директорът на националната полиция Венцислав Кирчев и на негово място беше сложен заместникът му Атанас Илков. По времето на Йовчев той оглавяваше "Криминална полиция", но беше уволнен заради провала на акция на полицията в Лясковец, при която бе убит командосът Емил Шарков. Уволнението на Илков, считан за близък и до тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, не стана веднага, а едва след като министър стана Веселин Вучков от второто правителство на Борисов. Илков тогава заведе дело срещу уволнението си и след като го спечели, се върна отново в МВР. Преди това беше директор на областната дирекция на МВР в Кърджали и зам.-директор на тази в Пловдив.

В кабинета на Демерджиев като зам.-министър беше върнат и Емил Ганчев (също пловдивчанин), който заемаше същия пост в първия служебен кабинет, когато министър беше Узунов. Прави впечатление, че когато напуска тази позиция след идването на власт на третото правителство на Борисов, Ганчев става зам.-директор на Бюрото за защита на свидетели, което беше към бившия главен прокурор Сотир Цацаров. След като мандатът на Цацаров свърши и той оглави КПКОНПИ, Ганчев го последва и в антикорупционния орган като служител по сигурността на информацията на комисията.

Още пловдивски връзки

Източници от вътрешното министерство твърдят пред "Капитал", че малко преди редовният кабинет на Кирил Петков да отнеме допуска до класифицирана информация на Цацаров, от президентството е бил направен опит да бъде предотвратено отнемането. След като това не се случи, Цацаров изпреварващо подаде оставка от поста, което е сигурен знак, че е бил информиран предварително за намеренията на ДАНС. Неотдавна бившият вицепремиер и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев заяви, че отношенията на бившите управляващи с президента са се влошили, когато правителството е сменило директора на "Булгаргаз" Николай Павлов и е отнело допуска до класифицирана информация на Цацаров.

Освен че бившият главен прокурор също е от Пловдив, той е близък и до бившия лидер на БСП в града и бизнесмен Георги Гергов. Преди четири години Гергов се оказа посредник на среща между бизнесмена Сашо Дончев и Цацаров, който по това време е главен прокурор. Срещата е била в сградата на ЦУМ в София, собственост на Гергов, а след нея Дончев се оплака, че целта й е била да му бъде оказан натиск в качеството му на издател на в. "Сега".

Близки до Гергов бивши негови съпартийци, които са от опозицията на сегашното ръководство на БСП, заемаха и сега заемат ключови позиции и в трите последни служебни правителства. Чрез тези назначения президентската институция се намеси във вътрешнопартийните работи на БСП, заемайки страната на опозицията на лидера на БСП Корнелия Нинова и ръководството на партията. И докато в предходните два кабинета тези партийни кадри заемаха по-ниските нива в изпълнителната власт, то в последното служебно правителство опозиционерите на Нинова управляват министерства, при това важни.

Част от тях могат директно да се свържат с тандема Копринков - Гергов, други са обвързани с Кирил Добрев, който, преди да бъде отстранен от Нинова, беше организационен секретар на БСП и отговаряше за партийните структури.

В този служебен кабинет Добрев получи голямо влияние в енергийното министерство чрез зам.-министъра Еленко Божков, който е негов съдружник в дружества, чрез които притежават ВЕЦ-ове. За директор на пресцентъра на министерството беше назначена близката до него Бояна Бозаджиева, която преди години отговаряше за връзките с медиите на БСП, но напусна, след като Добрев беше изключен от партията. Според източници от социалистическата партия дори назначението на министъра на енергетиката Росен Христов е по тази линия. Христов и Еленко Божков са работили заедно през 2006 г. в ТЕЦ "Марица-изток 3", когато "Енел" започна реконструкцията на топлоелектрическата централа.

За министър на спорта беше назначена Весела Лечева, която също е от отявлените критици на Нинова и се счита за близка както до Добрев, така и до Гергов.

Като приближен до двамата се сочи и земеделският министър Явор Гечев, който в предходните служебни кабинети беше зам.-министър, но с идването на власт на четворната коалиция беше освободен от поста от бившия министър Иван Иванов от БСП. Гечев също е от Пловдив и е бивш депутат от 42-ото Народно събрание и бивш лидер на младежката организация на БСП.

Едно от първите неща, които Гечев направи, след като зае поста, беше да смени почти целия управленски състав на държавния фонд "Земеделие", който ежегодно изплаща около 3 млрд. лв. по различни инвестиционни проекти по европейски програми. За изпълнителен директор беше отново назначен пловдивски кадър - Георги Тахов, който е оглавявал НАП - Пловдив. За съветник на служебния министър беше назначен Емил Дърев. Той е бивш зам.-директор на фонд "Земеделие" от времето на управлението на Сергей Станишев, но от дълги години се занимава с консултантска дейност по проекти в областта на земеделието. Според активисти на БСП в момента фирмата му има около 68 проекта по Програмата за развитие на селските райони, които са в процес на одобрение, и назначаването му на съветническия пост е в конфликт на интереси.

В настоящото служебно правителство има и още едно показателно назначение - на зам.-министъра на регионалното развитие Захари Христов, който е бивш лидер на младежкото обединение на БСП в пловдивската община Родопи и също се счита за близък до Гергов и Копринков. Той беше назначен на същия пост по време на предишния служебен кабинет, когато министър беше Виолета Комитова. Малко след като зае поста обаче, беше освободен заради сигнал за "съмнителни практики" по отношение на строителни фирми.

За близък до Георги Гергов се счита и бившият депутат от БСП и бивш лидер на организацията на партията в Карлово Пламен Славов, който беше назначен за зам.-министър на културата. Същия пост той заемаше и в предходните два служебни кабинета. А от средата на януари тази година беше назначен от президента за негов секретар по духовност и култура.

Разривът между президента и БСП - Нинова

В БСП нямат еднозначно обяснение за тоталното скъсване на връзките между президента и сегашното ръководство на БСП в лицето на Корнелия Нинова. Неофициално преди години от президентството казваха, че Нинова е искала да се намесва в политиката на президентската администрация чрез различни назначения и това станало повод за обтягане на отношенията. От БСП пък обвиняваха в същото президента, само че за управлението на партията.

По време на предизборната кампанията за лидер на социалистическата партия преди две години пък бивши депутати твърдяха, че хора от щаба на тогавашния опонент на Нинова - Кирил Добрев, били засичани често да ходят на срещи в президентството, включително и самият Добрев, което беше изтълкувано като вземане на страна в лидерската битка за БСП. Малко преди редовните парламентарни избори през април миналата година пък президентът Радев изненадващо обяви кандидатурата си за втори мандат за президентските избори през ноември. Отказът на ръководството на БСП тогава да каже дали подкрепя кандидатурата му пък се отрази на предизборната кампания на социалистите, защото структурите на партията влязоха в спор кога и дали да се обяви тази подкрепа. А нищо не налагаше тогава от страна на президента толкова рано да обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат.

Така се стигна до обвиненията на Нинова към президента, че е свалил редовното правителство на Кирил Петков, в което БСП беше коалиционен партньор. Отговорът пък на Радев е масираното присъствие на вътрешнопартийните й врагове в изпълнителната власт.