Иранските протести са подклаждани от болната икономика

Въоръжени с разочарованието от неуспеха на няколко последователни администрации да подобрят икономическото положение, протестиращите излязоха с призив "Смърт на диктатора" и поискаха оттегляне на иранското твърдолинейно духовно ръководство, формирало ислямската република.

Икономическото отчаяние е фактор, който обединява и опонентите, и поддръжниците на правителството. Консервативният анализатор Абдолреза Давари осъди настоящите протести в социалните мрежи, но призна, че 95% от иранците, без значение от политическите им пристрастия, са "обезпокоени за своята прехрана днес и за бъдещето на своите деца".

Десетилетия на лошо управление и корупция, в комбинация с два кръга задушаващи американски санкции, целящи ограничаване на ядрената и ракетната програма на Иран, заедно с пандемията, замразиха икономиката на страна до нивата отпреди 2012 г. Иранците, които прекараха последните няколко години в изваждане на месото от бюджетите си, търсене на работа и отлагане на брак и деца, са гневни на своите лидери за лошото управление на икономиката. Хората от средната класа трябваше да направят преоценка на живота си. Много представители на работническата класа изпаднаха под прага на бедността. Бизнесите загиват, наемите се вдигат многократно. Образованите младежи не могат да си намерят работа според дипломите си.

През 2015 г. се появи причина за оптимизъм, след като Иран постигна сделка със САЩ и другите световни сили за ограничаване на своята ядрена програма в замяна на вдигане на санкциите. Някои чужди инвестиции и партньорства започнаха да се оформят. Но през 2018 г., преди икономиката да има възможност да се възстанови, президентът Доналд Тръмп излезе от ядреното споразумение и наложи "политика на максимален натиск" чрез агресивни санкции, насочени срещу продажбите на петрол и международните финансови транзакции. Повечето чужди компании се изтеглиха от Иран от страх от вторични санкции от страна на САЩ.

Недоволството от скочилите цени и икономическия застой доведе до протести срещу правителството през 2017 и 2019 г., предимно в районите на работническата класа, и ниските доходи. Някои демонстранти поискаха свалянето на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и бяха жестоко смазани от силите за сигурност.

Инфлацията в Иран стигна 30%, 40% и 50%. В момента населението плаща около 75% повече за храна спрямо предходната година. Иранското министерство на труда и социалните услуги посочи в доклад от август 2021 г., че един от трима иранци, или близо 30 млн. души, живеят в бедност.

Мнозина са загубили вяра в системата, докато няколко последователни гласувания не успяха да донесат политическата, икономическата и социалната реформа, която хората искаха, и това остави протестите като тяхна единствена възможност. За анализаторите и за много иранци начинът за подобряването на икономиката е ясен - съживяване на ядреното споразумение със Запада. Но Техеран и САЩ все още спорят за условията и не е сигурно дали изобщо ще бъде сключена сделка.

Според експертите нова договорка бързо ще донесе ползи за страната - милиарди долари под формата на приходи от петрол в чужбина ще бъдат размразени, а иранските петрол и газ ще могат отново да бъдат продавани на глобалните пазари. Някои в Техеран обаче твърдят, че правителството не бърза да постигне споразумение, без да си е осигурило значителни отстъпки. А за иранците ще е важно справянето със системното лошо управление и корупция. През последната година демонстрации избухваха заради недостига на вода в Исфахан и Хузестан, както и заради покачването на цените на стоки като хляба и готварското олио. Миналата година учители, служители в държавния сектор, шофьори на автобуси и търговци протестираха за пенсиите, заплатите и цените.

Когато се появи информацията за смъртта на Махса Амини, много иранци вече бяха готови отново да излязат по улиците.