Когато катаджиите трябва да почерпят

Едва ли има друга държава в Европа, в която признанието на зам.-председателя на най-големия полицейски синдикат, че полевите тестове за наркотични вещества, с които от години полицията тества шофьорите по пътищата, всъщност не са надеждни, щеше да предизвика преди всичко шеги и закачки, а не сериозен институционален отговор. По ирония на съдбата то дойде в седмицата, в която историята на млад шофьор, осъдил МВР за репресията след фалшиво негативен тест за наркотици, влезе в новините.

Всяка година хиляди български граждани са осъждани на затвор (действително повечето от тях условно), лишавани от автомобила си и от книжката заради тези "неблагонадеждни" тестове. Многократно експерти са посочвали проблема с фалшивите позитивни резултати. Признанието обаче дойде чак след като вътрешното министерство реши да тества масово собствените си служители. Полицаите на практика признаха, че са станали съучастници в незаконната репресия на хиляди граждани.

Проблем с надрусаните шофьори има по цял свят. Проблемът в България обаче едва ли са точно те. Първо, според статистиката на МВР тежките катастрофи, причинени от водачи, шофиращи след употреба, са непренебрежимо малко на фона на останалите причини (несъобразена или превишена скорост или неправилно изпреварване). Второ, законът не преследва шофиращите под въздействието на наркотици, а тези, които някога през живота си са приели такива. Трето, не тежестта на едно наказание има възпиращ ефект, а сигурността, че то ще бъде наложено.

Преведено на наша почва това означава, че колкото и тежко да стане наказанието, то винаги ще започва от "ще почерпиш". По-тежко наказание не означава по-малко престъпления, а просто по-голям размер на подкупа. С признанието на синдиката си полицията, по фройдовски, посочи същината на проблема на пътната безопасност - корупцията. За нея обаче не трябват тестове за наркотици.