Корупцията в МВР - в мъртвата зона на прокуратурата

Първо, корупцията (монетарна, но също така и под всякаква друга форма) е пропила необратимо МВР. Второ, вътрешното министерство е се сраснало с прокуратурата до степен, че двете институции са обречени да си пазят гърбовете дори когато става дума за тежки престъпления.

40 полицаи помагали, двама ескортирали - образувана е преписка

Във вторник служебният вътрешен министър Иван Демерджиев заяви: "По отношение на този случай имахме информация, че полицейски служители и полицейска кола е имало в близост да катастрофата." Разпоредена е проверка на полицията на полицията - дирекция "Вътрешна сигурност". "След събрани множество доказателства се оказа, че действително полицейски автомобил се е движил по маршрута, по който се е движило въпросното порше. Този полицейски автомобил най-вероятно е спирал дори по маршрута и и возещите се в него двама полицаи са станали свидетели на самата катастрофа. Но вместо да изпълнят задълженията си, те са направили нещо друго, но няма да изпадам в подробности, защото има образувано досъдебно производство", обясни още Демерджиев.

Той каза, че след като делото е докладвано на прокуратурата, наблюдаващият прокурор е възпрепятствал задържането на двамата служители и събирането на други доказателства. От държавното обвинение отговориха чрез прессъобщение, без да коментират по същество критиките, а само казаха, че са образували преписка.

Няколко седмици преди катастрофата на "Околовръстното" от МВР съобщиха, че са установили общо 40 служители на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция", които през последните няколко години са помагали с действие и бездействие на обвиняемия за друга тежка катастрофа - тези до хотел "Хемус", Георги Семерджиев, да избегне санкции. По този случай прокуратурата обяви, че е образувала преписка, по която ще проверява други преписки. И толкова.

От "Ще пишем ли?" до организирана престъпна група

Твърде честият контакт на полицаите по улицата с граждани е наследство от комунизма. Проверки за самоличност, полулегални обиски на улицата, проверка на документите на колата и т.н., и т.н. са просто началото на корупционна сделка. "Какво ще правим, ще пишем ли?", "Учиш ли, работиш ли?", "Нещо незаконно носите ли?", "Знаете ли защо ви спирам?".

Първо, през такъв тип проверки МВР отчита активността си по основната си дейност - превенцията. Второ, МВР няма как да загуби от тези проверки - има и за статистиката, има и за разкритите престъпления, има и за джоба на полицая.

Въпрос на политическо решение е тези контакти да бъдат сведени до минимум (през автоматизирани системи за регистриране на нарушенията, намаляване на ненужните проверки и т.н.).

И тук идва другият голям проблем - това не са изолирани проявления, а най-ниското ниво на пирамидалната структура в МВР. Преди повече от 10 години МВР и прокуратурата проведоха акциите "Палките", когато цели смени служители на "Пътна полиция" бяха задържани за взимане на подкупи. Наивни би било да допуснем, че една смяна са били корумпирани, а другата - не.

Ако проследите смените на ръководствата на КАТ в областните дирекции, ще видите, че те често съвпадат с промяната в политическата конюнктура. Така например от поне 15 години две различни групи полицейски началници се обвиняват взаимно за наличието на "частен" КАТ в София при регистрацията на автомобили.

Кой трябва да се справи с корупцията в МВР?

Във вътрешното министерство има две дирекции, които трябва да се борят с корупцията - "Инспекторат" и "Вътрешна сигурност". И двете са на пряко подчинение на вътрешния министър и съвсем логично "обезпечават" кадровата политика в министерството. И двете дирекции нямат необходимия капацитет (общо в тях работят под 100 души) да отговарят за всички, близо 50 хил., служители в МВР.

След избора на Иван Гешев за главен прокурор той пое курс по безпрецедентно сближаване на прокуратурата с МВР. Главният секретар и главният прокурор обикаляха заедно страната, за да отчитат успешни акции срещу битовата престъпност. В контекста на това сближаване между властите дирекция "Вътрешна сигурност" е оглавена от близкия до Гешев, според източник на "Капитал" лично наложен от главния прокурор, Стефчо Банков.

Единственото запомнящо се разследване от партньорството Гешев - Банков беше арестът на ръководните служители в сектор "Наркотици" на ГДБОП Цветан Панков и Кирил Ванков. Те бяха показно арестувани и обвинени в корупция. Разследването се спихна, а по време на мерките стана ясно, че то е резултат от боричкане между различни наркогрупировки, в което прокуратурата явно е взела страна. Банков беше уволнен от Бойко Рашков (впоследствие съдът отмени уволнението му), но междувременно беше взет под крилото на Иван Гешев, като стана прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура.

Необходими другари

Именно близостта на прокуратурата при Гешев с полицията (самият той завършил Академията на МВР и бивш полицай) илюстрира най-добре причините за липсата на ефективни разследвания за полицейска корупция.

Двете институции са необходими другари и си пазят гърба. Най-простият пример за това са разследванията за полицейско насилие, за чиято неефективност България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека. Разследването на такива дела е поверено на специални отдели, в които работят, разбира се, специални прокурори. Резултатът е, че много често пострадалите от полицейско насилие се превръщат в обвиняеми. И тук въобще не става дума за монетарна корупция, а за институционална.

По време на протестите през лятото на 2020 г., когато имаше десетки визуални доказателства за полицейско насилие, още преди началото на разследванията главният прокурор Иван Гешев заяви, че насилие от полицаи не е имало. И така предопредели хода им.

Полицията е очите и ушите на държавното обвинение, а прокуратурата - тази, която може да облече действията на полицията в юридически действия.