Китайската икономика се вмирисва откъм главата

Докато множество автократи са реализирали бърз икономически възход, никога преди това недемократичен режим не бе постигал устойчив и основан на иновациите растеж. Наистина някои анализатори посочваха, че желязната хватка на комунистическата партия няма да се отрази добре на перспективите на страната, но по-разпространеното схващане бе, че Китай ще запази своя впечатляващ ръст. Имаше дискусии дали Пекин ще бъде положителна или зловредна глобална сила, но нямаше съмнение, че този растеж не може да бъде спрян.

Освен това с години се чуваха аргументите, че Китай е постигнал "отчетност без демокрация" или че ръководството на Китайската комунистическа партия (КПП) поне е ограничено от мандатност, баланс на правомощията и други управленски рестрикции. Страната си спечели поздравления, че демонстрира добродетелите на държавното планиране и че предлага алтернатива на неолибералния Вашингтонски консенсус. Дори тези, които определяха китайския модел като форма на "държавен капитализъм" с всички съпътстващи противоречия, прогнозираха, че неговият ръст ще продължи до голяма степен, без да отслабва.

Може би най-убедителният аргумент бе, че Китай ще контролира света посредством способността си за постигане на глобална доминация в изкуствения интелект. С достъп до толкова много данни от огромното си население, с по-малко етични скрупули и уважение към личното пространство и с толкова държавни инвестиции в сферата се смяташе, че Пекин има очевидно предимство.

Днес обаче китайските перспективи не изглеждат толкова розови. Президентът Си Цзинпин, който вече елиминира много вътрешни механизми за отчетност, използва 20-ия Национален конгрес на КПП, за да си осигури безпрецедентен трети мандат и да напълни влиятелния Постоянен комитет на Политбюро с лоялни поддръжници. Тази консолидация на правомощията му се случва въпреки негови основни грешки, които се отразяват негативно на икономиката и ограничават потенциала за иновации. Политиката на Си за "нулев ковид" до голяма степен можеше да се избегне и имаше съществена цена, както и поддръжката му за руската война в Украйна. Още и по-големи грешки вероятно ще последват сега, когато президентът ще има неограниченото влияние и се обгради с предани съпартийци, които ще избягват да му казват онова, което има нужда да чуе. Но ще бъде грешка да се заключи, че моделът за растеж на Китай поддава само защото грешният човек е застанал начело.

Си и съветниците му не са преценили добре ситуацията и Китай ще плати голяма икономическа цена за затягането на режима Източник: Reuters

Доскорошният бърз индустриален ръст на страната бе изграден на базата на огромни инвестиции, трансфер на технологии от Запада, производство за износ, финансови репресии и ограничения на заплащането на труда. Това ориентирано към експорта разрастване обаче е до определен момент. Както през 2012 г. призна предшественикът на Си - Ху Цзинтао, растежът на Китай трябва да стане "много по-балансиран, координиран и устойчив", с по-малка зависимост от външното търсене и с повече разчитане на вътрешното потребление.

По онова време много експерти смятаха, че Си ще реагира на предизвикателствата с амбициозна програма за реформи, която ще въведе повече пазарноориентирани стимули. Но тези очаквания не взеха предвид ключов въпрос за китайския режим - как да се запази политическия монопол на комунистическата партия на фона на бързо разрастващата се и икономически подсилена средна класа. Най-очевидният отговор - и може би единственият, бяха по-големи репресии и цензура, което бе точно пътят, по който пое Си.

За известно време президентът, неговият антураж и дори множество чужди експерти вярваха, че икономиката все още ще може да процъфтява в условията на затегнат централен контрол, цензура и репресии. Мнозина погледнаха към изкуствения интелект като към едно могъщо средство за наблюдение и контролиране на обществото.

Но се появяват все повече доказателства, че Си и съветниците му не са преценили добре ситуацията и че страната ще плати голяма икономическа цена за затягането на режима. След съществените регулаторни мерки срещу Alibaba, Tencent и др. през 2021 г., китайските компании се префокусираха към задържане на благосклонността на властите вместо към иновациите.

Неефективността и други проблеми, които създава политически мотивираното отпускане на средства, се засилват и държавно ръководените иновации започват да достигат лимита си. Въпреки голямото увеличаване на правителствената подкрепа от 2013 г. насам, качеството на китайските академични изследвания се подобрява много бавно. Дори в сферата на изкуствения интелект, която е водещ научен приоритет на властите, напредъкът е зад този на глобалните технологични лидери, повечето от които се намират в САЩ.

Затягащата се хватка на Си над науката и икономиката означава, че тези проблеми само ще се засилват. И както се случва във всички автокрации, никой независим местен експерт или медия няма да проговори за катастрофата, на която е дадено началото.