Ковид фиаското в Китай: Между вируса и недоволството

Пред Пекин няма положителен сценарий. Следващите месеци ще са на турбуленции и нестабилност

Темата накратко
  • Макар протестите в Китай да затихват, те са тревожен момент за Си и неговия режим.
  • Си ще трябва да навигира между масови локдауни и масови инфекции.
  • Задържането на ковид под контрол вече е икономически непоносимо, но свалянето на ограниченията рискува избухване на епидемията.

В края на октомври Си Цзинпин затвърди позицията си на най-влиятелния китайски лидер след "великия кормчия" Мао Цзедун, след като си осигури безпрецедентен трети мандат като президент на страната и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. В края на ноември той се изправи пред най-масовите протести в Китай от десетилетия, насочени основно срещу политиката на "нулев ковид", но и лично срещу Си, който я превърна в своя емблема.

"Долу Комунистическата партия! Долу Си Цзинпин!" Подобни скандирания, считани за немислими в Китай, огласяха демонстрациите миналата седмица, разпространили се в най-малко 20 града от Урумчи в северозападната част на страната до Шанхай на изток. Фитилът, който ги подпали, беше смъртта на най-малко 10 души при пожар на 24 ноември в сграда в Урумчи, чиито обитатели са били под карантина и се предполага, че противоепидемичните мерки са попречили да бъдат спасени. Протестите обединиха гневни от постоянната непредвидимост работници, изтощени от локдауни градски жители и студенти. И макар до началото на тази седмица демонстрациите да бяха затихнали, това е тревожен момент за Си и неговия режим.

Комбинацията от недоволство и нарастване на случаите на заразяване означава, че Си ще трябва да навигира между масови локдауни и масови инфекции - и вероятно да се наложи да се справя и с двете. Както отбелязва сп. Economist, идващите месеци ще бъдат най-голямата заплаха за управлението на Си от идването му на власт през 2012 г. и най-сериозното предизвикателство за авторитета на комунистическата партия от протестите на площад "Тянанмън" през 1989 г.

В капана на "нулевия ковид"

Имаше време, когато изолирането и опитите за елиминиране на ковид изглеждаха като добра идея. Докато през 2021 г. останалият свят се бореше с нови варианти на вируса, Китай видимо се беше завърнал към почти нормален живот. Смъртните случаи от ковид и до момента остават несравнимо по-малко - в САЩ например те вече приближават 1.09 млн. души, докато в Китай са под 5300 при близо четири пъти по-голямо население. През 2022 г. обаче, докато другите държави се научават да живеят с вируса, китайската политика на "нулев ковид", която разчита на местни локдауни и драконовски ограничения, за да овладява огнищата на вируса, изглежда все по-сюрреалистична и вредна.

Гражданите са подложени на безкрайно тестване. Заводи и цели жилищни райони могат да бъдат затворени без никакво предупреждение. Пътуването между градовете и провинциите е трудно заради различните версии на ковид ограничения, приети от местните власти. И в същото време китайците гледат (или поне гледаха, преди цензорите да се включат) кадри от световното първенство по футбол в Катар, където хилядите фенове по трибуните дори не носят маски. Една широко споделяна в китайските социални мрежи статия задава реторичния въпрос "Ние да не би да живеем на друга планета".

Не само социалната, но и икономическата цена на ковид фиаското става все по-явна. През ноември, с нарастването на броя на заразените с ковид, броят на вътрешните полети в Китай е спаднал с 45% на годишна база. Метротрафикът в десетте най-големи града в страната е надолу с 32% спрямо 2021 г. Според данни на финансовата компания Nomura под пълно или частично затваряне са градове, произвеждащи близо една четвърт от БВП на Китай. Младежката безработица е 19%, почти двойно по-голяма в сравнение с 2018 г. Нищо чудно, че въпреки всички репресии хората излязоха на улицата.

Без стратегия за изход

След протестите местните власти в няколко китайски града като Шънджън и Шанхай обявиха облекчаване на ковид ограниченията, включително премахване на задължителния PCR тест за използване на обществения транспорт. И макар тези стъпки да бяха изтълкувани като опит за сваляне на напрежението, надеждите, че те са сигнал за обратен завой от страна на Пекин, вероятно ще се окажат преувеличени. Малцина анализатори смятат, че Китай се готви за скорошно отваряне. По-скоро през следващите четири месеца, поне до отминаването на важна политическа среща през март, предстои период на турбуленции и нестабилност. Всъщност дори Китай да сложи край на стратегията на "нулев ковид" веднага, положителните ефекти вероятно няма да се усетят през 2024 г., прогнозира анализ на консултантската компания Capital Economics.

Си Цзинпин е изправен пред сложна дилема - задържането на ковид под контрол вече е социално и икономически непоносимо скъпо, но свалянето на ограниченията рискува избухване на епидемията. И тъй като населението е уязвимо към вируса (заради ниския брой преболедували и ваксинирани), а здравната система е слаба, "изходната" вълна от заразявания вероятно ще струва десетки хиляди животи в най-добрия случай - и стотици хиляди в най-лошия. Просто пред Китай няма положителен сценарий и лидерите в Пекин ще трябва да приемат, че са напът да изгубят контрол както върху вируса, така и върху общественото търпение.