Свят

Имотната криза в Китай не си е отишла, дори се влошава

Държавата може да няма друг избор освен да спаси индустрията

В краткосрочен план Пекин няма друг избор, освен да предприеме по-мащабно спасяване

Ексклузивно съдържание от The Economist

В краткосрочен план Пекин няма друг избор, освен да предприеме по-мащабно спасяване © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Седмици преди 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, на който се очаква президентът на страната Си Цзинпин да си осигури трети мандат като лидер на партията, един вече голям проблем става още по-застрашителен. Повече от две трети от богатството на градските домакинства е обвързано с недвижима собственост, а секторът стои в основата на една пета от брутния вътрешен продукт. Пазарът на жилища пропада във все по-дълбока бездна, като повлича надолу икономиката и дори причинява малки изблици на социални вълнения.

Новините отразяват колко тежка е станала кризата. Енергичните темпове на жилищно строителство бяха емблематични за възхода на Китай. Сега доверието в модела е сринато. Купувачите се отказват, кредитополучателите предприемат бойкоти на ипотеките, а строителните компании са притиснати от ликвидни проблеми. През юли стойността на продажбите на нови жилища е спаднала с 29% в сравнение с година по-рано. Най-големият строителен предприемач в Китай Country Garden съобщи, че печалбите му са се сринали, и казва, че пазарът "бързо е потънал в дълбока депресия".

Преди две години, в опит да укроти имотното чудовище, правителството наложи на предприемачите ограничения върху заемите, известни като "трите червени линии". Реформите се ползваха с одобрението на Си, който подчертаваше, че "жилищата са за живеене, а не за спекула". Първоначалната идея беше, че по-строгите правила ще накарат строителните фирми да станат по-предпазливи и ще възпрат спекулативните купувачи, което ще позволи на жилищното строителство да се забави до разумно темпо.

Растящата криза

Нещата започнаха да се объркват миналата година с изпадането на голямата компания Evergrande в неплатежоспособност. Година по-късно стратегията на Си стана на пух и прах, след като активността изгуби скорост. Сега кризата е както политически, така и икономически проблем. В части от страната напрежението избива в неподчинение. Длъжниците по ипотеки се обединиха и заплашиха да спрат да изплащат заемите си, ако не бъде възобновена работата по жилищата, чието завършване отдавна се отлага.

Част от проблема е манията на Си за нулев ковид. В опитите си да потисне огнищата чрез локдауни държавата погази доверието. Чънду с население 21 млн. души е последният голям град, който ще премине през това изпитание.

Друг аспект е, че първоначалният план на правителството не разреши противоречието между растежа и финансовата предпазливост, нито между нуждите на гражданите и стимулите на приближените държавни служители и строителни предприемачи. Трите червени линии оставиха строителните фирми без парите, от които се нуждаят, за да довършат предварително продадени апартаменти. Закъсненията в завършването на стари проекти на свой ред направиха по-трудно продаването на нови на възмутените купувачи. Слабите продажби влошиха финансовия натиск. А липсата на ясна процедура по фалит остави фирми като Evergrande в неизвестност.

Неизбежно спасяване

Централното правителство опита с бързи решения. То намали лихвените проценти и позволи на местните власти да облекчат ограниченията за това кой и как може да купува имоти. Също така беше насърчено спасяването на незавършени строителни проекти на локално ниво. Но местните власти нямат достатъчно ресурси да облекчат бедствието, включително защото спадът в имотния сектор вреди на постъпленията им от продажба на земя.

Пазарът на имоти в Китай трябва да бъде прекроен. Местните власти се нуждаят от други източници на приходи, за да намалят зависимостта си от продажбата на земя. Необходим е по-добър контрол върху получаването на пари в аванс за непостроени имоти, за да се предотвратят измами и провали. Понеже населението достига пик, а миграцията към градовете се забавя, строителната индустрия ще трябва да се свие. Вниманието трябва да се насочи към извличане на максимума от наличния жилищен фонд на Китай.

В краткосрочен план обаче служителите нямат друг избор, освен да предприемат по-мащабно спасяване. Правителството иска управлявани от държавата кредитори като Китайската банка за развитие да отпускат заеми на местни правителствени субекти, които от своя страна могат да помогнат на фирмите, които предоставят обезпечение. Трите червени линии изглеждат размити, ако не и изтрити. Амбициозното преструктуриране ще бъде отложено. Имотната криза сама по себе си е бедствие. Тя е още един пример наред с нулевия COVID-19 и прочистването на технологичните фирми за това как Си се справя зле с важните решения пред втората най-голяма икономика в света.