Бюджетът и еврото хвърлени в боя за правителство
Продължаването на текущия бюджет може да е защита срещу разрастването на дефицита, но и сигнал за политическа нестабилност към външния свят
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След драмата с избора на председател парламентът предложи нова порция зрелище. Изборът на членове на парламентарните комисии беше гарниран с две ожесточени дискусии - едната за бюджета, а другата за еврото. След цялата енергия, хвърлена в тези дебати, нормативният резултат не е впечатляващ - за бюджета стана ясно, че вървим към "удължителен" закон, а за еврото се гласува, можем да го наречем, "ускорително" решение.
В началото очакванията бяха, че служебният кабинет ще поеме инициатива за бюджета, като предложи своя рамка на депутатите. В крайна сметка обаче беше предложено удължаване на текущия - по подобие на това, което се случи в края на 2021 г. В мотивите към внесения законопроект се посочва, че служебният кабинет е изправен пред два варианта, които се определят като "неприемливи": 1) базов вариант с продължение на текущите политики и бюджетен дефицит 6.6% от БВП през 2023 г.; и 2) по-консервативен бюджет, който спазва ограниченията за дефицита и съответно залага значителни промени в политиките по приходната и разходната част на бюджета.
Двата варианта се определят като "неприемливи", тъй като служебният кабинет няма нужната санкция да определи приоритетите и политиките в средносрочен план и "благоразумната логика предполага" този въпрос да се реши от редовно правителство. В крайна сметка е внесен удължителен закон, който, общо взето, запазва всички политики до избора на редовно правителство. Депутатите са ограничени в своите действия - чл. 87 от конституцията ясно казва, че само Министерският съвет може да внася бюджетния закон. С други думи, ако депутатите имат друго мнение за бюджета - трябва да направят правителство.
Именно в последното най-вероятно се крие причината за бюджетните пируети. Президентът, изглежда, дава сигнал на партиите, че без да се разберат за кабинет, бюджет няма да има. От друга страна, служебният финансов министър трудно би удържал фискалното салдо в една хаотична бюджетна процедура. Продължаването на текущия бюджет в известна степен би било защитен механизъм спрямо разрастването на дефицита. Но в същото време е и сигнал за политическа нестабилност към външния свят, което също ще има своите ефекти - както в перспективите пред растежа и цената на финансирането, така и като готовност за еврото.
Гласуваното решение за еврото също има своя политически разказ. Формално то цели да "ускори" работата, но принуждава партиите да заемат позиция по темата и насочва вниманието към потенциално евро(атлантическо) мнозинство. В чисто технически план това решение не носи преки последици за процеса, а препотвърждава мандата да се работи за влизане в еврозоната. Евентуалното приемане на еврото така или иначе ще изисква промени в закона за БНБ, така че ролята на парламента ще дойде на друг етап. Може би полза от цялото говорене би имало, ако се публикува анализът на БНБ и Министерство на финансите, който най-вероятно разглежда в детайли процеса, с оценка на ползи, рискове и т.н.
Връщайки се към бюджета - ако не се сформира правителство, ще ходим на избори в началото на 2023 г. и тогава наново ще се търси мнозинство. Тоест забавянето би било по-дълго, което е видимо и от текстовете в законопроекта - преди година имахме законопроект за "удължаване до 31 март", а сега е разписано "до приемането на" нов бюджет. Този път не знаем кой ще гласува новия бюджет и няма крайна дата.
Общото между двете теми е, че страната има нужда от стабилност в своите финанси - било заради бюджетната устойчивост, било заради критериите за влизане в еврозоната. От икономическа гледна точка най-добрият вариант е да се гласува бюджет за 2023 г., който спазва всички фискални правила и дава ясна средносрочна рамка. Отчитайки, че бюджетът за тази година върви добре и че дори и с харчовете в края на годината най-вероятно ще влезем в рамките на дефицит от 3% от БВП, тази задача не изглежда толкова сложна.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.