Каква поредна българска евро драма: на терена са БНБ, "Възраждане" и еврофеновете

Предвидимо, подобна беше съдбата и на черновата на анализ на БНБ по темата, която незнайно защо влезе в публична употреба, без да е финализирана и одобрена от управителния съвет на централната банка. Патриотичната партия "Възраждане" (с лек хоров съпровод от БСП) бързо го брандира като скандален таен доклад, който в прав текст казва, че не бива да влизаме, защото не сме готови и не е в наш интерес. "Ние ви предоставихме кратка извадка от 12 точки, които показват реално унищожителния ефект от въвеждането на еврото в българската държава и унищожаването на българския лев: смърт за икономиката, смърт за публичните финанси, смърт за частните финанси, смърт за спестяванията и доходите на хората", заяви лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Реално въпросните 130 страници не показват смърт на каквото и да било, макар наистина да акцентират доста повече върху рисковете, отколкото върху ползите, но без да дават финална оценка.

До сериозна политическата буря обаче така и не се стигна въпреки заявките на Костадинов, че формацията му няма да допусне влизането в еврозоната и ще работи за референдум. Само седмица по-рано парламентът с огромно мнозинство даде мандат за ускорена работа по целта страната да приеме еврото от 2024 г. От трибуната на управителя на централната банка Димитър Радев му се наложи да влезе в обяснителен режим и да препотвърждава официалната позиция на БНБ - а именно, че централната банка не смята, че България не е готова за еврозоната, и че продължава да работи по целта страната да стане 21-ият й член.

Политическите трусове от интерпретациите на анализа бяха умерени, но те отекнаха в самата БНБ Фотограф : Юлия Лазарова

Трусовете обаче отекнаха в самата БНБ, в чийто управителен съвет също има, макар и доста по-тихо, разделение на еврокритици и еврооптимисти. И ако досега тлеещият конфликт беше достояние на тесен кръг изкушени по темата, изведнъж от иначе въздържаната институция започнаха също да прехвърчат искри. В интервю за "24 часа" Радев обясни тълкуванията на "доклада" така: "Решението на парламента с толкова внушително мнозинство изненада политическите противници на еврото и те предприемат отчаяни стъпки да блокират процеса." А също така и без да назовава имена, видимо разкритикува подуправителя, отговарящ за управление "Емисионно", Калин Христов за противоречивите сигнали, излъчвани от него по темата, и за критиките му към ЕЦБ (виж карето).

Цялата тази драма обаче се случва на финалната права, на която от България се очакват ясни действия - да покаже желание и готовност да приеме еврото на 1 януари 2024 г. Още повече че и неформалните сигнали от Франкфурт и Брюксел са по-скоро положителни и от нас зависи как ще се използва този момент.

Няма съвършени пари

В отчаян опит да съберем двете враждуващи фракции, нека все пак започнем от това, че перфектен паричен режим не съществува. В историята различни форми на фиксирани и плаващи курсове, както и парични съюзи са регистрирали успехи и провали в разнообразни условия. За това коя форма е удачна за дадена страна в даден момент могат да се излагат различни фактори - от размера и значението на икономиката на държавата, през степента на развитост на институциите и независимостта на централната банка, до спецификите на политическата и обществената култура. И, разбира се, оценките на академици и практици сериозно варират, включително и в зависимост от това към коя икономическа школа се числят.

Така че нито сегашният модел на валутен борд, нито еврото са някаква панацея и изборът на което и да е от тях идва с предимства и недостатъци. Експертите на БНБ например изтъкват, че сегашната монетарна конструкция на България има дисциплинираща роля за публичните финанси. "Докато в действащия паричен режим следването на благоразумна фискална политика се обуславя от законовото ограничение на финансирането на правителството от страна на БНБ (както на първичния, така и на вторичния пазар на ДЦК) и от дисциплиниращия ефект на пазарната реакция, след приемането на България в еврозоната първият от тези фактори ефективно ще отпадне, а ролята на втория фактор може да се очаква да отслабне", пише в документа.

Тази констатация не е безпочвена. През годините заради дълговата криза в еврозоната ЕЦБ не само чрез ниски лихви, но и чрез различни количествени инструменти за покупки на вторичния пазар реално осигуряваше финансиране за правителства, на които пазарите не искаха да дават пари. Оттук и следващата констатация, че "неспазването на фискалните правила в страните от еврозоната създава предпоставки за ограничаване на независимостта на паричната политика на ЕЦБ" е валидна.

Това, което остава малко по-недоизказано обаче, е, че и запазването на валутния борд не е без недостатъци и дефекти. Най-малкото въпреки четвъртвековното му функциониране той в някой момент може да се окаже неустойчив. Неговата стабилност зависи от доброто управление на валутните резерви и публичните финанси на страната, което дори през годините да е факт, не е даденост и при някое следващо ръководство на БНБ или на държавата е възможно доверието във фиксирания курс на лева да се подкопае. Напоследък дори и при наличието му фискалната дисциплина се поразклати и една по-дълбока световна рецесия, съчетана с популистко управление, може да доведе до натиск над борда и/или дори до желания за законовата му отмяна.

Отделно самият борд предполага БНБ да се откаже не само от това да е кредитор на правителството, но и да е кредитор от последна инстанция за банките. Това също си има цена, която БНБ отчита - от една страна, в изискването банките да поддържат по-големи минимални задължителни резерви, а от друга, в по-затегнати капиталови изисквания към тях. Всичко това действа ограничаващо на кредитирането, което в някои моменти може и да е добре (предпазва от балонизиране), но в други може да означава изгубен потенциал за растеж.

А също така и още преди влизането на лева в ERM II и на БНБ в тясно сътрудничество с ЕЦБ имаше изтъквани от евроскептици твърдения, че именно този престой в банковия съюз преди еврозоната носи рискове и представлява асиметрично третиране, така че проточването му би трябвало да е нежелателно.

Суверенен лев или разписка за еврото

Една от любимите поляризиращи точки е загубата на суверенитет. За критиците на еврото отказът от национална валута представлява необратим отказ на България от провеждането на независима парична политика, а за поддръжниците му - това се е случило още 1997 г. Оттогава левът е де факто разписка за евро при съотношение 1.95583, внасяме практически директно монетарните решения от Франкфурт, а с влизането в еврозоната дори ще имаме някакъв глас при вземането им.

Експертите от БНБ (за щастие) не влизат в точно тази реторика, но изтъкват: "При крайно извънредни ситуации с огромни икономически последици българският парламент няма да има възможност да извърши налагащи се промени в паричния режим, а БНБ няма да може да използва инструментите си за влияние върху монетарните условия в страната."

Първата част от това съждение, преведена на човешки, означава, че при някакъв катастрофичен сценарий сега можем да модифицираме или да се откажем от борда, докато ако ползваме еврото, тази опция изчезва. Какъв е този катаклизъм не е описано, но може да се предположи, че се има предвид нещо от магнитуда на разпад на самата еврозона. Тук обаче вече могат само да се развиват хипотези колко силен би бил шокът от колапс на такъв паричен и политически съюз. А съответно е трудно да се каже и доколко формалният паричен суверенитет може да помогне на България да смекчи ефектите върху икономиката си, която така или иначе е силно обвързана с тази на останалите в ЕС, като развърже лева или го завърже за нещо друго. И, разбира се, този имагинерен евроапокалипсис може и никога да не дойде, а междувременно да се пропуснат ползи, измерващи се в по-висок кредитен рейтинг, възможност да се подобрят институциите и бизнесът и държавата да се финансират по-евтино.

По втората част самата БНБ признава, че инструментите на паричната политика, с които разполага, са силно ограничени. Те са в общи линии размерът на минималните задължителни резерви (МЗР) и лихвата по свръхрезервите на банките, но чрез тях тя може само леко да смекчи или усили ефектите от решенията на ЕЦБ, но не и да действа напълно независимо от тях. Влизането в еврозоната ще направи трансмисията по-пряка. Например в момента БНБ изисква банките да поддържат 10% от привлечените средства от страната и 5% от чужбина на депозит при нея като резерви (МЗР). Те са своеобразен ликвиден буфер - близо 10 млрд. лв. неизползван ресурс, който може да се насочи за кредитиране, покупки на ДЦК или др. При влизане в еврозоната този процент ще се свие на 1%, което води до директни тълкувания от типа на "заради Брюксел и Франкфурт банките ни може да почнат да гърмят". Всъщност от БНБ обясняват високото ниво, което изискват, именно с много ограничените си възможности да осигуряват ликвидност на банките, докато ако страната е в еврозоната, те ще могат да си я набавят свободно от ЕЦБ. Например ликвидната подкрепа за ПИБ през 2014 г., която беше дадена от правителството и финансирана с дълг, ако България беше в еврозоната, щеше да е сравнително рутинна операция.

Все пак от БНБ виждат риск при освобождаването на този ресурс от еднократен балонизиращ и проинфлационен ефект. Същевременно обаче оттам подчертават и че макропруденциалните инструменти остават в нейните правомощия, така че тя би имала възможност да затяга кредитирането чрез завишени капиталови и ликвидни изисквания.

Да догонваш на пистата или отстрани

Ключов аргумент на по-меките противници на еврото е, че България не е готова. И като нива на доходи, и като цени, и като производителност страната е най-назад от всички в ЕС, а наваксването макар да се случва, не е с особено енергични темпове. Така към 2021 г. БВП на глава от населението е 52.5% от средното в съюза. Анализът на БНБ в общи линии се съгласява с тази теза, като очертава като рискове паричната политика да не е подходяща за българската икономика през повечето време и във фаза на растеж да се генерират балони и по-висока инфлация.

Най-общо този аргумент може да се сведе до "първо да догоним европейците пък тогава да му мислим". Тази логика донякъде е доминираща в централноевропейските страни с плаващ валутен курс като Чехия, Унгария и Полша, които виждат възможност да ползват паричната си политика за стимулиране на растеж. Това може и да е успешно в някои периоди, но в други носи и рискове - например при дълбоки финансови кризи на тях често им се налага да защитават валутите си с рязко покачване на лихвите и интервенции, а дори и да търсят външна подкрепа. В момента, при глобалния цикъл на затягане и покачващи се лихви например, техните правителства, фирми и домакинства се финансират значително по-скъпо от българските.

При фиксирания курс на лева обаче този аргумент е с доста по-малка тежест. Паричната политика на ЕЦБ и сега се внася доста директно, така че влизането в еврозоната няма да донесе голяма промяна. Самата БНБ констатира и че членството в паричния съюз не е определящо за скоростта и нивото на реална конвергенция.

Донякъде свързана теза срещу еврото е, че заради високата и увеличаваща се задлъжнялост на много страни в еврозоната се покачва рискът решенията на ЕЦБ да са ненавременни и недостатъчни. Това е критика, която Франкфурт и сега отнася заради късната си реакция срещу високата инфлация. А към това в анализа се добавя и опасност да се наложи да се покриват загуби по вече предприети от ЕЦБ или други национални централни банки програми, където кредитният риск е споделен, т.е. може да трябва БНБ да понесе загуби за действия, предприети преди влизането й и/или при евентуална нова дългова криза и фалит на държава от еврозоната.

Дори да искаме, ще можем ли

И накрая дали България ще влезе в еврозоната, разбира се, далеч не зависи само от нея. Страната трябва да поиска конвергентен доклад от ЕК и ЕЦБ, който да установи, че страната отговаря на изискванията, а след това да получи и политическа благословия от всички членки.

Що се отнася до цифровите (т.нар. Маастрихтски) критерии, се задават няколко потенциални проблема. Към момента България не покрива критерия за инфлация, и то със солидна разлика от над 4 процентни пункта. Когато Хърватия получи зелена светлина по-рано през годината, правилата бяха леко изкривени за нея (нещо, което е правено и преди), като от сметките бяха извадени показателите на две държави. Освен ако в следващата половин година няма драстична промяна в тенденциите, за България може да се наложи още по-фрапантно изключение.

В черновата на БНБ няма разчети по другите критерии, които са в ресора на Министерството на финансите и оставени за дописване. Но все пак при фискалната устойчивост формално не се очаква проблем просто защото там изискването е държавата да не е в процедура по свръхдефицит от ЕК. Доколкото обаче действието на фискалните правила в ЕС продължава да е временно изключено от ковид насам, дори и дефицит над 3% няма да произведе санкция от Брюксел.

Възможно е предизвикателство да се окаже и дългосрочният лихвен процент на сближаване, който по изчисления на БНБ последните няколко месеца стои 1.85% - далеч под референтната стойност и даже сред най-ниските в ЕС. Това обаче се дължи само на липсата на търгувани десетгодишни левови ДЦК в момента. Иначе последните аукциони на по-краткосрочни книжа индикират доста по-висока стойност, която надхвърля праговете.

Извън това ще трябва да се оцени и доколко България е изпълнила поетите ангажименти за реформи, когато през 2020 г. влезе в ERM II. Пречка е и липсата на редовно правителство с ясен мандат, което трудно може да поема ангажименти. А накрая, предвид политическата нестабилност и честите периоди без действащ парламент, дори и придвижването на нужните законови промени може да се окаже проблем.

При всички тези минуси все пак получената твърда подкрепа с широко мнозинство, включително от двете най-големи парламентарни партии, дава някаква основа за по-активна дипломация. Представители и на правителството, и на БНБ, а дори и от Брюксел продължават да са уверени, че забавянето (включително и по техническата работа) може да бъде наваксано. Дори повече - излъчват сигнали и че продължава да има политическа воля България да бъде приета.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов се закани партията му да събере подписи за референдум за запазване на лева Фотограф : Georgi Kozhouharov

Като крайно, както подобава на една истинска футболна драма, развръзката явно ще е в продълженията. В последните години нито институциите, нито проевропейските партии положиха някакви систематични усилия по темата. В поредицата предизборни кампании тя или напълно отсъстваше, или се свеждаше до някой смотолевен лозунг. В резултат Костадин Костадинов успя да се заиграе и да подсили страховете по темата и тя определено му помогна да се нареди сред важните политически играчи. Така че той едва ли просто ще се задоволи с няколкото изборни гола и ще спре да рита топката в своята посока.

Но какъвто и да е финалният резултат, вече трябва да е болезнено ясно, че нито бордът, нито еврото могат да са панацея. Формалното влизане в паричния съюз е своеобразен печат за качество, който носи позитиви за привличането на инвеститорско доверие. По-тясната интеграция с Брюксел и Франкфурт дава възможност за качествено подобряване на институциите и регулаторите. Като крайно обаче изграждането им, независимостта им и прочистването им от корупция са си местна задача, с която трябва да се справи българското общество. По същия начин и фискалната дисциплина, подобряването на бизнес средата, ефективността на публичните системи са неща, които българските политици трябва да се научат да съблюдават и управляват не под заплахата на санкции от пазара или от Брюксел, а защото само така всички устойчиво можем да живеем по-добре.