Икономисти от СУ: Страхът, че приемането на еврото ще ускори инфлацията, е неоснователен

Ползите са повече от рисковете, но пред България стоят сериозни предизвикателства да отговори на критериите за членство

Катедра "Икономика" към СУ представи монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" по случай 120-ата си годишнина

Васил Минков

Катедра "Икономика" към СУ представи монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" по случай 120-ата си годишнина © Софийски университет

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Страховете от повишаване на инфлацията след приемане на еврото са неоснователни, смятат икономистите от Стопанския факултет на Софийския университет, които представиха монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" по случай 120-тата годишнина на катедра "Икономика". Изследването обаче предупреждава, че пред България стои трудната задача да покрие критериите за членство, а икономическото сближаване с останалите страни и догонването на средните равнища на доходите във валутния съюз може да се окаже по-продължителен процес от очакваното.

Има вероятност за краткосрочен малък ръст на цените при закръгляването им, но той е въпрос на контрол, смятат експертите, като на база опита на останалите държави поскъпването вследствие на въвеждането на еврото се оценява на 0.2 - 0.4 пр. пункта, а най-голям ръст обикновено се наблюдава при ограничен брой услуги. Държавата трябва чрез различни механизми да гарантира, че потребителите няма да бъдат ощетени. Предвижда се например в продължение на година след въвеждане на еврото цените да се изписват едновременно в двете валути, като подобни мерки са заложени и в официалния план на България за приемането на единната валута.

Опасности пред членството

Към средата на 2022 г. инфлацията в България не покрива референтния критерий за ценова стабилност, посочва един от анализите, а в средносрочен план натискът за повишение на цените ще остане значителен, което ще затрудни изпълнението на условието за ценова стабилност. Опасност има и по отношение на публичните финанси, като държавният дълг остава в допустимите нива, но трябва да се внимава с дефицитите по държавния бюджет. Дългосрочните лихвени проценти през последните години се движат в допустимите граници.

Икономистите сигнализират, че качеството на институциите и корупцията също могат да се окажат препъникамък пред успешната интеграция на страната във валутния съюз. Също така по отношение на неформалните критерии сме трайно на последно място, например по БВП на човек, и макар да върви процес на догонване на средните нива, той е много бавен. Икономическите шокове от последните години - финансовата криза, пандемията, а сега и ръстът на цените на енергийните ресурси вследствие на войната в Украйна, са забавили процеса на сближаване. Учените обаче смятат, че конвергенцията би се забързала и дългосрочните проблеми ще се решават по-лесно, когато страната вече е част от еврозоната.

Информираността е ключова

Сред икономистите има консенсус, че членството в еврозоната ще донесе повече позитиви за страната, отколкото рискове. Чрез паричния съвет политиката на ЕЦБ успешно се предава в България, като разликите с лихвените проценти в еврозоната са минимални. Когато България стане част от съюза обаче, ще може да се включва и във вземането на решенията на централно ниво. За успешното приемане обаче са необходими мерки за ограничаване на инфлацията и поддържане на фискална стабилност. Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов е оптимист, че България може да покрие техническите критерии и да заеме своето място във вътрешния кръг на най-големия икономически съюз и да използва втората най-разпространена валута в света. Информираността на гражданите за ползите от влизането в еврозоната ще е ключова за процеса на присъединяване, казват експертите.

Научният труд съдържа 18 теми и е съвместно дело на преподавателите от катедра "Икономика", сред които нейният ръководител доц. д-р Димитър Златинов, както и проф. Стефан Петранов, доц. д-р Калоян Ганев, доц. д-р Мариела Ненова-Амар и др. Според рецензента на анализа доц. д-р Ваня Иванова той е обективен и безпристрастен, а Илия Лингорски, член на управителния съвет на БНБ, определи монографията като най-комплексното и задълбочено изследване по темата от години.