Коментари и анализи

Тръмп може да изглежда свършен, но не трябва напълно да го отписваме

Тръмпистката идеология се простира отвъд бившия американски президент, който я вдъхнови

Заплахата за демократичния ред, която Тръмп представлява, все още е тук

Мойра Донеган

Заплахата за демократичния ред, която Тръмп представлява, все още е тук © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Мойра Донеган, колумнист по американски теми на Guardian, в анализ за изданието

Свършен ли е Доналд Тръмп? Лидерите на Републиканската партия със сигурност се надяват това да е така. Когато бившият американски президент обяви намерението си да се кандидатира отново за Белия дом през 2024 г., в дните след исторически незадоволителното представяне на републиканците на междинните избори в САЩ, почти никой от неговите ключови съпартийци не присъства на събитието.

Откакто слезе от поста, около Тръмп и компаниите му се натрупват граждански дела. Разследвания се множат в Ню Йорк, където щатската прокуратура обвини бившия държавен глава в различни измами, свързани с недвижими имоти, както и в Джорджия, където заплашителните му обаждания до тамошния главен прокурор по време на изборите през 2020 г. му спечелиха криминално разследване.

Нещата не вървят добре за Тръмп напоследък, а в понеделник дори се влошиха. Тогава комисията на Конгреса, разследваща нападението срещу Капитолия от 6 януари 2021 г., се обърна към обществото, за да потвърди заключенията си и да представи своя финален доклад, както и пълните записи на над 1000 интервюта. В крайна сметка тя препоръча на правосъдното министерство да повдигне обвинения на Тръмп за четири престъпления, едно от които е подбуждане към метеж.

Става въпрос за сериозни обвинения, които съответстват на сериозността на това, което се опита да направи бившия президент на 6 януари 2021 г., когато привържениците му нахлуха в Конгреса. Разбира се, няма гаранции, че правосъдното министерство ще послуша комисията. Все още изглежда твърде амбициозно да си представим, че Тръмп някога ще види съдебната зала отвътре. Независимо от колко високо е паднал, той изглежда, че остава прекалено голям за органите на реда, за да опитат да го хванат.

Няма гаранции, че правосъдното министерство ще послуша препоръките на комисията относно Тръмп.

Но ще излязат още истории от материалите, публикувани тази седмица от комисията, и вероятно ще научим доста още доста неща от записите на проведените над 1000 интервюта. Това, което бе представено на публичните изслушвания на комисията, в крайна сметка бе внимателно подбирана информация, която да подкрепи изводите на самата комисия. А нейният наратив бе интересно фокусиран единствено върху Тръмп. По време на изслушванията бе обрисувана една картина на неговата администрация и на Републиканската партия като заложници на бившия президент, тоест не на съучастници на Тръмп, на негови жертви.

Посланието на комисията, което се повтаряше постоянно, бе, че Републиканската партия по някакъв начин е разграничена от Тръмп и неговото насилие. Това дори бе опит на демократите да дадат на републиканците морално прикритие и начин да излязат чисти от ситуацията. Ако тази стратегия обаче проработи, ако обществото бъде убедено, че бившият президент е някак различен от това, в което се превърна Републиканската партия, тогава демократите скоро ще съжаляват.

Републиканците се доказаха като склонни да прегърнат тръмпизма като идеология, без задължително да трябва да носят товара на самия Тръмп. Президентски надежди като Глен Йънгкин във Вирджиния и Рон Десантис във Флорида възприеха бойните послания на крайнодясното. Може би с Тръмп наистина е свършено. Може би дори правосъдното министерство ще има куража да му повдигне обвинения. Но заплахата за демократичния ред, която той представлява, все още е тук.