Делото срещу Тръмп: Законово правилно, но политически рисковано

• Когато Рон се изправи срещу Дон
• Изборите в САЩ: Червената републиканска вълна не се състоя

И докато Тръмп отрича всичко, а съдебната драма заплашва да задълбочи още повече поляризацията в Америка, въпросът е доколко последствията от случващото се ще се усетят навън. Най-голямата опасност е, че наказателното преследване срещу Тръмп може да му помогне не само да спечели републиканската номинация за президентските избори през 2024 г., но и да се завърне в Белия дом. Което, освен че предизвиква ужас в Европа и НАТО, може и да промени траекторията на войната в Украйна.

В името на закона

Подробностите около разследването за подкупите по време на кампанията за президентските избори през 2016 г. са отдавна известни, но достатъчно пикантни, за да привлекат отново вниманието на публиката. По-малко от две седмици преди Тръмп да влезе в Белия дом, някогашният му довереник и негов адвокат Майкъл Коен е платил 130 000 долара на порноактрисата Стефани Клифърд (известна повече с псевдонима Сторми Даниълс), за да купи мълчанието й за афера с бъдещия президент. Коен е дал още два подкупа за общо 50 000 долара, единият от които на модел на "Плейбой" по същия повод, а вторият - на портиера на "Тръмп тауър". Тези пари след това са възстановени на Коен и са отчетени като законов разход на кампанията.

Това са фактите, на които почива делото, заведено срещу Тръмп от окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг. И независимо какъв ще бъде изходът от съдебния процес, ефектите от него вече се трупат.

Положителният прочит е, че случващото се е доказателство, че никой в Америка не е над закона. И ако бивш президент е извършил престъпление, наказанието не бива да му се разминава по политически причини. Освен това има някаква първична справедливост човекът, който скандираше срещу Хилъри Клинтън "Заключете я!" и често призовава опонентите му да бъдат вкарани в затвора, сам да се озове на подсъдимата скамейка.

И макар за Америка да е новост толкова високопоставена фигура да се окаже в ролята на обвиняем, а Тръмп да тръби как това е "НЕВИЖДАНА ДОСЕГА АТАКА СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА НИ" и "Страната ни отива по дяволите", в други демокрации съденето на бивши лидери не е нещо необичайно. От Франция (Жак Ширак и Никола Саркози), през Италия (Бетино Кракси и Силвио Берлускони) до Израел (Моше Кацав, Ехуд Олмерт, а в момента и Бенямин Нетаняху), списъкът на преследвани по съдебен път премиери и президенти е дълъг. Само Южна Корея е осъдила трима министър-председатели и двама държавни глави в последното десетилетие. И това не се е оказало краят на демокрацията, дори напротив. Докато в Америка Ричард Никсън беше помилван за "Уотъргейт" от своя вицепрезидент и наследник на поста Джералд Форд, за да се спести на обществото агонията от скандала.

От друга страна, опонентите на Тръмп опитаха на два пъти да го свалят с политически средства и не успяха. И двата опита за импийчмънт - за недопустим натиск срещу Украйна с цел изпълняване на политически услуги и за подстрекателство към метеж при щурма срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. - се провалиха в Сената. Сега опитите Тръмп да бъде наказан в съда по най-незначителното, неясно и сложно за доказване от всички потенциални съдебни дела срещу него изглежда като грешка, отбелязва сп. Economist.

Три други активни разследвания срещу него: за неправомерно боравене със секретни документи; за намеса в мирното предаване на властта, кулминирала с позора на Капитолия; и за недопустим натиск върху изборните служители в щата Джорджия с цел да му осигурят допълнителни гласове и да обърнат резултата, са далеч по-сериозни и безспорни от делото, заведено от Алвин Браг. Както отбелязва в редакционен коментар в. Washington Post, от целия дълъг списък с престъпления, за които Тръмп е разследван, обвиненията в процеса в Манхатън са "вероятно най-неубедителните". Но с активността си Браг може да помогне за поставянето на останалите дела в политическа рамка и в крайна сметка да допринесе не за отстояването на върховенството на закона, а за поставянето му под риск. Защото окръжният прокурор на Манхатън може да разчисти пътя на бившия президент да стане републиканския кандидат в битката за Белия дом.

Дори хора, желаещи да видят Тръмп наказан за множеството му злоупотреби, изразяват тревога по отношение на процеса в Манхатън. "Подобно обвинение - плащане на порнозвезда преди седем години, някак свързано с изборите, но не съвсем - не изглежда като правилния път към целта", коментира пред CNN Ван Джоунс, бивш съветник на Барак Обама. Мит Ромни, бивш кандидат за президент и единственият републиканец, гласувал "за" импийчмънт на Тръмп и двата пъти, формулира притесненията на мнозина с изявлението си: "Вярвам, че личността и държанието на Тръмп го правят негоден да заема президентския пост. Но въпреки това вярвам, че окръжният прокурор на Ню Йорк прекали с повдигането на наказателни обвинения в опит да обслужи политически цели."

Политиката, глупако

До съвсем скоро Тръмп изглеждаше като залязващ и уморен политик. Митингите му бяха вяли, речите му - разпокъсани, несвързани и маниакално циклещи на изтърканата тема за "откраднатите" избори през 2020 г. и личните му огорчения вместо върху тревогите на американците. От Fox News му бяха обявили негласен бойкот и камерите им бяха насочени към изгряващата надежда Рон Десантис, губернаторът на Флорида, сочен за най-обещаващия кандидат за изборите през 2024 г. Изглеждаше въпрос на време републиканците да разберат, че Тръмп е бита карта.

Сега внезапно той се озова там, където се чувства най-добре - в светлината на прожекторите и в центъра на новините. Кампанията му получи инжекция адреналин и екипът му твърди, че само за четири дни след обявяването на обвиненията са регистрирали дарения в размер на 8 млн. долара. Самият Тръмп също получи прилив на енергия за любимата си поза като мишена на леви конспирации и заяви при връщането от Ню Йорк в Мар-а-Лаго: "Единственото престъпление, което съм извършил, е да браня безстрашно страната ни от онези, които искат да я унищожат." Както отбелязва колумнистът на в. Guardian Саймън Дженкинс, делото дава на бившия президент "всичко, което един популист може да си пожелае - платформа, враг и кауза".

Източник: Reuters

Проучванията вече показват как всичко това работи за Тръмп - преднината му пред Десантис, считан за най-застрашаващия го противник за президентската номинация на републиканците, е нараснала до 57% срещу 31% сред гласоподавателите на партията според последната анкета на YouGov. Всъщност най-показателна за статута на Тръмп като фаворит в надпреварата е реакцията на конкурентите му в републиканските редици, които се строиха плътно зад него и заповтаряха мантрата, че случващото се е "лов на вещици" и "политическо преследване". Самият Десантис, вместо да сграбчи момента и да се възползва от възможността да се разграничи от Тръмп и да демонстрира държавническо поведение, нарече обвиненията "не-американски" и обеща да не сътрудничи Тръмп да бъде екстрадиран от Флорида в Ню Йорк.

Що се отнася до демократите, мнозина от тях очевидно залагат, че Тръмп е най-удобният противник на президента Джо Байдън в битката му за преизбиране през 2024 г. И за тях е по-удобно Тръмп да надделее в републиканската надпревара над Десантис, който има по-добри шансове срещу Байдън. Според анализаторите съдебните драми ще помогнат на Тръмп сред твърдото републиканско ядро в битката за партийната номинация, но ще отблъснат независимите и колебаещи се избиратели и ще му бъдат тежест при националния вот.

Калкулациите на демократите как Тръмп е предпочитаният за тях кандидат обаче може да се окажат не само грешни, но и много опасни. "Това е високорискова хипотеза. А когато говорим за опасността Тръмп да стане отново президент, което, мисля, е най-страшният възможен резултат за американската политика, просто не смятам, че рискът си струва", казва пред в. Financial Times Мат Бенет, съосновател на демократичния тинк-танк Third Way. Но това, че Байдън (едвам) е победил Тръмп веднъж, не означава, че ще го победи отново. А един реваншистки настроен Тръмп в Белия дом е последното нещо, от което не само Америка, но и разтърсваният от войната в Украйна и търговски конфликти свят има нужда.