Кешът от Катар в ЕП: защо е възможно това да се случи

Обхватът на скандала все още не е ясен, медиите съобщават нови разкрития всеки ден. Засега изглежда, че няколко евродепутати са получили пари от представители на Катар и Мароко, за да лобират за интересите на тези страни по отношение на безвизовия режим, човешките права или правата за риболов.

Основната фигура е Пиер Антонио Панцери, бивш евродепутат и понастоящем президент на "Борба с безнаказаността" (Fight Impunity) - асоциация, която твърди, че се бори срещу безнаказаността и за правосъдие. Панцери наред с други неща е разпределял подкупите между членовете на ЕП и други замесени.

Следователите откриха куфари и чанти, пълни с пари, на различни места в Брюксел: 600 хиляди евро в дома на Панцери, 150 хиляди евро в апартамента на Ева Кайли и няколко стотици хиляди евро в хотелската стая на баща й. Партньорът на Кайли - Франческо Джорджи, също е арестуван. Джорджи работи като асистент на италиански евродепутат и също участва в "Борба с безнаказаността".

Така образът на Ева Кайли, която нарече Катар "лидер в трудовите права", изведнъж се видя в съвсем различна светлина. Партньорът й Джорджи вече призна, че е член на организация, която е оказвала влияние на европейската политика за Мароко и Катар, както белгийският вестник Le Soir съобщи. Твърди се, че той е управлявал парите. Скандалът означава, че всички скорошни споразумения с Катар, включително важното - за правата, които получи авиокомпанията на страната, трябва да бъдат преразгледани.

Бившият евродепутат Пиер Антонио Панцери и основател на НПО с името "Борба с безнаказаността" е смятан за мозъка" на корупционната схема. Източник: (cc) Wikipedia

Докато белгийското Министерство на правосъдието работи по случая, мнозина в Брюксел и извън него се чудят как, за бога, това може да се случи през 2022 г., в мястото, което би трябвало да е сърцето на европейската демокрация.

Размиване на стандартите

Брюксел е домакин на най-голямата дипломатическа общност в света: 120 международни организации и над 300 посолства и консулства. Там са базирани повече от 37 хил. служители на ЕС и над 25 хиляди лобисти. За да разберем модела на бизнеса с влияние в Брюксел, разговаряхме с опитен лобист, който работи за страни извън ЕС, при условие да не бъде разкриван.

"Очевидно е, че някои членове на ЕП подкрепят определени държави от Персийския залив или други страни. Въпросът винаги е: каква е причината за това", каза той. Подобни предпочитания по думите му може да се коренят в политически възгледи, в нечий произход или в семейни връзки - които той всъщност смята за легитимни. "Но често не може да се проследи такава връзка и в тези случаи изглежда, че се случва нещо друго. Невинаги е откровен подкуп, но редовно виждам на членове на парламента да се предлагат пътувания или съветнически позиции." Лобистът казва също, че често е виждал евродепутати от "всички политически партии" активно да търсят подобни облаги. "Резервациите за ресторанти или билетите за определени събития, разбира се, могат лесно да бъдат организирани."

За скандала с подкупите от Катар той коментира: "Тук нещата наистина излязоха извън контрол: иска се все повече и повече и очевидно се дава все повече и повече."

Гръцката евродепутатка Ева Кайли, която е лобирала за Катар като "лидер в трудовите права", беше зам.-председател на ЕП, преди белгийската полиция да я арестува.

Николас Айоса работи за неправителствената организация Transparency International EU, която се бори срещу корупцията. Той ясно прави разлика между лобизъм и подкуп: "В случая не става дума за лобизъм, а за корупция. Лобирането не включва куфари с 600 хиляди евро в брой и наказателни обвинения, повдигнати от белгийските власти". Айоса вижда ясна връзка между този случай и хлабавите правила в Европейския парламент, където самият той е работил от 2008 до 2014 г., в различни области - от правата на човека до отношенията между САЩ и ЕС. "Според нас това се е случило като част от една обща култура на безнаказаност, която е оставена да тлее в Европейския парламент от десетилетия", казва той.

Какво трябва да се промени

Като всяка форма на престъпност и корупцията не може да бъде напълно изкоренена. Няма нито една регулация, която да попречи на политиците да продават влиянието си. Въпреки това експертите, с които разговаряхме, са съгласни за редица реформи, които биха могли да намалят шансовете за възникване на скандал като този.

1: Регистър на лобистите за държави

Според сегашните правила компаниите или неправителствените организации, които лобират в Брюксел, трябва да бъдат включени в регистър за прозрачност. Това прави видим всеки техен контакт с членовете на ЕП. Такъв регистър обаче не съществува за дипломати и посланици на държави. И именно това разграничение даде възможността за настоящия скандал. Катар успя да подходи и да повлияе на евродепутатите с пълна дискретност. "Няма проверка на срещите с дипломати поради дипломатическия им статут", казва професорът по европейско право Алберто Алемано. "Естеството, мащабът и използваните методи в този скандал правят тази липса толкова важна, че очаквам това да се промени много скоро."

Николас Айоса не се притеснява, че регистрирането на срещи с държавни служители ще навреди на "изкуството на дипломацията". Алемано е съгласен с това: "Евродепутатите претендират за свобода на мандата. Разбира се, това са глупости, защото ако ви помоля да съобщите за среща, вие продължавате да имате свободата да проведете тази среща."

И все пак един регистър на лобистите за държави няма да реши всичко. Регистрираната като тинк-танк "Борба с безнаказаността" с ключовата фигура на Панциери има важна роля в скандала с подкупите от Катар. Въпреки че тази неправителствена организация не е в регистъра на лобистите, служителите й все пак имаха неограничен достъп до подкомисията по правата на човека на Европейския парламент.

Оливие Худеман от неправителствената организация "Обсерватория за корпоративна Европа" , която наблюдава лобитата в Брюксел, пледира за пълен и публично достъпен преглед на лобистите и техните срещи. "Можете ли да си представите, ако всички имахме достъп до това кои са лобистите и с кого се срещат в ЕП? И още по-добре, ако имахме правила, които да не позволяват на лобистите на репресивни режими да се разхождат безпрепятствено по коридорите на институциите? Тези предложения съществуват от известно време, но не бяха чути", казва той.

Сега външни за ЕС власти имат скрит достъп до евродепутатите без никакъв надзор. Години наред авторитарните режими успяваха да лобират чрез т.нар. групи за приятелство. Въпреки че Европейският парламент има официални канали за контакт с държави извън ЕС, той толерира съществуването на тези клубове. Една от тези приятелски групи е за Катар, въпреки че нито един от заподозрените в корупция не е неин член.

2. Край на липсата на контрол

Ако има прилики между многото правила за етика и почтеност за членовете на ЕП, те са, че: първо, тези правила са много неангажиращи, и второ, почти не се проверяват. Например евродепутатите трябва да декларират всякакви конфликти на интереси, но те почти не се проверяват от парламента. Още през 2019 г. Европейската сметна палата посъветва ЕП да следи по-стриктно тези декларации. Отговорът на парламента? Твърде скъпо, а и без това нямаме мандат за това.

Членовете на европарламента, които са изправени пред възможен конфликт на интереси, могат да потърсят съвет от т.нар. Консултативен комитет за поведението на членовете. Но това не е задължително и следователно зависи от моралния компас на евродепутата. През 2019 г. тогавашният британски член на ЕП Андрю Ингланд Кер каза, че не се е обръщал към комисията във връзка с факта, че притежава компания, работеща в отбранителната индустрия, докато по това време е бил в комисия, отговаряща за регулациите на отбранителната индустрия. "Не виждам причина да търся съвет, защото за мен не съществува конфликт", каза Кер във Vrij Nederland.

Отчитането на месечните офис разходи и регистърът на подаръците също са напълно доброволни. Към средата на 2019 г. само шестима от 705 евродепутати са отчели подаръци. И всеки път когато бъде установено, че евродепутат нарушава етичния кодекс, той или тя се разминава с "порицание". Преди няколко години в годишен доклад комисията, която съветва председателя на парламента относно санкциите, се изпусна, че по-скоро ще намали "риска", отколкото "да принуди председателя да прибегне до санкции".

3. Реформирайте йерархията

Бордът на Европейския парламент се нарича "Бюро" и се състои от председателя и 14-те му заместници (включително Ева Кайли). Това е органът, който досега е блокирал или силно отслабил много предложения за въвеждане на по-голяма прозрачност в рамките на ЕП. Този мощен вътрешен клуб за вземане на решения редовно пренебрегва желанията на стотици колеги. Когато парламентът чрез резолюция дава инструкции на Бюрото, това по никакъв начин не гарантира, че Бюрото ще ги изпълни.

Мнозинството в парламента например многократно настоява документите, обсъждани от Бюрото, да бъдат публично достояние. Членът на Бюрото, отговорен за обработката на искания по Закона за свобода на информацията, просто казва не.

Transparency International се застъпва за цялостна реформа на тази йерархия. "Бюрото винаги е било най-големият противник на всякакъв вид реформа на етиката или финансовото управление на надбавките. Те последователно отхвърлят реформите против волята на мнозинството от депутатите. Това, за което призоваваме, е да бъдат премахнати правомощията на Бюрото за вземане на решения, когато става дума за въпроси, свързани с етиката, прозрачността, почтеността и борбата с измамите, и те да бъдат преотстъпени на съответните комисии, които след това могат да предложат на целия парламент да гласува за реформи", казва Айоса.

4. Контрол между евродепутатите

Няколко евродепутати заявиха след избухването на скандала, че са смятали поведението на Кайли и други членове на ЕП за подозрително.

На 1 декември Кайли присъства на гласуване за безвизово пътуване за жителите на Катар в Европейския съюз, въпреки че не е член на комисията, в която се е провело гласуването. Тя заела място в дъното на залата и също гласувала, което обикновено се случва (прозрачно) при заместване на отсъстващ колега в политическата група. Биргит Сипел, член на ЕП от Германия, която организира гласуването в групата на социалистите и демократите, каза, че е подала жалба срещу Кайли, след като се оказало, че тя е участвала в гласуването. (Тази жалба впоследствие е заменена от съдебното разследване.)

Агнес Йонгериус, член на същата политическата група от квотата на холандските социалдемократи, каза, че е забелязала пламенната реч на Кайли в полза на Катар няколко седмици по-рано. "Бяха обсъдени нейните възгледи за Катар, защото те се отклониха силно от политическата линия на групата", каза тя. "Толкова различна гледна точка може да доведе до съмнения към нечии убеждения и дали те са подходящи за нашата група. Но не бихме могли да си представим и в най-лошите си сънища, че такъв огромен корупционен скандал ще се крие зад тях."

Остава въпросът защо критиките към Кайли останаха частни (с някои изключения) и дали изобщо биха довели до нещо, ако белгийските разузнавателни служби и правосъдието не се бяха намесили. "Това говори за тази култура, която се е разпространила в ЕП", казва Айоса от Transparency International.

5: По-добра защита на подателите на сигнали

Брюксел гъмжи от спекулации кой е предупредил белгийските служби за подкупите. Катарски източници твърдят, че техният съперник в Персийския залив - Обединените арабски емирства, имат нещо общо с това. Лобистът за страните извън ЕС предполага, че сигналът вероятно е дошъл от политически опоненти на социалистическата партия във Валония.

Сред всички теории липсваше една - че може да са сигнализирали служители на европарламента със съвест. Според Айоса това - за съжаление - е малко вероятен сценарий поради липсата на защита на лицата, подаващи сигнали в ЕП. "Имате множество служители на ниво парламент, които са арестувани, задържани или разпитвани. Дори някой да е видял нещо подозрително, едва ли е съобщил поради липсата на защита, казва той.

В отговор на скандала Transparency International излезе с десет искания. По-строгото наказателно преследване е първото от тях, въвеждането на по-добра защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, е второто. "Режимът за подаване на сигнали не осигурява основни защити за служителите на парламента. Наистина е доста зашеметяваща разликата между защитата на служителите на ЕС и служителите в частния сектор по отношение на нивата на поверителност, докладването и тежестта на доказването", казва Айоса.

Какво следва

Мнението, че в продължение на години Европейският парламент е правил твърде малко, за да подобри вътрешните си етични разпоредби или дори да наложи съществуващите, сега е широко подкрепено. "Белгийското Министерство на правосъдието прави това, което ЕП очевидно не е успял да направи, въпреки че разполага с много ресурси, за да регулира собственото си функциониране", каза белгийският премиер Александър де Кроо.

ЕП вече също признава това, като обяви в резолюция, че вътрешните му разпоредби са се "провалили драстично". Евродепутатите призовават за реформи в нормативната уредба, повече персонал за инспекторите по регистрите на лобитата, задължителна регистрация на лобисти с дипломатически статут от държави извън ЕС и по-добра защита на служителите на парламента при подаването на сигнали за нередности.

Николас Айоса остава скептичен: "Ще бъде важно да видим дали наистина и бързо прилагат реформите, обявени в тази необвързваща резолюция. Техният опит по темата предполага най-лошото."