Пристрастяването към екрана - реално ли е и доколко

Подобна зависимост се наблюдава много по-рядко, отколкото в разпространеното схващане, но прекомерната употреба крие рискове, показва изследване

Проучването разглежда навиците пред екрана на представители от различни възрастови групи през последните 12 месеца

The Conversation

Проучването разглежда навиците пред екрана на представители от различни възрастови групи през последните 12 месеца © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Жан-Марк Александър - изследовател в Университета на Бордо, Дебора Хасин - професор по епидемиология в медицинския център на Columbia University, Двора Шмулевиц - асистент-професор по клинична невробиология в Columbia University, Марк Ориакомб - професор по пристрастеност и психиатрия в Университета на Бордо, и Матийо Будар - психиатър в Университета на Бордо, в анализ за The Conversation.

От смартфони през таблети до компютри дигиталните технологии и екраните са част от всекидневието ни. Те ни носят съществени ползи, но това "съжителство" също така води до редица проблеми, като прекомерната употреба причинява смущения в съня, лоши резултати в училище, трудности във връзките и други. В резултат терминът "пристрастеност към екраните" се утвърди в обществения дебат.

Темата вече получи широко разпространение в медиите, особено по време на локдауните заради пандемията от коронавирус. Но какво казват научните изследвания за този проблем?

Нашият екип изследва зависимостите от 1994 г. насам. Проучването ни разглежда навиците пред екрана на представители от различни възрастови групи през последните 12 месеца. Общо 401 души участваха в 1200 изследвания, като за целите на нашия анализ използвахме данните от 300 възрастни и тийнейджъри на възраст от 11 до 84 години.

Това проучване използва адаптирана версия на критериите от Наръчника за диагностициране на психическите проблеми, които са фокусирани върху психичното разстройство, свързано с интернет игрите. Целта е да се дефинира екранната пристрастеност и да се категоризира като постоянна и повтаряща се употреба на екрани, която води до съществени клинични увреждания или тревожност, проявяващи се в поне пет от изброените признаци за период от 12 месеца:

Основна грижа: Прекарвате ли много време в мислене за екрани, дори когато не ги използвате, или в планиране кога да ги използвате в следващия момент?
Настроения: Чувствате ли раздразнителност, тревожност, тъга, когато опитвате да намалите или да спрете употребата на екраните или когато не можете да ползвате екрани?
Ескалация: Изпитвате ли нуждата да използвате екрани за повече време, да използвате "по-вълнуващи" екрани или по-мощни технологии, за да получите същото ниво на удовлетвореност, което сте изпитвали в началото?
Загуба на контрол: Смятате ли, че трябва да използвате по-рядко екраните, но не можете да си наложите да го направите?
Загуба на интерес: Губите ли интерес към други дейности, като например хобита или срещи с приятели, заради екраните?
Пренебрегване на проблема: Продължавате ли да използвате екрани, дори когато сте наясно с негативните последици, като например недостатъчно сън, закъсняване за работа или училище, прекалено много разходи, пренебрегване на важни задължения и други?
Прикриване: Лъжете ли семейството си или приятелите си за това колко време стоите пред екрана?
Бягство: Ползвате ли екраните, за да избягате или да забравите за лични проблеми, или за да успокоите неприятни усещания като депресия, вина, тревожност?
Рискуване на връзки и възможности: Рискувате ли да загубите важни връзки, работа, образование или други възможности заради използването на екраните?

За да бъде един проблем медицински определен като "пристрастяване към екрана", тези, които са засегнати, трябва да посочат поне пет от горните критерии. Първото важно заключение на изследването ни е, че подобно пристрастяване е относително рядко сред тийнейджърите и възрастните, участващи в проучването, като зависимите съставляват едва 1.7%. Това опровергава често повтаряното твърдение, че по-голямата част от използващите екрана страдат от пристрастяване.

Друго важно заключение е, че 44.7% от участниците са посочили поне един от горните критерии. Тоест процентът на хора, изпитващи различни проблеми, свързани с използването на екрани, е много по-голям спрямо тези, чийто навик може да бъде медицински определен като "зависимост". Повечето от засегнатите участници в изследването посочват, че основният екран, който използват, е компютърът, като игрите, социалните мрежи, търсенето на новини и информация са основните им онлайн дейности.

Но сигурни ли сме, че класическите критерии за пристрастяване (например към алкохол, субстанции и други) могат да бъдат приложени към зависимостта от екраните? За да потвърдим това, включихме към анализа си д-р Дебора Хасин и д-р Двора Шмулевиц от Columbia University. Заслужава си да споменем, че критериите, които бяха от най-голямо значение за поставянето на нашата диагноза, са:

Загуба на интерес към дейности извън екраните
Обсесия към екраните, дори когато не се използват
Лъжене за навиците пред екрана
Риск за загуба на връзки и възможности заради използването на екраните.

Обединявайки усилията на изследователи, медицински служители и представители на обществото, проучването си постави за цел постигането на по-добра интеграция на поведенческите зависимости в медицинското класифициране на проблемите, както и подобряване на лечението на подобни заболявания.