Репресии, война - Ердоган следва наръчника на автократа, за да запази властта си

За първи път откакто през 2002 г. консервативната, ислямистки оцветена Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган дойде на власт, има сериозна перспектива за политическа промяна. Инфлацията е над 80 процента годишно, турската лира падна рязко спрямо долара, а популярността на правителството намаля с увеличаването на икономическите трудности.

Според социологическите проучвания Ердоган, който управлява с все по-автократична ръка, след като промени конституцията, за да създаде президентска система по негова мярка, има сериозни политически проблеми - ПСР получава едва 30 процента подкрепа.

Разбира се, отговорът му беше типично брутален както във вътрешен, така и в международен план.

Въпреки възраженията както от Вашингтон, така и от Москва Ердоган огласи подготовката за изпращане на танкове в Сирия, опитвайки се да прогони кюрдските милиции, съюзени със Запада в битката срещу "Ислямска държава", но които Анкара вижда като свързани със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) партизани. Той изглежда решен да създаде буферна зона от другата страна на южната граница на Турция.

Ердоган ще иска да проектира възстановено влияние на Турция в един многополюсен свят.

Междувременно турският президент заплашва да удари съюзника си в НАТО Гърция на фона на фабрикувани спорове за газови сондажи, Кипър и предполагаемата "милитаризация" на гръцките острови в Егейско море. Международната икономическа и политическа цена на подобно действие обаче го прави силно невероятно.

Откакто започна инвазията на Русия в Украйна, Ердоган позиционира Турция като незаменим посредник между Москва и Киев, като помага за отпушването на сделки и организира разговори между американски и руски шефове по сигурността. Той подкрепи Украйна - включително с продажби на военни дронове, като същевременно поддържа търговски и енергийни връзки с Русия, без да застрашава личните си отношения с Владимир Путин или да си навлече гнева на Запада.

У дома турският президент използва правосъдна система, която не се слави със своята независимост, за да се опита да дисквалифицира своите най-мощни потенциални съперници. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу - популярна фигура от светската лявоцентристка Републиканска народна партия, който може да бъде обединяващ опозиционен кандидат за президент, току-що беше осъден на над две години затвор и му беше забранено да заема публична длъжност - за "обида на обществеността длъжностни лица". Засега висящите обжалвания на решението са спрели изпълнението на присъдата, но Ердоган може да се опита да ускори съдебния процес, така че на съперника му да бъде забранено да се кандидатира на изборите догодина.

Заедно с това над 100 политици от основната прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) продължават да бъдат съдени за предполагаеми терористични престъпления, което може да доведе до забраната й. ДПН не е част от шестпартийния опозиционен алианс, който съставя обща избирателна платформа, включваща от социалдемократическата левица до либералната десноцентристи. Въпреки това тя може да се окаже ключова, ако - както сочат проучванията - нито ПСР, нито опозицията спечелят мнозинство в парламента.

Самият Ердоган, бивш кмет на Истанбул, беше подложен на подобен съдебен тормоз, преди ПСР да триумфира през 2002 г. Осъден на една година затвор за четене на предполагаемо ислямистко стихотворение, на него му беше забранено да се кандидатира за длъжност и беше принуден да чака, преди да стане министър-председател.

Остава да се види колко далеч е готов да стигне този път и по отношение на реални военни действия, за да изиграе националистическата карта в борбата си за преизбиране.

За 20 години на власт Ердоган залитна от политика на "нулеви проблеми със съседите" към открит или латентен конфликт със Сирия, Гърция, Израел, Египет, Саудитска Арабия и Армения. През последните месеци обаче той започна сближаване с няколко от тези противници - отчасти защото провалът на подкрепяните от Турция въстания от Арабската пролет го принуди да коригира външната си политика, но също и защото отчаяно се нуждае от арабски и западен капитал, за да укрепи икономиката, изкормена от неговата безразсъдна политика за поддържане на ниски лихвени проценти.

Брюксел трябва редовно да купува помощ от Турция, за да държи близо 4 милиона сирийски бежанци на своя територия, вместо да ги остави да наводняват Гърция.

Въпреки че общественото мнение в Турция е силно националистическо, едно сухопътно нахлуване в Сирия, което ще предизвика реакция на САЩ или Русия, принуждавайки Анкара да отстъпи, може да има обратен ефект. Както и грубото използване на съдебната система, за да отстрани опозицията. От друга страна, ограничена трансгранична операция с малко турски жертви може да бъде приемлива за гласоподавателите - по същия начин, по който редовните удари на Израел срещу Газа в отговор на палестинските ракетни атаки се възприемат като полицейски операции, а не като война.

Идните месеци ще изобилстват от войнствени жестикулации, не на последно място и за отбелязването на 100-годишнината от основаването на модерна, светска република от Мустафа Кемал Ататюрк върху пепелта на Османската империя. Ердоган ще иска да проектира възстановено влияние на Турция в един многополюсен свят, където средно големи сили могат да упражняват повече влияние, тъй като САЩ и Русия са по-малко склонни или способни да действат като глобални полицаи. Но след интервенциите в Либия и подкрепата на Азербайджан срещу Армения той може да се откаже от наземно нападение в Сирия, ако големите сили продължат да го предупреждават.

Европейският съюз, за съжаление, ще бъде по-скоро страничен наблюдател, отколкото фактор за нормализация или промяна. Блокът е най-големият търговски партньор на Турция, но е загубил влияние в Анкара, тъй като процесът на присъединяване на страната към ЕС отдавна е в застой, Брюксел трябва редовно да купува помощ от Турция, за да държи близо 4 милиона сирийски бежанци на своя територия, вместо да ги остави да наводняват Гърция.

Западът несъмнено би бил облекчен да види гърба на Ердоган. Но правителствата хеджират своите залози, поддържайки комуникационните линии отворени за силния човек на Босфора и предлагайки потискащо малко публична помощ на опозицията, дори когато тихо се молят за по-умерена, прозападна Турция през юни.