🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Турската опозиция изправя Кемал Кълъчдароглу срещу Ердоган на изборите

Въпреки недоволството около земетресението управляващите засега не губят подкрепа

Кълъчдароглу (в средата) ще опита да сложи край на двете десетилетия на Ердоган във властта.
Кълъчдароглу (в средата) ще опита да сложи край на двете десетилетия на Ердоган във властта.
Кълъчдароглу (в средата) ще опита да сложи край на двете десетилетия на Ердоган във властта.    ©  Reuters
Кълъчдароглу (в средата) ще опита да сложи край на двете десетилетия на Ердоган във властта.    ©  Reuters
Темата накратко
  • След шумни разногласия и риск от разцепление опозицията успя да издигне общ кандидат срещу Ердоган.
  • Дори и Кълъчдароглу да не е най-силният претендент, Ердоган също е далеч от най-добрата си форма и никога през двете си десетилетия във властта не е изглеждал толкова уязвим.
  • Президентът и неговата Партия на справедливостта и развитието засега запазват нивото на подкрепата си, защото привържениците им винят строителните предприемачи, а не правителството.

Ако турският президент Реджеп Тайип Ердоган успее да се задържи на власт след ключовите избори на 14 май, заслугата ще е не само на умението му да оцелява и да обръща кризите в своя полза, но и на разнобоя сред опозицията. След месеци на яростни разногласия и заплаха от разцепление в последния момент едва вчера - само десет седмици преди двойния вот за президент и парламент - опозиционният блок от шест формации обяви своя кандидат, който да се изправи срещу Ердоган. Това е ветеранът Кемал Калъчдароглу, лидер на Народнорепубликанската партия (CHP), най-голямата опозиционна формация.

В същото време последните социологически проучвания показват, че въпреки недоволството от действията на правителството след опустошителното земетресение в Турция и Сирия през февруари управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) на Ердоган засега не губи подкрепа.

Удобният противник на президента

"Не съм само аз - 84 млн. души са кандидатът за тази позиция", заяви 74-годишният Кълъчдароглу пред събраното множество пред централата на една от една от шестте формации в Анкара. "Обединени ще победим", отговори тълпата.

Обявяването на кандидатурата му дойде след среща вчера на лидерите на шесторния съюз (CHP, "Добрата партия" на Мерал Акшенер, Партията за демокрация и напредък (ДЕВА) на бившия икономически министър Али Бабаджан, Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу, Демократическата партия на Гюлтекин Уйсал и Партията на бъдещето на бившия премиер Ахмет Давутоглу), на която те излязоха с обща програма от 12 точки, в която обещават "да управляват страната в консултации и съгласие една с друга". Споразумението също така гарантира, че завръщането на страната към парламентарна система (Ердоган я промени на президентска) ще се случи възможно най-бързо.

Пробивът идва след бурна няколкодневна сага, започнала в края на миналата седмица и поставила на карта оцеляването на опозиционната "шесторна маса" (както е известен съюзът). Тогава в огнена реч Мерал Акшенер нападна Кълъчдароглу и останалите партии и подхрани спекулациите, че нейната формация ще напусне опозиционния съюз. Акшенер от месеци настоява опозицията да посочи за свой кандидат някой от популярните кметове - на Анкара (Мансур Яваш) или на Истанбул (Екрем Имамоглу) - които според проучванията имат по-добър шанс да победят президента. Фактът, че Имамоглу, най-магнетичната опозиционна фигура, беше атакуван от съда и през декември получи присъда от 2 години и 7 месеца затвор и политическа забрана, се тълкува като знак колко притеснителен е възходът му за Ердоган. Присъдата на Имамоглу се обжалва и все още не е влязла в сила, което означава, че той би могъл да се кандидатира, но с надвиснал риск да бъде спрян точно преди вота.

Помирителните разговори в "шесторната маса" в последните дни очевидно са дали резултат, като според споразумението президентът ще назначи Имамоглу и Яваш за вицепрезиденти "в момент, който прецени за подходящ". Безличният и скован Кълъчдароглу се счита за най-удобния и предпочитан противник на Ердоган. Като добър знак обаче се тълкува фактът, че веднага след обявяването на номинацията му прокюрдската Народна демократична партия (HDP) обяви, че може да се въздържи да издигне свой кандидат за президентския вот и е готова на разговори с Кълъчдароглу. Кюрдските гласове ще са нужни на опозицията, за да сложи край на 21-годишното управление на Ердоган.

Най-трудните избори на Ердоган

Дори и Кълъчдароглу да не е най-харизматичният и силен претендент, Ердоган също е далеч от най-добрата си форма и никога през двете си десетилетия във властта не е изглеждал толкова уязвим. Още преди унищожителното земетресение от 6 февруари, отнело живота на над 46 000 души в Турция и оставило без дом над 1 млн. души, популярността на Ердоган и неговата АКР бяха под натиск заради галопиращата инфлация и състоянието на икономиката. След бедствието миналия месец се прибавиха и недоволството от закъснялата реакция на правителството и гневът от разкритията как некачественото строителство е причинило смърт.

Въпреки това последните проучвания на общественото мнение показват, че опозицията не е увеличила подкрепата си, отчасти заради късното номиниране на свой кандидат и отчасти заради липсата на конкретен план за възстановяване на опустошените области. "Земетресението не е отслабило шансовете на управляващите толкова, колкото очакваше опозицията", коментира пред Reuters Йозер Сенджар, ръководител на социологическата агенция Metropoll.

Данните от проучванията на Metropoll дават преднина на обединението на партията на Ердоган с националистическата формация на Девлет Бахчели, въпреки че коалицията е загубила няколко процентни пункта от подкрепата си в сравнение с януари. Обяснението е, че поддръжниците на АКР обвиняват за случилото се основно строителните предприемачи, а не правителството.

В същото време Ердоган отхвърля спекулациите, че може да отложи вота заради разрушенията в засегнатите региони, които може да затруднят гласуването. "Той осъзнава, че е по-добре да продължи с изборите и да ги проведе възможно най-скоро, преди цунами от гневни протести да дойде на мястото на скръбта", казва пред Al Monitor Сьонер Кагаптай от Washington Institute. И добавя, че има и икономическа причина президентът да побърза с вота. Икономиката беше ахилесовата пета на президента още преди бедствието, след което ще е нужен огромен бюджет за възстановяване. "Колкото повече чака Ердоган след земетресението, толкова по-трудно ще му бъде да се справи с икономическите последствия", посочва пред Al Monitor Осман Серт, директор на социологическата агенция Panoramart.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 3

    Аналогичен беше апломбът тук точно преди година, когато в серия подобни статии Петер Зай, кметът на някакво унгарско градче, номинация на сбирток от също шест партии, щеше да събаря Виктор Орбан. И както тогава след разгромната победа на Фидес тук на мига престанаха да се интересуват от темата, предполагам, че след 15 май същото ще се случи и с личността на Калъчдароглу и анти Реджеп обединението.

    Калъчдароглу е един от доайените на турския политически елит, убеден кемалист - републиканец, секуларист, западник. Проблемът е, че за 20 г във властта Ердоган промени Турция, правейки я значително повече от крехка регионална сила, каквато я завари. Ердоган, а и непостоянната политика на Запада, я отдалечи от принципите на кемализма, загърбвайки постепенно строгия секуларизъм и западничеството.

    Не четете пропагандни преразкази! Ако искате да разберете Турция, просто отворете романите и сборниците есета на Орхан Памук и Турция ще ви се изясни. Защото Турция не е баровските истанбулски квартали Куручешме и Йеникьой, а и дивият Диарбакър. Не са турските сериали с неземни красавици, а и къщите в кюрдските села по югоизтока без стъкла на прозорците и със средновековна мизерия.

    Орхан Памук - потомствен западник - с тъга обяснява как надеждата и упованието за сливане със Запада постепенно отмира през петдесетте години кандидатстване за членство в ЕС! Невъзвратимо.
    Ердоган замени тази химера с обръщане на нацията към себе си, към традиционните ислямски ценности, култура и традиции.

    В този смисъл с мъка обединените шест партии, нямащи нищо общо помежду си, освен желанието да разкарат Реджеп пък после - ще видим!, според мен ще повторят катастрофата на идентичния конгломерат анти Орбан на последните избори в Унгария.

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Ами дано не го повторят. Знам че много ти се иска светът да се управлява от авторитарни (уж силни) лидери като Ердоган, Орбан и, разбира се, ботоксовото джудже. Знам и че хич, ама хич не харесваш демокрацията. Само че от автокрация никой нищо добро не е видял. Като изключим Сингапур. С малоумната си икономическа политика Ердоган буквално съсипа държавата на комшиите. Лирата е в състояние на свободно падане, инвеститорите бягат панически, хората обедняват, това според теб хубави неща ли са и ти искаш ли да живееш в такава държава под такова управление? Ако искаш, веднага те уреждам на работа при комшиите и ти купувам еднопосочен билет за който град си избереш. Наистина, Кемал Ататюрк се върти като вентилатор в гроба, като гледа какъв султанат създава Ердоган. Това върховенство на закона, това разделение на властите - досадни подробности. Важното е алъш - веришът да върви, да се замазват очите на различните фракции в обществото и селският тарикат да остане още някоя годинка на власт. След мен и потоп - ашколсун, комшу, точно така се създава бъдеще за една държава! Грижата на Партията за Човека - ама аз и името му знам на тоя човек, дето Партията се грижи за него.

    Нередност?
  • 3
    weiss avatar :-P
    Weiss

    Не ми се спори с Далай Лама между пломбите, не ми се и генерализира за това каква е Турция. Но според мен е трудно тази сговорна дружина да сработи-те от сега са нагласили официално 6 (шест) вицепрезидента, което си е абсурд. А Калъчдароглу, който е загубил всички по-важни избори, в които е участвал от началото на века, някак си ще я води?? Ако беше някой от кметовете, имаше повече шанс. Приличат на група роднини от Софийското поле, които не могат да се гледат, но трябва да се съберат да продадат наследствена нива. Всеки гледа колко ще вземе другия, и не спират да се плюят един друг, в резултат на което сделката често пропада. Ще са интересни избори...Иначе Докторът е прав за отминалият порив по Запада, и няма защо да ги виним хората...

    Нередност?
  • 4
    kuranakyumura avatar :-(
    kuranakyumura
    • + 1

    Всеки уважаващ себе си международник знае една фундаментална истина за съвременна Турция, а тя е, че гарантът на светската държава там е армията. Естествените политически процеси винаги тласкат страната към постепенна авторитарност базирана на религиозна основа. Когато тънката граница за това е премината се намесва армията - прочиства политическата класа от по-секулярните елементи и рестартира светските институции.

    Нескопосанията и прибързан военен пуч от 2016 г. проваля всички опити за възстановяването на светската власт в Турция. А той не успява най-вероятно заради форсирането му от Вашингтон, който се опитва да замаже фиаското си в Сирия след руската намеса там. Донякъде има елемент на късмет, защото турски пилот на F-16 се поколебава да стреля по президентския самолет, като не е сигурен дали не е наистина граждански.

    Каквито и да са причините за провала на пуча резултатът е, че се развързат ръцете на Ердоган да прочисти и "обезглави" цялата опозиция в армията и покрай нея изгоря и светската такава. В момента той контролира военните и без тях нищо няма да се промени в политическия живот в страната. Дори ако новото обединение от 100 партии удари с г*за тавана.

    Нередност?
Нов коментар