Най-трудните избори на Ердоган

Миналата седмица президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви датата 14 май - месец по-рано от предварително очакваното - за ключовия двоен вот за парламент и държавен глава. Изходът от него ще определи дали Турция ще завие към по-светски и демократичен курс у дома и по-предвидима дипломация навън, или ще остане в плен на авторитарната хватка на Ердоган, силовата му външна политика и ексцентричните му икономически възгледи. Колкото и да е рано за прогнози, най-малкото защото опозицията все още не е посочила своя общ кандидат за президентския двубой с Ердоган, усещането е, че за първи път откакто той и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) дойдоха на власт преди две десетилетия, има реален шанс да бъдат победени.

Защо Ердоган може да загуби

Всъщност най-сериозният противник на Ердоган е не опозицията, а икономиката. Веруюто на президента, че лихвите са "майката и бащата на всичко зло" и вдигането им повишава инфлацията (нищо, че учебниците по икономика твърдят обратното), наложено на някога независимата централна банка, помага за поддържане на ръста на БВП, но на жестока цена. Инфлацията хвръкна до 85% през есента на 2022 г., преди да се успокои до 64% през декември, показват официалните данни. Според неофициалните тя е на трицифрени нива и вероятно приближава 140%. За да потушава недоволството, правителството в последните месеци предприе щедра офанзива - драстично повишаване на минималната заплата с 55%, както и на заплатите на държавните служители и пенсиите, увеличаване на субсидиите за гориво, електричество и газ, а също така премахване на минималната възраст за пенсиониране, което на практика позволява на близо 2 млн. турци да се пенсионират незабавно.

Всичко това носи известни ползи на Ердоган и неговата АКР. Проучванията показват, че делът на турците, които са недоволни от начина, по който правителството се справя с икономиката, е намалял от 75% през юли до 62% през ноември. Само че приятното усещане от увеличените заплати и пенсии ще бъде бързо стопено от галопиращите цени и това е едно от обясненията защо Ердоган насрочи изборите за май вместо за 18 юни. "Заради високата инфлация ефектът от тези повишения ще намалее бързо. Централната банка успява да поддържа курса на турската лира, като излива на пазарите средства от своите резерви, но е под въпрос колко дълго още ще успява да го прави, тъй като нетните й резерви вече са в негативната територия", казва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара.

Има и друга причина за изтеглянето на вота с месец напред. "Това беше направено, за да се избегне потенциален конституционен блокаж и оспорване на правото на Ердоган да се кандидатира за още един мандат", посочва пред "Капитал" Саймън Уолдмън от Факултета по близкоизточни изследвания на лондонския King's College. Ердоган стана президент през 2014 г. и още веднъж през 2018 г., година след приемането на новата конституция, която превърна страната в президентска република. И тук има различни тълкувания дали сега той се бори за трети мандат, а има ограничение за два, или първият не се брои, защото е бил при старата система. По-ранният вот му дава и още едно предимство, "тъй като скъсява предизборната кампания, което може да е неблагоприятно за опозицията, която още не е обявила своя кандидат", отбелязва пред "Капитал" Берк Есън, преподавател по политология в истанбулския университет "Сабанджъ".

И има ли шанс ли опозицията да спечели

Въпреки повишаването на рейтинга на Ердоган (анкета на Metropoll от октомври показва одобрение за него 47.6% през октомври при 39% през юли) проучванията все още показват възможност той да претърпи поражение срещу силен опозиционен кандидат. Същевременно неговата АКР и коалиционният й партньор, Партията на националистическото действие (MHP), е вероятно да изгубят парламентарното си мнозинство.

Но политическият некролог на Ердоган е бил писан и преди само за да последва поредна негова победа. Такава може да има и сега, особено ако икономиката покаже признаци на оживление през пролетта. Президентът се надява на нови инвестиции от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, както и на обещанията на Владимир Путин да превърне Турция в хъб за руски газ. "Смятам, че изборите ще бъдат силно оспорвани и има два важни фактора, които ще определят резултата - първият е как избирателите ще усещат икономическата ситуация и вторият е дали опозицията ще успее да запази единството си, след като посочи своя кандидат", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли.

За момента опозиционният блок от шест формации (Народнорепубликанската партия (CHP) на Кемал Кълъчдарголу, "Добрата партия" на Мерал Акшенер, Партията за демокрация и напредък (ДЕВА) на бившия икономически министър Али Бабаджан, Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу, Демократическата партия на Гюлтекин Уйсал и Партията на бъдещето на бившия премиер Ахмет Давутоглу) не стои особено солидно и няма убедителна програма как би извадил икономиката от кризата. Няма и съгласие около общия кандидат, който се очаква да бъде обявен през февруари.

Предпочитаният и най-удобен противник за Ердоган би бил безличният и скован лидер на CHP Калъчдароглу, който не крие амбицията си да влезе в надпреварата. Акшенер и други от лидерите в шесторния съюз обаче предпочитат да заложат на някой от популярните кметове - на Анкара (Мансур Яваш) или на Истанбул (Екрем Имамоглу) - които според проучванията имат шанс да победят президента. Фактът, че Имамоглу, най-магнетичната опозиционна фигура, беше атакуван от съда и през декември получи присъда от 2 години и 7 месеца затвор и политическа забрана, се тълкува като знак колко притеснителен е възходът му за Ердоган. Присъдата на Имамоглу се обжалва и все още не е влязла в сила, което означава, че той би могъл да се кандидатира, но с надвиснал риск да бъде спрян точно преди вота.

Съдебната атака срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу показва колко притеснен е Ердоган от възхода му Източник: Reuters

"Шансовете на опозицията да отстрани Ердоган в момента са 50 на 50. Много зависи от кандидата, който номинират, както и дали този кандидат ще успее да запази целостта на шесторната коалиция", смята Берк Есън. Решаващо ще бъде дали Ердоган ще може да спечели на първи тур, както направи преди пет години. Ако не му се получи и на балотажа опонентът му привлече и кюрдските гласове, "това ще бъде моментът, в който опозицията вече ще има шанс", посочва Саймън Уолдмън.

Притесненията са, че Ердоган може да прибегне към крайни мерки, за да се спаси от поражение. "В Турция властва електорален авторитарен режим, така че има много инструменти, които Ердоган може да използва преди изборите, за да повлияе на резултата", казва Берк Есън. Най-очевидните са засилване на натиска срещу опозицията (много от лидерите на прокюрдската Народната демократична партия (HDP) са в затвора, съдът й спря държавната субсидия и може да я разпусне, а кюрдските гласове са ключови за отстраняване на Ердоган) и продължаващо щедро раздаване на предизборни подаръци. Не е изключено турският президент също така да опита да вдигне популярността си с конфронтация - или с кюрдските бунтовници в Сирия, или с вечния враг Гърция за въздушното пространство и морските права. "Като се има предвид, че избори предстоят и в Гърция, то както Ердоган, така и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис може да имат полза от контролирано напрежение. Но реална военна ескалация би била твърде рискована и твърде скъпа", смята Йозгюр Юнлюхисарджикли.

И добавя, че "най-сигурният залог за Ердоган би бил да се опита да създаде илюзия за икономическо възстановяване преди изборите". Но ако не успее с това, Ердоган може да прибегне и до по-драстични методи да задържи властта.