След земетресението: Трагедията е голяма и въпроси дебнат отвсякъде

Пълният мащаб на трагедията ще продължава да се очертава в идващите дни. В ранните часове на 6 февруари мощно земетресение с магнитуд 7.8 по скалата на Рихтер удря Югоизточна Турция и северната част на Сирия. Хиляди сгради са изравнени със земята, а спящите им обитатели остават затрупани в руините. Серия от последващи трусове - един от тях почти толкова силен, колкото първия - идва в следващите часове. Към 9 февруари жертвите вече надхвърлят 17 000 души, над 14 000 от които в Турция. Според Световната здравна организация крайният брой за загиналите може да достигне 20 000.

Преглед на оригинала

И докато в Сирия липсата на държава задълбочава трагедията (виж допълнителния текст), но и сваля очакванията за адекватна реакция, то в Турция бедствието има и политически измерения. Както отбелязва пред в. Washington Post Сьонер Кагаптай от Washington Institute, следващите дни ще бъдат решаващи за съдбата на Ердоган. "През последните две десетилетия той си изгради имиджа на всяващ страх автократ, който обаче е ефективен в управлението", посочва Кагаптай. Ако този негов образ бъде разрушен, може да се окаже, че кариерата му, започнала след едно смъртоносно земетресение, приключва след друго.

След скръбта идват въпросите

"Случи се в 04:17 сутринта, всички бяхме заспали. Не можехме да помръднем по време на земетресението. Беше толкова мощно и бяхме в шок. Аз и съпругата ми можехме само да стоим и да чакаме в ужас да спре", разказва пред "Капитал" Мустафа Хакьолдаш от югоизточния град Газиантеп, намиращ се в епицентъра на труса. "Бяхме късметлии, защото жилището не беше пострадало, а отпред имахме автомобил, в който да останем на топло", допълва Хакьолдаш. Хиляди други нямат този шанс.

Според Световната здравна организация крайният брой за загиналите може да достигне 20 000 Източник: Reuters

Турция и Северна Сирия освен политически турбулентни, са и сеизмично активни региони. В Турция - чиято територия е пресечна точка на няколко разломни линии и над две трети от страната е класифицирана като изложена на риск от земетресения - дори има поговорка "географията е съдба". Но докато надеждите сред отломките да бъдат открити още оцелели намаляват и спасителните операции преминават във вадене на тела, започват да се появяват и съмнения дали само географията е виновна за многото жертви и масивните разрушения.

Опонентите на Ердоган вече започват да критикуват управляващите за забавянето на помощта и за това, че в последните 20 години не е направено достатъчно, за да бъде предразположената към трусове страна по-добре подготвена за бедствие от подобен порядък. "Напреднали ли сме изобщо от 1999 г. насам? Постигнали ли сме въобще какъвто и да било напредък", попита реторично в Twitter изтъкнатият икономист и критик на правителството Йозгюр Демирташ.

Сеизмолози и инженерни специалисти обръщат внимание, че на кадрите от Турция се виждат останали непокътнати сгради и непосредствено до тях други, срутили се напълно. Логичното обяснение е, че вторите са построени твърде бързо, твърде евтино и без нужния контрол.

Едва през 2018 г., близо две десетилетия след трагедията от 1999 г., правителството на Ердоган приема дълго обещаваното законодателство за земетръсна безопасност. "Но тези правила са повече нарушавани, отколкото спазвани. Ердоган често описва строителната индустрия като перлата в короната на икономиката - насърчавайки мълчаливата липса на надзор. Големите обществени поръчки в Турция обикновено отиват при едни и същи правителствени приятели. Правете каквито искате изводи от това", пише в свой коментар за в. Washington Post Аслъ Айдънташбаш, анализатор от European Council on Foreign Relations (ECFR).

Освен с избирателното им прилагане стандартите за безопасност са допълнително подкопани от обявената от Ердоган едновременно с новите правила противоречива амнистия за незаконно построени сгради, която влива в бюджета близо 3 млрд. долара приходи и печели на управляващите гласове на парламентарните избори през 2018 г. Още тогава турски експерти предупреждават, че даването на разрешителни със задна дата на незаконни постройки срещу такса може да има фатални последствия. "Това означава превръщане на нашите градове в гробища и ще доведе до ковчези, излизащи от домовете ни", алармира през 2019 г. Джемал Гьокче, председател на Камарата на инженерите. С днешна дата думите му звучат зловещо пророчески.

Земетресението ще промени както политиката, така и обществото в Турция

В същото време опозиционни политици задават въпроси не само защо спасителните операции в засегнатите райони се забавиха, но и относно приходите от специалния земетръсен данък, събиран от две десетилетия насам - какво се случва със средствата, дали са използвани по предназначение (укрепване на сгради и инфраструктура) и дали тези пари не е трябвало да предотвратят подобни огромни разрушения. Според в. Cumhuriyet приходите от този данък към момента възлизат на близо 4 млрд. евро.

Трус и по скалата на политиката

"Земетресението вероятно ще промени както политиката, така и обществото, тъй като е огромно събитие", казва пред "Капитал" проф. Гьокхан Баджък от университета "Палацки" в Оломоуц, Чехия. Най-непосредственият въпрос е дали насрочените за 14 май президентски и парламентарни избори ще могат да бъдат проведени. Това ще зависи от два фактора - дали условията в засегнатите региони ще позволяват и дали Ердоган ще сметне, че би било в негова полза да удължи обявеното извънредно положение и да отложи вота. "В момента правителството на Ердоган е напълно парализирано, то не се усеща като присъствие и хората стават все по-ядосани. Това вече бяха едни трудни избори за президента, но сега, ако има гласуване през май, ще бъде още по-трудно. Правителството го няма, то още не е стигнало до някои от засегнатите места. Хората, пострадали от земетресението, питат: "Къде е държавата?" Точно това наблюдаваме в момента - бедствието променя турската политика драматично", посочва проф. Баджък.

Начинът, по който управлението му се справя с кризата, може да предопредели шансовете на Ердоган да запази властта

Няма съмнение, че трагедията ще повлияе на резултата от изборите, когато и да бъдат проведени те. Въпросът е в каква посока ще наклони везните. Не е изключено Ердоган да мобилизира подкрепа с адекватни действия и да влезе в образа на силен лидер на нацията по време на криза. "Той може да спечели точки, ако поведе възстановяването. Но има и риск от недоволство, ако държавата не си свърши работата. Или ако се окаже, че е позволила да се строи, без да се спазват стандарти", казва пред "Капитал" Димитър Бечев, преподавател в Oxford University и гостуващ учен в Carnegie Europe.

Другият вариант е повторение на сценария от 1999 г., когато разкритията, че не земетресението, а некачественият бетон, опасното строителство и липсата на контрол са убили толкова много хора, помага за възхода на АКР. "Тромавият провал на тогавашното турско правителство отвори политическото пространство, което АКР зае. Все пак тази партия не спечели първите си победи с обещания за ислямизъм и войнственост на международната сцена, а за добро управление и прозрачност. Те обещаха компетентност, не революция," припомня в свой анализ Хауърд Айзенщат, специалист по Турция от St. Lawrence University.

Но всъщност резултатът е точно революция. Както отбелязва Сьонер Кагаптай, бедствието преди две десетилетия "поставя под съмнение идеологическия фундамент на 80-годишната кемалистка държава, основана от Ататюрк". И разтърсва вярата на турците, че държавата е способна да се погрижи за тях и да разрешава проблемите им. Сега моментът може да се окаже също толкова преломен. "Точно както кемалистката държава се срина като къщичка от карти, така и сега, освен ако не видим драматична помощ и възстановяване, турските граждани може да се запитат дали и Ердоган не е хартиен тигър," посочва Кагаптай.

По темата работи и Марина Станева

В Сирия - трагедия върху трагедията

В опустошените от земетресението части на Северозападна Сирия ситуацията беше драматична още преди природното бедствие. А сега така нужната помощ трудно може да пристигне заради това, че след 12 години гражданска война сирийската държава се е разпаднала до мозайка от райони, контролирани от режима на президента Башар ал Асад или от опозиционни групировки.

В Турция правителството мобилизира институциите за спасителни операции и ще поведе възстановяването. В Сирия, където потвърдените жертви до момента са близо 2700, но финалната бройка със сигурност ще бъде много по-висока, институции на практика няма.

Близо половината от жертвите са в контролираната от бунтовнически групировки провинция Идлиб. Повечето хора там са разселени от други части на Сирия и живеят в палатки и импровизирани къщи. "Белите каски", организация за гражданска защита, която действа в провинцията, няма капацитета да се справи с бедствието. Руските и сирийски бомбардировки са унищожили много от болниците в Идлиб и е трудно да се осигури лечение за спасените изпод руините. Единственият начин, по който международна помощ може да стигне до Идлиб, е през Турция, но пътищата през границата са повредени от труса.

Ситуацията в контролираните от режима Дамаск региони не е много по-добра, като най-много жертви има в Алепо, но също в провинциите Хама и Латакия. Правителството в Дамаск също няма ресурси да се справи с последствията от земетресението, а заради санкциите и статута на Асад на международен парий международната помощ е затруднена. Така трагедията от бедствието се наслагва върху трагедията на една държава, вече обезсилена от дълга война.