Коментари и анализи

Карл Хенрик Фредриксон: България е едно от най-интересните места за бъдещето на ЕС

В Европа в момента няма по-важен въпрос от този за войната на Русия срещу Украйна - изходът от нея ще засегне целия европейски и световен ред

Лора Филева

Велко Ангелов © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Карл Хенрик Фредриксон е шведски журналист и писател. Той е програмен директор на "Дебати за Европа" - инициатива за разговори по наболелите за Европа теми, едно от изданията на която се проведе неотдавна и в София. Организатори са германската фондация "С.Фишър" и Германската академия за езици и литература. София е 13-ият град, в който инициатива се провежда, като сред мотивите за това е, че е място, на което много от настоящите проблеми на Европа са видими.

"Дебати за Европа" се провежда на места, в които идеята за Европа е поставена в опасност. Разкажете малко повече за инициативата.

Една от основополагащите идеи зад тази инициатива беше да се подкрепи гражданското общество, да се укрепят структурите му на места, в които е необходима реформа. А гражданското общество е движещата сила на промяната към върховенството на закона, към демократизация, към стабилност.

Първите дебати бяха в централноевропейски столици - в Будапеща, в Букурещ и т.н., включително и бивша Югославия. Това са места, на които и тогава, през 2012 г., и сега идеята за Европа е заложена на карта. Но преди да работим за опазването й беше добре да отговорим на въпроса "Какво е Европа?" Тези градове, в които идеята е поставена в риск, част от Европа ли са? Или са част от Европейския съюз? Дали са част само политически или само културно? Дали Европа е в мисленето на хората?

Последният дебат, който проведохме преди пандемията през 2019 г. в Белфаст, е пример за това колко е важно на такива места да се провеждат срещи и дискусии. Белфаст има проблематично минало, има конфликт, който оспорва историята. Но там дойдоха хора от Босна и Херцеговина, от Сърбия и Хърватия, които видяха с очите си на място, че Белфаст има сходни на техните проблеми. Че конфликтът там е съизмерим с техния живот. И това скъсява дистанцията между хората, помага за разбирането. Така интелектуалци, историци, активисти, академици започват да мислят как да си взаимодействат с техните колеги в Северна Ирландия, които имат опит с точно същото насилие, с ефектите от един религиозен конфликт Този обмен между различните части на Европа е може би едно от най-важните постижения досега.

София сега стана център за провеждане на такъв дебат - казвате, че в България много от актуалните конфликти са видими.

България е член на ЕС. Но до каква степен мисленето не само на българския политически елит, но и на населението е част от този Европейски съюз? Каква роля може да играе България за бъдещето му? Какво значи членството на България в ЕС за Северна Македония, но и за други части на този регион?

България, която има своите вътрешнополитически проблеми, както и проблеми с корупцията, може да играе активна роля за всички в региона. Но една България, която няма ясна позиция по отношение на Русия и нейната агресивна война срещу Украйна, не може да бъде прогресивна сила. Може да е по-скоро троянски кон. Затова и София сега е едно от най-интересните места, на което може да разберем отговорите на въпросите: какво е Европейският съюз и какво ще бъде Европейският съюз; какво е в основата на проекта за европейска интеграция и какви са предизвикателствата, пред които са изправени не само България, но и толкова много други общества в този политически съюз.

България, за да бъдем честни, не е много добре известна. Няма толкова много западноевропейски интелектуалци, които да са посещавали София и да са се докосвали до проблемите и специфичностите. Разбира се, има изключения, но не по същия начин, както е между Германия и Франция например.

Това е и концепцията на дебатите: международни анализатори, експерти, писатели, интелектуалци, които отиват на едно място и носят своите идеи и аргументи и чуват в дискусията идеите и аргументите на това място.

"Дебати за Европа" бяха в Харков, Украйна, скоро след анексирането на Крим, близо до Донбас. Да бъдеш там по това време и да видиш на живо конфликта, е различно от това да го прочетеш в статия. Това ангажира много повече съзнанието и мисленето ти.

Българското общество е много разделено по много и различни теми. Какво показват досега "Дебатите за Европа" - успявате ли да сближите с аргументи участници, които са на различни позиции?

Поляризацията не е само български проблем. Тя е характерна за много европейски общества в момента. Някои от тези въпроси, на базата на които възниква тази поляризация, са много трудни.

По време на дебата в Белфаст през 2019 г., за който споменах, имаше привърженици и противници на Брекзит. И тогава помислих, че може би проведохме дебата на подобно място прекалено рано. Но трябва да можем да говорим помежду си, да търсим начини за това, да градим мостове. За да не бъде тази поляризация запечатана завинаги. Затова наш дълг е да се опитаме. Мисля, че това е едно от най-важните неща.

Ние се опитваме да помогнем на гражданското общество да се укрепи на тези места, където отиваме. Но освен идеята е важно какво вижда на място всеки от участниците. Когато отива в Харков, Минск или София, един германски писател вижда за какво се борят хората там и това остава отпечатък, той се връща с различно виждане за нещата.

Да, но по определени теми разговорът в българското общество изглежда приключил. Пример е темата за Русия, която за една част от българите е освободителка, за други - агресор, и няма как двете позиции да се сближат.

Това е краят на историята. Но има начини, по които въпросите да бъдат зададени така, че да не предизвикат крайност. Темата на първата дискусия в София беше за руското влияние в България - като една от най-важните.

И трябва да питаме каква важна роля играе България в по-широк европейски контекст, когато става въпрос за енергийната политика, демографията и миграцията и как се отразява влиянието на Русия.

Аз никога не бях ходил в Минск, бях чел за ситуацията там, познавах няколко писатели и анализатори, но не бях виждал ситуацията с очите си. И когато отидох, това наистина отвори очите ми. Малко по-късно революцията там избухна, аз вече бях подготвен, можех веднага да разбера от хората, които бях срещнал, в дълбочина какво става. Приятелствата са създадени, липсата на информация, която имах преди това, беше запълнена. Този опит и познанията ми дава и вид емоционално разбиране на това, което се случва в Беларус. И означава, че мога да бъда активен, да преразкажа какво съм видял и преживял в моите мрежи на доверие.

Това е нещо като свързваща работа и част от просветляващ проект, където фактите и анализът играят важна роля, но също така и обмен на личен, исторически и социален опит. Tози обмен става чрез лични срещи, а не чрез статистика.

Чувате ли възможни решения в рамките на събитията, които организирате?

Не, това не е форум за вземане на решения. Дискусиите целят обмен на аргументи, на личен и професионален опит от хора, които познават дадено общество, към хора, които трябва да го разберат по-добре. Размяната на опит е част от това усилие. Това е по-скоро интелектуална инфраструктура за обмяна.

В Европа в момента няма по-важен въпрос от този за войната на Русия срещу Украйна. Защото изходът от тази война ще засегне целия европейски и световен ред. С войната са свързани и ключови въпроси като енергийната политика и енергийната независимост. И тук България например играе съществена роля. Тя е една от първите засегнати страни, след като отказа да плаща за газа в рубли. И в същото време и въпреки че е част от ЕС, все още заради исторически и политически контекст показва лоялност към Москва.

И ако Европейският съюз не може да спечели България, да надделее в тази борба за лоялност, тогава какво е ЕС? Все още не е ясно в коя посока България в крайна сметка ще върви.

Друг въпрос е проблемът с демографията - България е една от страните, които са загубили най-много граждани след падането на комунизма през 1989 г.

Това е тенденция, която се забелязва не само в България, но и в други държави от Европейския съюз и Европа, които са изправени пред заплахата голяма част от квалифицираната работна ръка да се изнася, за да живее по-добре на друго място. В София и България тези проблеми се виждат много ясно.

Интервюто взе Лора Филева