Приемането на еврото - по-скоро през 2025 г. Освен ако политиците не объркат още нещо

"Генезисът на цялостното забавяне на България за еврозоната е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза през последните две години. Текущите проблеми с неприетите законопроекти и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза", заяви управителят на БНБ Димитър Радев. Това е първата му публична реакция след като стана ясно, че влизането в единния валутен съюз се отлага.

Предупредително червено за бюджета

Димитър Радев обърна внимание на фискалната политика на държавата - според него тя крие рискове. "Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия все по-видимо влиза в конфликт с глобалната тенденция за затягане на паричната политика", предупреди Радев. Според него служебният кабинет е направил усилия да вкара дефицита в Бюджет 2022 в допустимите рамки, но е нужно да бъде приет финансов план на държавата за тази и следващите две години, който да е достатъчно дисциплиниран, т.е. да вкара дефицита под 3% от БВП.

Служебният финансов министър Росица Велкова всъщност вече предупреди, че много трудно може да бъде постигнат бюджетен дефицит от 3 % за 2023 г. и за следващите години заради изоставане в усвояването на европейските средства. "Дефицитът под 3 % през 2022 г., който постигнахме, се дължи на икономия в капиталовите разходи при европейското финансиране и плана за възстановяване и устойчивост", обясни Велкова.

Според Радев решенията на текущите проблеми могат да се търсят по две линии - политическа и фискална консолидация. Първата предполага създаване на устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясни приоритети, включително и присъединяване на страната към еврозоната. Радев допълни и че бюджетът на държавата трябва да включва мерки за намаляване на инфлацията по две линии - намаляване на разходите, които стимулират потреблението и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагането.

"Със същото усърдие и темпо"

Членството на България в еврозоната и Шенген са стратегическа национална цел, а еврото ще донесе съществени икономически ползи за страната, заяви президентът Румен Радев. За да се случи това обаче според него не е достатъчна само силна политическа воля, макар и тя да е необходима, а по-важни са реалните действия и постижения, които да покажат готовността на България. Според държавния глава голямo предизвикателство остава да бъдат убедени гражданите в ползите от еврото и да бъдат подготвени за неговото приемане. На практика обаче служебното правителство, което управлява вече повече от половин година, едва сега започва информационна кампания за ползите от еврото, докато противниците на единната валута видимо вече полагат доста повече усилия.

Президентът също подчерта рисковете, свързани с бюджета. Задачата пред следващия парламент и правителство според него ще става още по-трудна, тъй като ще трябва да удържат и бюджетния дефицит "във време на криза", каза той.

Министерството на финансите се ангажира да внесе отново необходимите законопроекти в новия парламент, а България ще поиска конвергентен доклад, когато промените бъдат приети и инфлацията влезе в допустимите граници, заяви министър Велкова, без обаче да споменава конкретни срокове.

Междувременно институциите ще продължат техническата подготовка, ще се изготвят инструкции за бизнеса и администрацията, планира се и информационна кампания, стана ясно от думите на Велкова. Според нея основното предизвикателство - инфлацията, идва от високата енергоемкост на България, която е 3 пъти по-голяма от средното за ЕС, което се отразява на общото ценово равнище, а за ръста допринасят и по-ниските цени, които сега се конвергират.

Пропуснати възможности

Говорителите изтъкнаха, че не става въпрос само за замяна на лева с евро, а и за по-тясна стратегическа интеграция на България в ЕС, която да я приближи към ядрото на съюза.

Сред основните ползи участниците в дискусията посочиха още привличането на чужди инвестиции, подобряването на кредитния рейтинг на България и съответно по-достъпното финансиране за държавата, бизнеса и домакинствата, както и по-бързо догонване на средноевропейските нива на доходи. Всяко забавяне обаче означава пропуснати ползи, смята вицепремиерът Атанас Пеканов.

Зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис очаква България да стане 21-ият член на еврозоната и е "жизненоважно да не се отказва от това свое намерение". 1 януари 2025 г. изглежда възможен срок това да се случи, намекна по-рано той в интервю за "Капитал". Домбровскис подчерта необходимостта хората да бъдат информирани и да се успокоят. В Латвия, откъдето е той, първоначално сред обществото също е имало недоверие и страхове и подкрепата за еврото е била едва около 40%. Впоследствие след приемането плюсовете се доказват на практика и подкрепата нараства до 80% към момента.