България е с най-голям дял на сивата икономика в ЕС

Числата, разбира се, са под условие, тъй като за размера на сивата икономика по дефиниция няма как да съществуват официални данни. Въпреки това авторите проф. Фридрих Шнайдер от Johannes Kepler University of Linz и д-р Албан Аслани от Coventry University London, специалисти в изследването на неформалната икономика, използват различни методи и математически модели, за да оценят приблизителните размери на това явление.

По принцип в т. нар. "сенчеста" икономика влизат както нелегални дейности, така и законни, които обаче се извършват неофициално, най-често за да се избегне плащане на данъци или бюрократични процедури. Проучването обаче изключва чисто престъпните дейности (като например трафик на наркотици), а се фокусира единствено върху законните, които създават добавена стойност, но остават скрити за държавата.

България трайно е с най-голям дял на сивата икономика в ЕС

През годините България трайно е с най-голямата сива икономика в ЕС като дял от БВП, показва проучването. Въпреки това, макар и съвсем бавно, от началото на века тя постепенно се свива, като към 2019 г. вече е малко над 30% от БВП. С настъпването на пандемията през 2020 г. обаче тенденцията се преобръща - острият икономически спад и по-високата безработица увеличават дела на неформалната икономика. Макар това да се случва в цяла Европа, през 2020 г. България отбелязва втория най-голям ръст на неформалния сектор след Хърватия. А тъй като оттогава тя продължава да върви нагоре, към 2022 г. напредъкът от последните 15 години е заличен и делът на сивия сектор у нас отново надхвърля 33%, връщайки се към високите нива от 2006 г.

Като цяло в ЕС сивият сектор следва подобна динамика през годините - намалява от около 20% през 2009 г. до малко над 16% през 2019 г. Но икономическият шок от пандемията води до най-резкия ръст за последните 20 години - с 1.69 пункта. Изследването също така показва, че неформалният сектор представлява по-голям дял от икономиката за страните от Източна Европа като България, Румъния, Полша, Чехия и балтийските държави, отколкото в тези от Западна Европа.

Непреките данъци са факторът с най-голяма тежест за наличието на сива икономика в България, като този дял е един от най-високите сред изследваните страни. Следващите основни двигатели се крият в пазара на труда и са свързани с безработицата и самонаетите лица, посочва докладът. Макар да е с относително малка важност спрямо останалите фактори, ръстът на икономиката у нас е с най-голяма тежест в сравнение с другите изследвани държави.

Какво губим

Мотивите да се прикриват икономически дейности могат да са различни, но най-често става въпрос за желание да се избегне плащане на ДДС, данъци върху доходите, мита, социалноосигурителни вноски и т.н. Така например много хора работят без трудов договор или се осигуряват на по-ниско от реалното си заплащане, а фирми прикриват реалните си обороти и печалби.

Друга причина да се работи "на тъмно" е да се избегнат утежнени бюрократични процедури или регулации. Роля имат и институционални фактори като корупция, неефективни институции и слабост във върховенството на закона. Ако на хората и бизнеса им се налага да дават подкупи на държавни служители например, за да се свърши някаква работа, това намалява стимулите да се плащат данъци, посочва докладът. Корупцията ерозира доверието, че средствата, които данъкоплатците поверяват на държавата, се използват по най-добрия начин.

Колкото по-голям е неформалният сектор, по-големи са пропуските за държавните приходи, а наличието му се свързва и с по-големи разходи. Освен че струва пари на бюджета, сивата икономика също така изкривява официалната статистика и пречи на институциите да вземат адекватни решения, които да съответстват на реалната ситуация. Така тя води до неправилно и неефективно разпределение на ресурсите в държавата.

В общия случай докладът препоръчва по-ефективни институции, повече прозрачност, подобряване на данъчната администрация, намаляване на регулаторната тежест. Развитието на човешкия капитал и оптимизирането на пазара на труда пък са начините да се реши проблемът с неформалните дейности, причинени от социално изключване.

Покачващите се разходи за живот носят нов ръст през 2022 г.

Първоначалните прогнози на авторите за 2022 г. са за леко свиване на сивата икономика в повечето европейски страни, но заради войната в Украйна, високата инфлация и кризата с разходите за живот предварителните оценки по-скоро сочат към нов ръст.

По-големите правителствени харчове през последните три години повишиха нивата на държавен дълг, а това може да наложи вдигане на данъци, което носи стимули за преминаване към неформалната икономика. Заради войната европейските страни и най-вече тези в Източна Европа посрещат голям поток от бежанци, които поне първоначално трудно се включат към "официалната" икономика. А растящите разходи за живот през последната година също се очаква да са имали негативен ефект, тъй като все повече хората прибягват към различни средства, включително към сивата икономика, за да компенсират своята намаляваща покупателна способност.