Анализ | Войната в Украйна е съществена причина за разширяването на ЕС

Европейските лидери, които обсъждат бъдещата форма на ЕС, трябва да си спомнят, че разширяването е най-успешната политика за съюза. Големи проекти като еврото, единния пазар и регулациите на тех гигантите са от значение, но голяма част от тяхната стойност произтича от факта, че техният обхват се простира извън Франция и Германия до Финландия, Гърция, Словакия и Испания. Представете си колко по-малко влиятелен щеше да бъде ЕС в помощта си за Украйна, ако не беше приел четири държави, които граничат с военната зона. По-нататъшно разширяване може да увеличи европейските геополитически перспективи, както френският президент Еманюел Макрон - някогашен скептик по повод новите членки, сега изглежда, че си признава.

ЕС не може повече да си позволява да протака кандидатурите на деветте кандидатки без реалистична надежда за присъединяване. Оставянето на европейските съседи в сивата зона отваря вратата за тези, които биха дестабилизирали континента, включително за руския президент Владимир Путин. Тази нездравословна динамика понякога е подхранвала циничната и дисфункционалната политика на шестте страни от Западните Балкани, както и на останалите три кандидатки. Никоя от тези държави няма да се интегрира лесно. Грузия, Молдова и Украйна имат територии, окупирани от руски войски. Всички страни, които в момента искат да се присъединят, са определени като "частично свободни" от американския институт Freedom House.

Оставянето на европейските съседи в сивата зона отваря вратата за тези, които биха дестабилизирали континента.

Във връзка с тази мисия ЕС трябва да поеме три твърди ангажимента. Първият е да изпрати послание на надеждата към кандидатките - ако те предприемат необходимите реформи, ще бъдат допуснати. Подобно обещание беше дадено на Западните Балкани през 2003 г., но бързо беше забравено. Заявилите желание все още ще трябва да покрият същите критерии като останалите, присъединили се към ЕС, особено за спазването на демократичните принципи. Условията за приемането на еврото трябва да бъдат строги. Но онези, които покажат добра воля, трябва да получат по-голяма помощ по време на процеса. Някои ползи от членството могат да бъдат постепенно отпускани, докато икономическите реформи се затвърдят, включително достъпът до единния пазар. В същото време трябва да стане ясно, че крайната дестинация е пълноправното членство в ЕС, а не преддверието.

Вторият ангажимент трябва да е, че вътрешните реформи в ЕС няма да забавят приема на тези, които са готови да се присъединят. Да, съюзът трябва да преосмисли своите вътрешни механизми - един по-голям ЕС няма да бъде по-добър, ако се стигне до блокаж. Когато стане от 36 членки, ще бъде глупаво да се позволи на една държава да налага вето на общите действия, както е сега спрямо външната политика и облагането. Общата земеделска политика ще се нуждае от драстична реформа и от орязване, за да се спрат прекалено многото субсидии към украински олигарси, управляващи ферми с големината на някои европейски страни. Допускането на по-бедни членки ще пренасочи фондовете за развитие от някои от сегашните получатели другаде. Но ЕС не трябва да държи вратата си затворена, докато подрежда собствените си дела.

ЕС не трябва да държи вратата си затворена, докато подрежда собствените си дела.

Последният ангажимент е да се изведе поука от минали разширявания. Повечето страни, които се реформираха, за да влязат в ЕС, продължиха да следват тази посока и станаха по-свободни и по-проспериращи. Но няколко поеха по лош път - Унгария и Полша се опълчиха на европейските норми, които първоначално приеха. Ако клубът рискува с новоприети държави с недобро управление в миналото, трябва да разполага с механизми за наказване на лошото поведение. Добро начало би било улесняване на спирането на европейски средства. И това вече се случва.

Перспективата за прием на дузина нови страни е плашеща. Но Европа след дълго обмисляне вече е скачала в неизвестното и е направила така, че нещата да се подредят. Гърция, Португалия и Испания бяха приети около десетилетие след като бяха свалили диктатури, а сега отбелязват разцвет като жизнени демокрации. Между 2004 и 2007 г. блокът приветства дузина нови членки, повечето от които бяха от бившия СССР. Това, което тогава изглеждаше невъзможно, сега се определя като неизбежно и ключово.

Ако Европа иска да бъде смятана за сила в световен мащаб, трябва да покаже, че разполага с капацитета да действа. Отлагането на разширяването, защото е прекалено трудно за изпълнение, ще отслаби континента, а оттам и сърцевината на съюза, не на последно място ако руската агресия днес бъде последвана от американски изолационизъм утре. Колкото и ужасни да са последствията от войната, беше създаден стимул за ЕС, който е и по-голям, и по-добър. Европа трябва да намери начин да го изгради.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved