Франция: Зрелище за публиката

Олимпийските игри в Париж за кратко ще спрат политическата поляризация в страната

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Софи Педър - ръководител на бюрото в Париж

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През 2024 г. Еманюел Макрон отново ще се опита да поеме лидерството в Европа, а Франция ще обърне поглед към надпреварата за негов наследник. Тези две неща ще се случат на фона на Олимпийските игри в Париж, които ще се превърнат в своеобразна глобална витрина за Франция и тест за нейната способност да се обединява като нация във времена на размирици и нестабилност.

През 2017 г. току-що избраният френски президент изложи по време на своя реч пред Сорбоната визията си за една "по-суверенна" и автономна Европа. През 2024 г. г-н Макрон ще се опита да съживи този пионерски ентусиазъм. Докато Европа отбелязва 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, той ще отправи призив към нея да отвори очи за новите геополитически рискове и - не на последно място - за опасността САЩ отново да изберат президент, който е по-неангажиран с европейската сигурност. Очаквайте да чуете много за европейската "стратегическа автономия". Г-н Макрон също така ще защитава интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО.

Междувременно страната му ще започне да обмисля кой да го наследи. През 2027 г., когато трябва да се проведат следващите президентски избори, г-н Макрон ще трябва да се оттегли след два последователни мандата. Големият въпрос е кой политик от широкия политически център може да го замени и да се изправи срещу Марин льо Пен от крайната десница.

Списъкът на фаворитите включва бившия министър-председател Едуар Филип, министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин и министъра на финансите Бруно льо Мер. Проучванията показват, че г-н Филип е най-добре позициониран. Но и други ще опитат късмета си, включително Жан Кастекс, който също е бивш министър-председател, или дори амбициозния 34-годишен министър на образованието Габриел Атал.

Г-н Макрон няма да подкрепи свой наследник толкова рано преди изборите, предпочитайки да демонстрира, че здраво държи властта. Програмата му за вътрешни реформи ще включва опит за постигане на пълна заетост и по-нататъшно дирижиране на "зеленото планиране", включително с инвестиции в обществения транспорт, нови ядрени реактори и производство на батерии. Възстановената катедрала "Нотр Дам" ще бъде отворена пет години след пожара в нея. Г-жа Льо Пен от своя страна ще се опита да превърне гласуването за Европейския парламент през юни в призив за наказване на г-н Макрон в средата на мандата му. Нейната партия "Национално обединение" може да поведе по време на изборите в страната, което би съживило притесненията за възраждане на крайнодесния вот преди 2027 г. Това също така може да накара г-н Макрон да се откаже от своя министър-председател Елизабет Борн.

Различните възприятия за конфликта в Израел и Газа ще задълбочат политическите разделения. Основният ляв политически съюз може да се разцепи. Притесненията на тема религиозно напрежение и антисемитизъм също ще се засилят. Във Франция живеят най-големите еврейски и мюсюлмански общности в Европа.

Въпреки поляризацията на политическия живот Франция ще се опита да се обедини покрай летните олимпийски игри, които ще се проведат между 26 юли и 11 август. Бляскавата церемония по откриването ще се състои в Париж по поречието на река Сена. Подготовката за игрите ще бъдат помрачена от спорове заради незавършените линии на обществения транспорт, скъпите билети и страхове на тема тероризъм. Но започне ли самата олимпиада, французите ще се наслаждават на зрелището. Г-н Макрон силно ще се надява, че духът на единство би могъл да се задържи по-дълго.