Свят

Украйна и Молдова влизат в преговори за членство в ЕС, за Западните Балкани - 6 млрд. евро и реформи

ЕС дава достъп до някои от предимствата на членството, за да стимулира растежа и да тушира разочарованието от дългото отлагане

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

В четвъртък европейските лидери решиха да започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, Грузия получи статут на кандидат-член.
Към момента ясен напредък със страните от Западните Балкани не е толкова осезаем. Шест от тях ще получат финансова подкрепа от ЕС вместо пълноправно членство на този етап.
Целта е да имат достъп до някои от предимствата на ЕС, с което да се стимулира социално-икономическо сближаване, като се тушира недоволството от дългото забавяне "на входа" на съюза.
Планът се състои от четири основни стълба - икономическа интеграция в единния пазар на ЕС, общ регионален пазар, ускоряване на реформите и финансова помощ за реализирането им.

Агресията на Русия в Украйна илюстрира още веднъж необходимостта от решителна геостратегическа инвестиция на Балканите. Войната също така донесе допълнителни рискове за региона и създаде условия на несигурност и нестабилност. В четвъртък европейските лидери решиха да започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, Грузия получи статут на кандидат-член.

Пътят на Западните Балкани обаче не е толкова светъл. ЕС ще започне преговори с Босна и Херцеговина едва след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство. Европейската комисия трябва да докладва до март с оглед на вземането на такова решение, обяви председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел.

Необходимостта Европейската комисия да доближи отдавна чакащите на прага кандидат-членки към ЕС е по-належаща от всякога, макар умората от неефективността на съюза да надделява сред самите държави. Успоредно с това, за да бъдат постигнати целите на ЕС за икономически растеж, е необходимо да бъдат удвоени инвестициите в този регион и да се ускори социално-икономическото му сближаване с ЕС.

Затова вместо обичайните празни обещания и малко средства този път ЕС избира нова, по-ефективна форма на действие. Заделените рекордни 6 млрд. евро за инвестиции в Западните Балкани ще дойдат само срещу изпълнението на конкретни реформи. Но парите не са всичко - засилена икономическа интеграция чрез общ регионален пазар, достъп до Единната зона за плащания в евро (SEPA), улесняване на автомобилния транспорт, интеграция и декарбонизация на енергийните пазари, цифров единен пазар и интеграция в промишлени вериги за доставки са само от ползите, които ще доближат региона на ЕС не само на думи.

Какво представлява Планът за растеж

Европейската комисия предлага т.нар. План за растеж на Западните Балкани да се състои от четири ключови стълба. Първият се фокусира върху засилването на икономическата интеграция с единния пазар на ЕС, докато вторият стълб се стреми да засили икономическата интеграция в рамките на самите Западни Балкани чрез общия регионален пазар.

Третият има за цел да ускори основните реформи, докато четвъртият стълб е насочен да предостави увеличена финансова помощ за реализирането им чрез Механизъм за реформи и растеж за Западните Балкани. Европейската комисия планира да приложи тези мерки между 2024 и 2027 г.

Какво включват реформите

Програмата за реформи включва ограничен набор от приоритетни промени, които трябва да се направят. Те са разбити на качествени и количествени стъпки, които ще служат като условия за плащане. Финансова помощ ще бъде под формата на безвъзмездна подкрепа (до 2 млрд. евро) и заеми (до 4 млрд. евро) чрез директни плащания към националните бюджети или като капитал за инвестиционно финансиране чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF).

Приоритетните области са: свободно движение на стоки, свободно движение на услуги и работници, достъп до SEPA, улесняване на автомобилния транспорт, интеграция и декарбонизация на енергийните пазари, цифров единен пазар и интеграция в промишлени вериги за доставки.

Комисията планира да предложи изменения на споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА), които ще въведат механизъм за овластяване на органите на ССА да разширяват правата и задълженията на достиженията на правото на ЕС към Западните Балкани, след като изпълнят необходимите условия.

"Гражданите на страните от Западните Балкани трябва да почувстват ползите от европейската интеграция още сега, преди формалното включване на тези страни в ЕС. Но! Но винаги дяволът е в детайлите. Всяка от тези страни трябва да извърви своя път, да преодолее проблемите, които има", казва евродепутатът Андрей Ковачев, който организира през ноември Конференция за Западните Балкани в Европейския парламент в Брюксел.

Той посочва страните от бивша Югославия и най-вече Северна Македония, където "проблемите продължават да са изключително много, а преодоляването на пречките и на дискриминацията, на речта на омразата спрямо българите в Република Северна Македония трябва да бъдат факт колкото се може по-бързо". Ковачев обръща внимание, че разрешаването на двустранните проблеми трябва да е факт преди следващи действия за интегриране към ЕС.

Как ще се разпределят средствата

Ключовата иновация в основата на този инструмент се крие в принципа, че финансовите плащания зависят от успешното прилагане на конкретни реформи от страните получатели. Въпреки че индикативното разпределение е изчислено от самото начало въз основа на населението и БВП на човек от населението на страните, Механизмът за реформи и растеж ще работи по система, базирана на резултатите. Това означава, че допустимостта дадена страна да получи финансиране е неразривно свързана с нейния демонстриран ангажимент и напредък в прилагането на договорените реформи.

Но проблемите далеч не са само в Република Северна Македония, която трябва да реализира обещаните конституционни промени, да се справи с тежка корупция и нереформирана съдебна система. "Най-големите предизвикателства стоят пред Косово: да приеме и въведе Охридското споразумение и да създаде асоциация на сръбските общини. От другата страна на конфликта Сърбия има нелеката задача да регулира отношенията с Косово и да се придържа към общата външна политика на ЕС (което на този етап изглежда почти невъзможно заради топлите връзки между Вучич и Путин", коментираха за "Капитал" дипломати в Брюксел).

Те добавят, че докато Черна гора не започне с действията си да доказва проевропейски цели и интереси, а Албания не покаже напредък с корупцията и организираната престъпност (в условия на разделен парламент), едва ли ще успеят да се докоснат до голяма част от полагащите им се средства. Планът подчертава спешността на бързите действия, като целта е да доведе до осезаема промяна до следващата година.

Евродепутатът Пауло Рангел, преговарящ от ЕП за Босна и Херцеговина, подчертава, че европейските стремежи на гражданите на Западните Балкани трябва да бъдат посрещнати, като се отчитат индивидуалният напредък и недостатъците на всяка страна кандидатка. "След предоставянето на статут на кандидат Босна и Херцеговина постигна конкретен напредък по 14-те ключови приоритета. Въз основа на този нов положителен импулс за Босна и Херцеговина и Западните Балкани работата все още трябва да продължи и реформите трябва да бъдат приложени. Не е допустимо отстъпване от върховенството на закона, суверенитета, единството или териториалната цялост на Босна и Херцеговина, но пътят напред е ясен. Сега комисията и съветът имат възможност да превърнат този напредък в по-нататъшна интеграция в ЕС с пълната подкрепа на Европейския парламент", казва Рангел.

Ами ако няма реформи

Важно е да се гарантира както гъвкавост, така и възможност за програмиране при предоставянето на подкрепа от ЕС за Западните Балкани. За тази цел средствата по механизма следва да се отпускат съгласно фиксиран шестмесечен график и след проверка от страна на комисията на задоволителното изпълнение на общите условия, свързани с макрофинансова помощ, добро управление на публичните финанси, прозрачност и надзор на бюджета и съответните условия за плащане.

Когато условие за плащане не е изпълнено в съответствие с индикативния график, предвиден в Програмата за реформи, Брюксел може да задържи част или всички средства, съответстващи на това условие. Бенефициентите ще имат 1-2 години, за да изпълнят условията, в противен случай сумата ще бъде преразпределена между останалите през следващите години.

Уморени от чакане

И тъй като фокусът на ЕС през последните две години е предимно върху Украйна, Западните Балкани се чувстват малко изоставени. "Докато напълно подкрепяме ясните стъпки по отношение на процеса на разширяване в източното съседство на ЕС, не бива да забравяме и страните от Западните Балкани. Преди две десетилетия им обещахме, че един ден ще се присъединят към нашето европейско семейство. След миналогодишните положителни новини за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания е необходимо да се поддържа проевропейският пламък в целия регион. За тази цел през декември очакваме лидерите на ЕС да се споразумеят за започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина", казва Тонино Пикула, координатор на S&D в комисията по външни работи и докладчик на Европейския парламент по Новата стратегия за разширяване. Ако това не случи, планът на ЕС може да се окаже слаба утеха.